Нова работа

Държавните служби не само у нас, но и по света изпадат от време на време в еуфорията да внедряват случайно подочути практики с цел подобряване на ефективността на служителите и обслужването на клиентите. Естествено, като всяко недомислено нещо, резултатите, до които водят подобни инициативи, са трагикомични.

Една подобна история разказва Carmine Coyote в своя блог Slow Leadership. Историята се случва в Кралските данъчни служби в Англия. Там решили да подобрят ефективността на своите служители, като увеличат работната площ на бюрата. За целта на всички служители било забранено да си слагат лични вещи по бюрата, включително:

• чаши с кафе или чай
• сладкиши
• соленки, гризини и чипс

и най-важното:

• снимки на семейството и
• плюшени играчки

Продължи към пълния текст »

Колегите за някои са неизбежното зло - хора, с които ни се налага да общуваме и да работим всеки ден. Хора, чиито характери и гадни навици трябва да търпим, защото някой случайно ни е събрал на едно място.

За други пък колегите са приятели, с които си споделяме всичко. Разчитаме един на друг за важни неща и изпращаме работния ден заедно на чаша бира. Както казваше един мой бивш шеф - ние сме едно голямо семейство.

Каква е ситуацията при вас?

• Можете ли да разчитате на своите колеги и за какво?
• Дали си разбират от работата или трябва постоянно да вървите след тях и да им “оправяте бакиите”?
• Или пък са безскрупулни кариеристи, които ще ви натопят пред шефовете и за няй-дребното провинение, само и само да блеснат те и да получат повишение?
• Чувствате ли ги като приятели и можете ли да споделите с тях детайли от личния си живот или са просто фигури, за които забравяте веднага, след като изтече работния ден?

Новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта ви дава възможност да отговорите на тези въпроси. Разбира се, можете да го направите и в свободен текст като коментар под този пост. Анкетата позволява избор на до три отговора - надявам се, че така по-пълно и по-точно ще можете да охарактеризирате тези, с които споделяте поне 8 часа от времето си всеки работен ден.

Очаквам отговорите ви.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Тази анкета я оставих доста по-дълго от обикновено, тъй като предизвика доста голям интерес. Това е анкетата, която е събрала най-много отговори досега - цели 585! Въпросът, който поставих, беше прост, но явно бе важен за вас.

В началото имаше известно колебание, но от един момент нататък резултатът се стабилзира и новите участници в анкетата само го затвърждаваха. За съжаление, не се получи това, което исках, но този резултат беше очакван. В крайна сметка, на въпроса: Какво предпочитате: да бъдете високо платен или високо оценен?, вие сте дали следните отговори:

• 364 души или 62% са предпочели парите, а
• 222 души или 38% предпочитат признанието.

Какво означава това?

Продължи към пълния текст »

Вашата основна задача по време на интервюто за работа е да блеснете, да направите впечатление и да покажете на хората, които вземат решението за назначаване, че вие сте точно този човек, който те търсят. Един от начините да постигнете този ефект, е да изпратите благодарствено писмо.

У нас, това е подход, който почти никой не практикува и причините са няколко:

• Първо, всички кандидати много ги мързи (това все пак е наша национална черта и нейните последствия не подминават никого)
• Второ, у нас подобно действие се смята за проява на лицемерие (дали пък така просто не оправдаваме мързела си?)
• Трето, малко са тези, които виждат директната полза от подобен ход.

Продължи към пълния текст »

Понякога човек така се вдълбава в работата си, че забравя, че е човешко същество и има нужда от нормален личен живот. Подложени на постоянен стрес в работата, доста хора “прегарят”, което може да се изрази във всякакъв вид физически и психически разстройства. Наскоро ми попадна едно видео, което е много показателен пример какво може да ви се случи, ако работата ви изцеди докрай. Коментаторите на страницата на видеото в youtube спорят дали е автентично или е правено по сценарий. Наистина, има някои основания за съмнение в автентичността му, но не това е най-важното. По-важно е да ценим живота и здравето си и да умеем да намираме баланса между работата и личния живот.

Затова, един съвет от мен: ако работата ви мъчи и изсмуква жизнените ви сили, не се затваряйте в себе си, а излезте с колеги или с приятели на по бира, споделете проблемите си с тях и ще видите как ще се отпуснете и ще се почувствате отново човек. Ако това не действа, ако не можете да понасяте колегите си да ги гледате, камо ли да пиете с тях, значи нещата са много зле и единственото решение е да си потърсите друга работа. Направете го преди да “изгорите” и да станете като героя на този клип. Тогава може и да е твърде късно.

Ето го и самото видео:

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Коя фирма е достойна за уважение? Коя компания можем да наречем “велика”?

Колегата-блогър Pawel Brodzinski ни подсказва как бихме могли да отговорим на тези фундаментални въпроси, като ни задава серия от по-прости въпроси, на които всеки от нас би могъл да отговори (моят превод е доста свободен, по-скоро интерпретация на оригиналните му въпроси):

• Харесвате ли хората, с които работите?
• Можете ли да разчитате на тях за помощ, ако се наложи?
• Ще получите ли подкрепа от ръководството, ако поискате да смените позицията си (или отдела) във фирмата?
• Чувствате ли се удобно да споделяте своите професионални проблеми с вашите началници?
• Те изслушват ли ви?
• Когато вашият шеф направи грешка, извинява ли се?
• Хората, които ви интервюираха, когато кандидатствахте, бяха ли напълно искрени с вас?
• Чувствате ли духа на фирмата като “мускетарски” - един за всички и всички за един?
• Успяха ли най-досадните неща във фирмата да се променят през последната година?
• Бихте ли препоръчали (искрено) на ваши приятели да дойдат на работа във вашата фирма?

Ако отговорите на повечето въпроси с “да”, значи имате късмета да работите във велика компания, казва Павел. Честно да си призная, въпреки че съм работил на много места, не мога за никоя от фирмите, в които съм бил, да отговоря с “да” на всички въпроси. А за много от тях, даже и на половината въпроси не мога да дам положителен отговор. Дали фирмите у нас са скапани или просто аз съм имал лош късмет?

Как е при вас? Работите ли във велика фирма?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Отдавна не съм публикувал вицове в петъчния ден и затова ви предлагам една малка доза хумор в края на работната седмица:

- А това е моята последна реалистична картина, казва се “Държавни служители на работа”.
- Но нея се вижда, че само седят и пушат.
- Казах, че е реалистична картина.

***

Нов шеф пита подчинен:
- Колко човека работят в този отдел?
- Около половината.

***

Шеф пита новата си секретарка:
- В предишната работа да сте срещали нещо страшно?
- Не, защо питате?
- Забелязвам, че много се плашите от работата.

Продължи към пълния текст »

Старо правило е, че за интервю трябва да се облечеш добре. Или, казано по-друг начин, малко над очакванията на интервюиращия. Какво ще рече това? Ами, ако във фирмата всички ходят неглиже - по тениски и дънки - един панталон, неофициална риза и обувки са подходящо облекло. Ако, обаче, във фирмата има политика за официално облекло, то тогава костюмът за вас е задължителен.

Защо е нужно това? Ами, старите хора отдавна са го казали: “По дрехите посрещат”. Много хора по дрехите и изпращат, и след първия поглед въобще не си правят труда да ви слушат. Сериозното разминаване в облеклото е сигнал за разминаване в мисловната нагласа и в ценностите, ако щете. И рязко намалява шансовете ви за наемане на тази позиция. Ако фирмата има “dress code” и държи на официалното облекло, а вие се явите по изсухлени дънки, веднага ще създадете впечатление на несериозник. Има го и обратния момент: ако хората във фирмата се обличат съвсем свободно (виждал съм фирми, в които се работи по къси гащи и по джапанки!), а вие се явите с костюм, ще ви вземат за сухар и за надувко.

Продължи към пълния текст »

С този проблем съм се сблъсквал не един път и доста съм умувал над него. Наскоро попаднах на един пост в блога Predictably Irrational и реших да споделя мислите си публично. Вече съм писал по темата за парите като мотивационен фактор в блога PM Stories (на английски), но този път мисля, че проблемът е повече въпрос на култура (индивидуална и национална), отколкото управленски и затова публикувах моите съображения в моя личен блог на английски Stop and Think! Прочетете ги там, а после можем да коментираме и тук.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Любимият въпрос на всички интервюиращи. Въпросът, с който искат да разбият вашето спокойствие и да ви подложат на стрес. Въпросът, който почти никога няма правилен отговор, тъй като неговата основна цел е да ви злепостави, да даде на интервюиращия коз срещу самите вас.

Коя е всъщност най-голямата ви слабост?

Можете ли да си позволите да бъдете напълно искрени? И да отговорите, че сте перфекционист? Тогава интервюиращия би запитал: “А защо това да е слабост?” и вие леко запъвайки се да споделите историята на последния ви проект, за който вие сте носили най-голямата отговорност, но поради задълбаване в детайлите сте изпуснали “голямата картина” и някак си проектът е просрочил всички срокове и надхвърлил определения му бюджет. Мислите ли, че имате шансове да ви вземат на работа след такъв отговор?

Има ли изобщо правилен отговор на този въпрос?

Miriam Salpeter ни предлага един хитър подход в блога Secrets of the job hunt, който може да ни свърши чудесна работа. Един трик, с който подвеждаме интервюиращия в друга посока. Може да не изглежда много честно, но на на такъв въпрос - такъв отговор!

Продължи към пълния текст »