Как да накараш колегите да те намразят

Пенелопи Трънк е публикувала една много интересна стаия – 10 начина да накараш колегите в офиса да те намразят, където представя един доста шарен списък от начини да бъдеш гадняр. Заслужава си да се прочете. Моят фаворит „Да бъдеш обсебен от работата си“ (Being obsessed with your workload), което може да се перифразира на „Да се правиш на много важен и много зает“.

Не знам дали това е въпрос на култура или възпитание, но когато за първи път се сблъсках с подобно поведение, бях шокиран. Преди това бях работил в някои малки софтуерни фирми и това беше първата ми среща с „корпоративната култура“. По онова време, фирмата, в която попаднах, се славеше като най-голямата софтуерна фирма в България. Беше формално американска собственост и се рекламираше като първата фирма, работеща „по американски“. Моята случка беше доста обикновена: бях програмист и имах един технически проблем, който не можех да реша сам, а и в интернет не можах да намеря полезна информация. Имах нужда от помощ и се обърнах към един от по-старшите колеги, известен като „голям експерт“. Той ми отговори така: „Моята работа е много важна, а твоята не е. Така че не мога да си губя времето да се занимавам с твоите проблеми.“

Никога преди това не бях срещал подобно отношение и бях направо шашардисан. По-късно, в същата фирма, а и на други места видях много подобни примери и започнах да разбирам, че това е част от т. нар. „корпоративна култура“. Преди това не бях виждал хора да работят със слушалки на ушите, например, а сега ги виждам навсякъде. Разбрах, че хората, заети с интелектуална дейност (като програмистите например) имат нужда от усамотение и концентрация. Разбрах, че не трябва да бъдат прекъсвани често, защото техният мисловен процес не може лесно да бъде възстановен и всяко разсейване им отнема доста време след това, за да се концентрират обратно. Обаче все още не мога да разбера какъв задник трябва да си, за да не искаш да помогнеш на колегата си?

Сега работя в друга фирма и съм мениджър, но си имам и мой шеф – американец. (Това е доста условно казано, защото е първо поколение емигрант, но пък притежава зелена карта!) Той е пряк началник на четирима мениджъри като мене и много често не само не ми отговаря на имейлите, ами понякога даже не ги и чете, обяснявайки, че е толкова зает с работа, че не му остава време за това. Продължавам да недоумявам: ако си мениджър и нямаш време да менажираш собствените си (четирима!) преки подчинени, защото си претоварен с работа, що за работа ще да е това?

Ще се радвам да разбера и вашето мнение по тази тема.

You may also like...

7 коментара

  1. Anonymous каза:

    Аз ще ти отговоря:
    „Добре дошли в Матрицата“ :)…
    За съжаление, трудно е да промениш другите (и на тях не им е лесно :)). Все пак опитай от твоята позиция 🙂 и с твоя хубав блог,…и бъди себе си! Успех, приятелю!
    Бойко

  2. Mike Ramm каза:

    Благодаря за добрите думи, Бойко!
    Желаяа успех и на тебе!
    Майк

  3. Anonymous каза:

    Звучи ми като да си работил в http://www.code.bg

  4. Mike Ramm каза:

    Аз не съм, но ти звучиш като да си 🙂
    И там ли е така?

  5. Тошо каза:

    Зает с мисловна дейност. Хората на висши постове се занимават само с това, а обмислянето на нещата е нещо много важно. Не го подценявайте!

  6. moe каза:

    na men mi zvu4i kato da si rabotil v icygen.com…?

  7. Майк Рам каза:

    Не, и там не съм работил, но вашите предположения означават, че едни и същи проблеми ги има навсякъде.