Как да привлечем младите хора да работят за нас?

младите хораТози материал беше написан през 2007 г. по друг повод, но днес (2019 г.) мисля, че много от съжденията в нея продължават да са верни. Затова реших, че си струва да бъде актуализирана. Днес сме свидетели на един сякаш непреодолим конфликт. Работодателите се оплакват, че няма квалифицирани кадри, а младите хора се оплакват, че няма свястна работа. А този конфликт създава сериозни проблеми както пред работодателите, така и пред работниците.

Това, което виждам аз, са сериозни разминавания в ценностните системи на двете страни в конфликта. На корпоративните работодатели, които разсъждават по начин отпреди 20-30 години, и на младите хора, които имат съвсем различно виждане за живота и за работата. Набиват се на очи два важни факта, с които трябва да се съобразяваме оттук нататък.

Първият факт

е, че започваме да наблюдаваме поредния конфликт между поколенията, този път по отношение на трудовите ценности. Възгласи от рода: „Младите днес не са като нас едно време“ винаги са се чували. Но днес те говорят, че има разминаване между насаденото мислене на по-възрастното поколение работещи и младите хора, които тепърва навлизат в „истинския живот“. Моите лични наблюдения са, че младите искат да изживеят живота си по-бързо, по-динамично, по-пълноценно и то сега. Перспективата да работиш 15-20 години, за да събереш пари за дом и семейство им изглежда ужасяваща. Търпението, на което нашите родители се опитваха да ни научат, за нашите деца е неприемливо. Поговорката „Никой не е станал милионер от заплата“ все по-често изплува в техните разговори.

Във времената на „развития социализъм“ непрекъснато ни внушаваха колко е ужасно да си капиталист-експлоататор (т.е. работодател) и колко е доблестно да си наемен работник. Сега времената са други, но посланието, което получаваме от родителите си, от училището и университета е все същото. Само че младите хора не го приемат. За съжаление, все още никой не ги учи на предприемчивост в училище и затова поне на мене ми се струва, че са малко неориентирани с какво точно искат да се занимават и как да си изкарват парите. Но едно е сигурно – „бачкането за едната заплата“ не ги кефи.

Вторият важен факт,

който продължава да се игнорира от обществото е, че трудовият договор е двустранен. Това е сделка, в която всяка една от страните предлага нещо и очаква нещо друго в замяна при условията на взаимна изгода. В масовото обществено съзнание, обаче, все още битува мисленето от времената на дивия капитализъм от 19-ти век. Според него работникът е постоянно заплашван от призрака на безработицата. Той е отчаян и готов на всичко, за да си намери каквато и да е работа, само и само да си гарантира някакви приходи. Работодателят, от друга страна, е благодетел, който го спасява от гладна смърт.

Не отричам, че безработицата е важен и необходим фактор за регулиране на пазара на труда. Напротив – липсата й в някои отрасли се усеща болезнено и доведе до все по-силни изкривявания на пазара на труда. Заедно с това, обаче, смятам, че отношенията между работник и работодател отдавна не са от типа „болен и доктор“, въпреки че много шефове и HR мениджъри продължават да се държат по този начин. Днес времената са такива, че кандидатът може да си избира в коя фирма иска да работи и презрително-надменното отношение, което демонстрират мнозинството работодатели определено не работи в тяхна полза. Да не говорим, че в някои сектори отдавна няма безработица и да заплашваш служителя с уволнение е като да плашиш куче с кренвирш.

Накрая стигаме и до сакралния въпрос:

Какво да се прави?

Според мен, младите хора трябва да бъдат възпитавани повече в креативен и предприемачески дух. Когато им се предлага работа, тя трябва да бъде представяна като интересна и привлекателна. Те трябва да бъдат запалени и желаещи да работят в нашата фирма. На интервюто работодателят трябва да демонстрира отношение на равноправие и партньорство. Кандидатът трябва да се чувства едновременно желан и отговорен за бъдещето на компанията. И най-важното – максимална откровеност. Всички условия на работа, всички клаузи в договора, всяка възможност за развитие и всички аспекти на заплащането трябва да бъдат поставени на масата и обсъдени. Само с открити карти могат да се спечелят и задържат лоялни на фирмата служители.

Разбира се, темата е огромна и не може да се разчепка в един единствен пост. Ще се радвам, ако е важна и за вас и напишете коментари по нея. Промяната на отношението между работници и работодатели не е работа на един човек или на една фирма. За това е необходимо по-широко обществено обсъждане и естествено – много време. Но, предвид динамиката, с която се променя света, вярвам, че промяната ще настъпи скоро и че ще бъде в положителна посока.

You may also like...

5 коментара

  1. Vani каза:

    Много неприятно ми е на интервюта, когато ме третират като точно такъв готов на всичко простосмъртен. На два пъти ми се е случвало да ги спирам и да казвам, че освен всичко искам да чуя и повече за условията на фирмата, защото това, че съм дошла на интервю, все още не значи, че при абсолютно всякакви условия бих работила. Тогава се стъписват. Веднъж пък условията не ме устройваха и те ме гледаха като втрещени, че отказвам, сякаш никога не им се беше случвало. (не става думи за кой знае какви фирми, но ситуацията е същата)

  2. ntg каза:

    Факт е, че работа има … има в излишък. За това говори и факта, че заплатите на „тамагочитата“ (прекрасен термин, който запомних от вчера) понякога се доближават и даже надминават тези на по-старите от екипа, което е ясен признак за здравата борба за малкото кадърни кадри днес. Фирмите трябва да са наясно, че ако вече не те избират кадрите си, а точно обратното независимо дали това им харесва или не.

  3. Anonymous каза:

    Zdravejte, po temata mozhe da se pishe i govori mnogo, no bih iskal da spodelya s vas slednoto – prepuskaneto v zhivota ne bi postavilo i poslalo stabilni osnovi za sledvshtite pokoleniya, koito shte badat rabotodateli i/ili sluzhiteli. Smyatam, che sebeuvazhavashtiya se rabotodatel ne bi traybvalo da pravi kompromisi s kandidatite za rabota kato znaniya i umeniya i da naema samo zashtoto nyama hora. Tova neizbezho i tvarde skoro, struva mi, se shte se obarne sreshtu samite tyah. Ne dobre kvalificiran ‘choveshki kapital’ vodi do niska proizvoditelnost i niska efektivnost. A vsashtnost kakvo iskat rabotodatelite – da imat kvalificrani sluzhiteli. E, neobhodimo e da se investira v horata. Tova e neizbezhno. Dobre kvalifiziran personal – dobri rezultati – dobro vaznagrazhdenie za personala. Kakvo iskat sluzhitelite – dobro ili po-skoro visoko zaplashtane ot predishnoto. Cennostite se promeniha. No zashto? Otgovora e prost – rabotodatelya, ili prepodavatelya v uchilishte i/ili universiteta, ili kato cialo ako poglednem obshtestvoto ne darzhi na cennostite i svoite kriterii za postigane na uspeh. Ne e li po-dobre da stanem vziskatelni kam sobstventata si rabota, kam nas, kam blizkite i postepenno shte se predade i v po-golemi socialni grupichki i grupi. Othvarlihme vsichko ot stariya stroj, no vse pak da se zamislim kakvo ot tova mozhe da vzemem i da e ot polza za vsichki. Toplata voda e otkrita, po-lesno e da razberem kak, a ne da otkrivame pak.

  4. Тошо каза:

    На служителите трябва да се създаде среда, в която да се учат. Трябва да се толерират и награждават служители, които желаят да се развиват.

  1. 08.10.2007

    […] съвем неподготвени, както коментирахме вече в поста Интервюто за работа често се превръща в куриоз.Факт е, че в днешно време не достигат квалифицирани […]