Цяла заплата за половин работен ден?

продуктивностТези дни попаднах на един интересен казус, който споделя Steven M. Smith в блога си под заглавие Full Time Pay for Half Time Work? (или „Цяла заплата за половин работен ден?“). В него той разказва историята на един служител, наречен Албърт. Албърт гарантира пред шефовете си, че може да изпълнява задачите си и да покрива изискванията за свършена работа за пълен работен ден на 105%, но за 20 часа на седмица. Той е човек, когото колегите харесват, а клиентите – направо обожават, но държи да не му губят времето. Затова настоява да работи на половин работен ден, а да получава заплата като за цял.

Авторът на статията интервюирал няколко мениджъри дали биха наели Албърт и от всичките получил един и същ отговор – „Не“. Никой не оценил факта, че човекът е бил 100% по-продуктивен от останалите колеги. Всички запитани мениджъри се почувствали обидени от неговите условия за 20-часова работна седмица и настоявали той да работи колкото другите – по 40-60 часа. Всъщност, те не харесали това, че той държал на своята свобода, а искали да осъществяват по-стегнат контрол над него. За тях нямало особено значение колко е продуктивен и полезен за работата на фирмата.

Как бихте постъпили вие?

Ако аз трябваше да взема такова решение, със сигурност бих взел Албърт, стига да можеше да докаже, че може да постигне обещаните резултати. Това, което ме притеснява, са отговорите на интервюираните мениджъри. Те за пореден път потвърждават моите опасения, че в днешно време средното ниво мениджъри нямат никакъв предприемачески дух. Те не гледат на своите служители като на партньори, с които да постигнат дадена цел, а по-скоро като на собственост, ресурс, че даже и като на роби. Мнозинството мениджъри ценят най-много не продуктивността на един служител, а способността му да се подчинява на заповеди. И това се случва както в развитите страни като САЩ, така и у нас.

Имам чувството, че се връщаме отново в 18-ти – 19-ти век…

Втората част на статията можете да прочетете тук.

You may also like...

10 коментара

  1. Anonymous каза:

    аз бих опитал да се „спазаря“ с Албърт за 2 по-висока заплата, но да е на цял работен ден

  2. Mike Ramm каза:

    т.е. и ти гониш максимална експлоатация?

  3. Anonymous каза:

    да но ще си заплатя за нея.Наемането на един такъв човек може да има както позитивен така и негативен ефект за останалите във фирмата.

  4. Anonymous каза:

    такъв човек – аут от фирмата.
    да ходи да се напушва с другите хипита..
    не един съм виждал с подобни претенции, нищо ново под слънцето..

  5. Николай каза:

    Зависи от гледната точка. Ако си от страната на Албърт /служител, консултант, такъв който взема пари/ – да определено е заслужено да взимаш парите за работата, а не за времето, коетоо стоиш във фирмата.

    От гледната точка на Шефа /такъв, който дава парите/ – определено ще иска Албърт да работи по цял ден, въпреки, че това не значи, че той ще работи 200%. Със сигурност пича ще почне да ходи на кафета с колежките, ще си чете новини, ще си браузва и т.н. Ама от гледната точка на шефа контрола си е контрол.

  6. Боби каза:

    Аз смятам, че това е много „наболял“ проблем в съвремменият мениджмънт. Повечето шефове изобщо незнаят какво е мениджмънт, независимо къде и какво са завършили.
    Ако имах възможността да наема Албърт на работа бих го наел. Все пак мениджърите са тези, които преценяват и подбират персонала си. Присъствието на подобен човек във фирма ще е стимулиращо, както за работата на всеки поотделно, така и за колективната работа. Ще попитате защо? – Ако този Албърт докаже, че е способен да се справя с работата си за 4 часа, много би вдигнал „летвата“ за всички работници и служители! Всички ще се стремат да постигнат неговото работно време и заплата, с което производителността на труда ще се увеличи двойно и ще се постигнат по-голям брой цели във фирмата. Но да незабравяме, че всички нямат този потенциал да са толкова производителни и по-голямата част от борещите се за подобен тип работно време ще се откажат, с което се запазва 8 часовото работно време и пак ще има такива, които да си работят на пълен работен ден! С което, като цяло ще се увеличи производителността на труд във дадената фирма, защото винаги има някой който да гони постиженията на Албърт!
    Друга причина да не се наеме човек като Албърт е страхът на мениджърите, той да не се окаже по-добър от тях и да ги засенчи.

  7. Майк Рам каза:

    Боби, напълно споделям твоето мнение. Има, обаче, още един потенциален негатив да наемеш човек като Албърт – може колегите му, които не могат да достигнат неговата производителност, да го намразят, с което да се развали целия колективен дух и оттам косвено да пострада производителността на целия екип.
    Според мен е добре такъв човек да се назначава на работа, която не изисква постоянно да стои в офиса и да работи заедно с другите колеги. Например, позиция, която изисква повече общуване с клиентите на тяхна територия.

  8. Therisa каза:

    Здравейте,

    И аз като този Албърт си изпълнявах задачите на 100% с отлични резултати, при това до максумум 12 на обед – т.е. за половин работен ден. После ме натовариха с още толкова работа – в началото ми беше малко трудно, но после свикнах и пак се справях до обед. Имайки предвид, че работя в областта на международния транспорт аз имам определен брой камиони, на които да намеря товар и за това е много лесно измеримо дали съм си свършила работата или не. Така ако аз на ден товаря 30 камиона, колежката товари 5, а взимаме еднаква заплата.
    Според мен всичко е въпрос на организация на работния ден – да си подредиш приоритетните задачи, да не си губиш времето с пиене на кафе в офиса и пушене на всеки 30 мин. например.
    В крайна сметка с шефа ми – за когото мога да кажа само хубави неща 🙂 – се разбрахме да работя от вкъщи, като ползвам достъп до сървара, имам факс, телефон и т.н. и да върша 1/2 от работата – на 1/2 заплата. Естествено се съгласих – сега товаря 10 камиона в периода от 8 до 10 сутринта и после имам предостатъчно време, което ползвам за нов езиков курс например. Със сигурност моят ъпгрейд ще влезе и в полза на компанията, за която работя 🙂
    Според мен повечето „мениджъри“ в България се взимат прекалено на сериозно, толкова че понякога стават повод за подигравки между подчинените им. С времето се нагнетява едно напрежение в офиса, което в крайна сметка води до намаляване на продуктивността на офиса като цяло.
    А да и да не забравя да споделя, че съответно никой от колегите не ме харесва,за това че работя от вкъщи, но това си е техен личен проблем.

    Тери – 23 год.

  9. Майк Рам каза:

    Тери, това е много интересен пример. Радвам се за теб, че благодарение на собствената си упоритост и пробивност си успяла да постигнеш това. Да, по-мързеливите винаги ще ти завиждат, но това не бива да те спира по пътя напред.

    Пожелавам ти успех и занапред!

  1. 02.10.2007

    […] вчера публикувах моите размисли върху статията на Steven M. Smith’s Full Time Pay for Half Time Work?, […]