Дилемата на кадърния – да се натягам ли или не?
Моят „боен другар“ Кришна Кумар, чийто блог следя с голям интерес и който винаги предлага интересни теми за размисъл, отново е публикувал статия, която ме хвърля в разсъждение. Този път, обаче, е представил идеята си малко объркано и аз не мога да схвана добре каква е неговата позиция.
Темата е за кадърните служители. Когато един човек се справя добре с работата си, това рано или късно започва да прави впечатление на неговите шефове. Те автоматично решават да се възползват от това, възлагайки му друга, при това непривична за него, работа. Естествено, като допълнение върху нормалните му ежедневни задължения. Какво става тогава?
Решен да покаже желание, или както казваме ние на български, „да се натегне“, той започва да работи и по новите си задачи. Само че не е достатъчно опитен в това и, за да не се изложи, започва да инвестира все повече и повече време и усилия. В резултат на това, досегашните му задължения започват да изостават и в стремежа си да се покаже достоен за новата задача, той губи производителността и качеството на основната си работа, а в резултат и своя авторитет.
Това е един от лошите варианти. Разбира се, ако е много способен и работлив, служителят може и да успее да се справи еднакво добре както със старите, така и с новите си задачи. Шефовете му, обаче, са хитри и неблагодарни и не смятат да го възнаградят за усилията му по новата задача, защото тя не е част от основните му служебни задължения. Един ден може да получи похвала или дори повишение, но това е много несигурно и ще се случи в едно много неопределено бъдеще. В резултат, кадърният служител се демотивира и започва да мисли за напускане.
Та, дилемата, която Кришна поставя е: дали въобще да се захващаме с допълнителни задължения „за черните очи“ на шефа, или кротко да си траем?
Или не е това?
Захващането с допълнителните задължения в повечето случаи (визирайки себе си) е продиктувано от вътрешно желание за самоусъвършенстване и в никакъв случи за нечии „черни очи“. Допълнителните задачи също така са средство за отклоняване от рутинното ежедневие, което в много моменти е по-демотивиращо дори и от най-тежкото пренатоварване.
Много интересна статия! поздравления!
Също блога ти е доста интересен, защото в БГ пространството няма много информация за мениджмънт (освен академичната)
Много е важно това, с което започва Кришна Кумар – „всеки расте в йерархията, докато достигне нивото на собствената си некомпетентност“!
Нека да хвърлим и друга бомба и после да поразсъждаваме – кое е първо: яйцето или кокошката!? или кое е първо – да се научим да правим нещата или да ни възложат задачи и да се учим в движение!?
За всеки (мениджър и служител) е по-добре първият вариант – първо обучението – така както е в училище – първо се учим да ги правим и после получаваме пари за това ;).
В нашата(и не само) сфера, обаче, технологиите се развиват твърде бързо и не е възможно да се разчита само на външно обучение. Затова се налага просто работата да се възлага на някой амбициозен и напорист служител. Така хем работата е свършена (макар и не възможно най-добре), хем служителят е получил още една компетенция.
Нека да погледнем от страната на служителя – Какво става ако се провали!? ами има си чудесно оправдание – просто за него е ново начинание.
от гледна точка на мениджъра – ами може би оправдан риск. Ако обаче нещата не потръгнат мениджъра трябва да потърси друг вариант навреме.
от гледна точка на компанията винаги е по-добре да се залага на служители доказали определени качества, така че горният вариант е чудесно поле за изява.
Поздрави,
Галин Илиев
http://www.galcho.com
Благодаря за коментара, Галчо!
Надявам се и в бъдеще да се включваш с лична позиция – така дискусията би била по-полезна и по-интересна за всички.
Майк
Който е бил в казармата (и/или още едно-две други места) знае, че който си върши работата по-бързо и ефективно от другите си проси още работа 😉
Майтапа настрана, зависи от случая. Струва си човек да се натяга, ако така става по-ценен (разбирай: незаменим) за фирмата.
Като изключим фактора „незаменимост,“ единственото друго, което определя заплатата на човека е колко добре се разбира със шефа (и въобще с хората около себе си.)
Някои сигурно ще кажат че това не е вярно, и че нещата са по-сложни и, така да се каже, многопластови, но аз пък ще им кажа да си гледат работата – проверено е, знам 🙂