Чии методи са по-добри?

Представям ви една великолепна притча, която взех назаем от блога на Паулу Коелю. Тя е много тясно свързана с нашите колегиални взаимоотношения, начина, по който градим кариерата си и следваме съветите на нашите наставници.

Ученикът на ловеца

Един стар ловец на лисици, смятан за най-добрия в региона, решил най-сетне да се пенсионира. Събрал си багажа и решил да се отправи на юг, където климатът бил по-мек.

Но, преди още да успее да си събере нещата, го посетил един младеж.

– Бих искал да науча твоите техники – казал новодошлият. – В замяна ще поема бизнеса ти, ще купя твоето разрешително и ще ти платя за всичките ти тайни.

Старецът се съгласил. Подписали договор и той научил младежа на всичките тайни на лова на лисици. С парите, които взел, си купил красива къща на юг, където климатът бил толкова топъл, че на него нито веднъж през цялата зима, не му се наложило да събира дърва за огрев.

През пролетта, обаче, почувствал носталгия към родния си край и решил да се върне, за да се види с приятелите си. Още като пристигнал, се сблъскал с младежа, който няколко месеца по-рано му платил цяло състояние за неговите тайни.

– Е, – попитал старият ловец – как мина ловния сезон?
– Не можах да хвана нито една лисица – оплакал се младежа.

Старият човек бил изненадан и се притеснил.
– Ти изпълни ли точно моите съвети?

С наведен поглед, младият човек отговорил:
– Честно казано – не. Въобще не ги следвах. Сметнах, че твоите методи са твърде остарели и реших да открия мой, по-добър начин за ловене на лисици.