За болния и доктора отново

Проучването на Менпауър, проведено сред HR специалисти у нас, за което и аз писах в поста си Въпросът с кадрите – отново на дневен ред, се оказа много важна суровина за изследвания и анализи, поне сред специалистите, занимаващи се с управление на човешки ресурси. По този повод, Татяна Христова от Нова Визия е публикувала нова статия, в която предлага един малко по-различен поглед върху проблема с липсата на качествени кадри у нас.

Тя обръща своето внимание върху стойността, която една компания предлага на своите служители, като под „стойност“ се разбират условия на труд, развитие, оценяване, възнаграждаване, среда и др.

Това отново ми напомня за приказката за болния и доктора, която все още се разиграва в едно оргомно мнозинство от фирми в България. Мениджърите по човешки ресурси все още смятат своите служители (настоящи и потенциални) за болни от безработица и вярват, че като ги назначат на работа и им дадат някаква заплата, са извършили едно добро дело, спасили са ги от гладна смърт и заслужават тяхната вечна благодарност.

Нещата отдавна не стоят така. Отношенията работник-работодател трябва да бъдат равноправни. И едните, и другите имат проблем за разрешаване. И едните, и другите имат какво да предложат на отсрещната страна. Няма болни, няма доктори. Има само две страни, които сключват трудов договор, отстояващ интересите на всяка една от тях и е взаимно изгоден.

„Дай, за да получиш“. Този принцип важи с пълна сила както за служителите, така и за работодателите. Не може да стачкуваш за по-голямо възнаграждение, при положение, че полагаш малко усилия в работата си и труда ти е нискокачествен и неефективен. В същото време и работодателите не могат да се оплакват, че нямат кандидати, ако предлагат мизерни условия на труд и никакви възможности за развитие на своите служители.

Прочетете статията на Татяна Христова Имат ли решение неволите на специалистите по подбор? – ще ви накара да се замислите.

You may also like...

1 Response

  1. Много добре казано! Монетата има две страни! Материала е доста показателен за моментната ситуация. Вниквайки по-дълбоко в него човек може да се замисли дали продължавайки с старите схващания и навици на работодателите в един момент болните няма да се окажат по-малко от докторите!?