Ако сте недоволни от работата си… Част 1

През последните няколко седмици бях ангажиран в един проект и това е причината да отсъствам от интернет пространството и от страниците на моите блогове. За сметка на това, имах възможността да общувам с много нови хора и да обогатя впечатленията си от българския държавен служител. Вероятно този ми сблъсък с хора от държавната администрация ще роди няколко статии в блога, но това, което най-много ме порази, и с което смятам да започна, е уникалната способност на българина да мрънка и да недоволства от работата си, колегите, клиентите и най-вече от началниците си.

Случи се така, че трябваше да пътуваме из страната. Едната от отсечките беше София-Варна. Времето беше отвратително, валеше мокър сняг, пътят беше натоварен и това ме принуди да карам по-бавно, което доведе нашето пътешествие до продължителност от цели 8 часа. Но не това е важното. Важното е, че през всичките тези 8 часа моите спътнички – служители в държавната администрация – не спряха да се оплакват и да мърморят срещу работата си.

Аз самият често съм изпадал в ситуации, когато съм бил недоволен от фирмата или от шефовете си, но тогава съм реагирал по най-лесния начин – напускам и си търся друга работа. Когато поостарях (и надявам се – помъдрях), започнах повечко да се замислям дали няма по-добър начин да се справя с неудовлетворението си вместо постоянната смяна на работата. Стигнах до извода, че има. Не е лесно да се постигне, но при всички положения е по-добрият метод от бягството, а за мрънкането да не говорим.

Мърморковците винаги са ми били много неприятни. Това са хора, които хем са постоянно недоволни от нещо, хем се страхуват да го кажат на висок глас и да направят нещо по въпроса. В действителност те са недоволни от себе си, но не смеят да си го признаят. Техният живот е една постоянна агония, която те не могат (или не желаят) да прекратят. Има някакво особено мазохистично удоволствие в това да стоиш на инат на едно работно място, от което само се измъчваш, но да не правиш нищо, за да промениш тази ситуация, а само тайно и подмолно да мрънкаш срещу нея.

Такова състояние е жалко и унизително. И единствената причина, поради която все още има много хора, изпаднали в него, е страх и мързел. Оправданието, че не могат да си намерят друга работа е невалидно. В днешно време у нас има толкова много отворени позиции и толкова много възможности за бизнес, че да се оправдаваш с безработица, означава, че си абсолютно некадърен за нищо или просто те е страх да отвориш очи и да се огледаш около себе си.

За хората, които не се страхуват от живота, за тези, които имат зрънце вяра в собствените си способности, за тези, които не ги мързи да се развиват и усъвършенстват професионално през целия си живот, са моите следващи съвети.

(Следва продължение)

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

You may also like...

10 коментара

  1. Имаше една книжка с приказки навремето, в която имаше следния текст:

    Ту пък млякото горещо, ту пък друго нещо!

    Та така, за мърморковците. 🙂

  2. Божо каза:

    Хмм, добра статия, но с едно нещо не съм съвсем съгласен:
    „Оправданието, че не могат да си намерят друга работа е невалидно.“

    За млад човек е така, но какво да кажем за по-възрасните. Особено за тези, които са на възраст, близка до пенсионната.
    Винаги работодателите предпочитат да наемат по-млад служител, даже и да е с по-малко знания.
    Изключение са само много-големи специалисти с уникални умения, но това е рядкост.
    Да не говорим за провинцията. Там положението с безработицата е много тежко.

    А колкото до мърморещите – някои хора просто си мърморят. Това им е основно забавление. Правило ми е впечатление, даже ученици (ученички по-често) като се съберат и почват с часове да обсъждат – тоя такъв, оня онакъв…

  3. GDK каза:

    Винаги чета статиите Ви с интерес – тази също. Но не съм съгласна с всичко. Казвате, че „мърморковците“ са хора, чийто живот е една постоянна агония, която не искат да променят. А ако нямат друг избор? В малките провинциални градчета, откъдето съм и аз, няма никакви перспективи за развитие, безработицата е голяма, на свободните позиции се назначават „свои“ хора – около 25 г., без образование, без необходимите качества и умения. Понякога животът така ни притиска, че дори да искаме са променим нещата – не се получава. Такова състояние наистина е жалко и унизително, но не е от страх и мързел или некадърност. Не е и онова мазохистично удоволствие или инат да променим подобна ситуация – такива ситуации при нас са нещо естествено. Няма работа, ако все пак изскочи нещо то ще е за смешните 250-300 лв.заплата, така че работим и мрънкаме. Работодателите не предлагат работа на и над 40 годишни (в моя случай), що се отнася до образованието, качествата, уменията, предишен опит – те нямат никаква стойност и са без значение.

  4. Майк Рам каза:

    Госпожо, разбирам напълно вашата загриженост и нямам намерение да ви обидя или да звуча грубо, но дори и в това, което сте написала, се чувства очакването някой друг да дойде и да Ви предложи работа.

    Моето послание към всички е да бъдат по-активни и по-позитивно настроени. Трябва да вярвате в себе си и да проявите малко по-голяма активност и Ви обещавам, че ще успеете да намерите работа, която да ви удовлетворява.

    Въпреки, че в мрежата има много информация по темата, ще си позволя да ви дам няколко прости съвета.

    Първо, поработете над себе си. За много хора на средна възраст и над нея, знанията и опитът, натрупани в миналото, вече не са актуални. Това е факт, но Вие можете да го промените – има много начини да придобиете нови знания в области, които са Ви интересни или в които считате, че бихте се проявили добре. Трябва непрекъснато да развивате Вашите способности, за да бъдете оценена от потенциалните работодатели.

    Второ, търсете активно. Споделяйте с приятели и роднини, четете обявите в специализираните издания (най-вече в интернет), потърсете адресите на фирми, които са Ви направили впечатление и директно се обърнете към тях с предложение да Ви наемат заради Вашите качества и Вашата мотивация.

    Трето, помислете дали сама не бихте могла да започнете някакъв бизнес. Имате ли знания и опит, които бихте могли да използвате, за да стартирате сама? Знам, че това е изключително трудно решение, но съм сигурен, че с каквото и да се захванете, ще печелите повече от 300 лева на месец, а удовлетворението от това да работиш за себе си, е несравнимо.

    Прочетете и останалите части на тази статия – може да Ви дойдат и други идеи. В специализираните интернет сайтове, някои от които можете да видите в дясната странична линия, има още много съвети по тази тема. Следете и моя блог, защото тук също ще има постинги по тази тема.

    Искрено Ви пожелавам успех – убеден съм, че ще го постигнете!

    Майк

  5. GDK каза:

    Майк, искрено благодаря за съветите. Повярвайте ми, пробвала съм ги всички до един. Но мисля, че не е необходимо да занимаваме читателите с лични истории. Ако проявявате интерес към моя случай мога да Ви разскажа повече в лична кореспонденция.

  1. 23.11.2007

    […] Ако сте недоволни от работата си… Част 1 […]

  2. 24.11.2007

    […] Ако сте недоволни от работата си… Част 1 […]

  3. 04.12.2007

    […] Ако сте недоволни от работата си… Част 1 […]

  4. 10.01.2008

    […] такава голяма част от нашите сънародници, защото така пропиляват мислите и енергията си в оплакване и самосъжаление, вместо да предприемат […]

  5. 02.04.2008

    […] за да изкарват някакви пари и после страдат от това, че не я харесват, че не се развиват или че просто е […]