Ако сте недоволни от работата си… Част 1
През последните няколко седмици бях ангажиран в един проект и това е причината да отсъствам от интернет пространството и от страниците на моите блогове. За сметка на това, имах възможността да общувам с много нови хора и да обогатя впечатленията си от българския държавен служител. Вероятно този ми сблъсък с хора от държавната администрация ще роди няколко статии в блога, но това, което най-много ме порази, и с което смятам да започна, е уникалната способност на българина да мрънка и да недоволства от работата си, колегите, клиентите и най-вече от началниците си.
Случи се така, че трябваше да пътуваме из страната. Едната от отсечките беше София-Варна. Времето беше отвратително, валеше мокър сняг, пътят беше натоварен и това ме принуди да карам по-бавно, което доведе нашето пътешествие до продължителност от цели 8 часа. Но не това е важното. Важното е, че през всичките тези 8 часа моите спътнички – служители в държавната администрация – не спряха да се оплакват и да мърморят срещу работата си.
Аз самият често съм изпадал в ситуации, когато съм бил недоволен от фирмата или от шефовете си, но тогава съм реагирал по най-лесния начин – напускам и си търся друга работа. Когато поостарях (и надявам се – помъдрях), започнах повечко да се замислям дали няма по-добър начин да се справя с неудовлетворението си вместо постоянната смяна на работата. Стигнах до извода, че има. Не е лесно да се постигне, но при всички положения е по-добрият метод от бягството, а за мрънкането да не говорим.
Мърморковците винаги са ми били много неприятни. Това са хора, които хем са постоянно недоволни от нещо, хем се страхуват да го кажат на висок глас и да направят нещо по въпроса. В действителност те са недоволни от себе си, но не смеят да си го признаят. Техният живот е една постоянна агония, която те не могат (или не желаят) да прекратят. Има някакво особено мазохистично удоволствие в това да стоиш на инат на едно работно място, от което само се измъчваш, но да не правиш нищо, за да промениш тази ситуация, а само тайно и подмолно да мрънкаш срещу нея.
Такова състояние е жалко и унизително. И единствената причина, поради която все още има много хора, изпаднали в него, е страх и мързел. Оправданието, че не могат да си намерят друга работа е невалидно. В днешно време у нас има толкова много отворени позиции и толкова много възможности за бизнес, че да се оправдаваш с безработица, означава, че си абсолютно некадърен за нищо или просто те е страх да отвориш очи и да се огледаш около себе си.
За хората, които не се страхуват от живота, за тези, които имат зрънце вяра в собствените си способности, за тези, които не ги мързи да се развиват и усъвършенстват професионално през целия си живот, са моите следващи съвети.
(Следва продължение)
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл
Имаше една книжка с приказки навремето, в която имаше следния текст:
Та така, за мърморковците. 🙂
Хмм, добра статия, но с едно нещо не съм съвсем съгласен:
„Оправданието, че не могат да си намерят друга работа е невалидно.“
За млад човек е така, но какво да кажем за по-възрасните. Особено за тези, които са на възраст, близка до пенсионната.
Винаги работодателите предпочитат да наемат по-млад служител, даже и да е с по-малко знания.
Изключение са само много-големи специалисти с уникални умения, но това е рядкост.
Да не говорим за провинцията. Там положението с безработицата е много тежко.
А колкото до мърморещите – някои хора просто си мърморят. Това им е основно забавление. Правило ми е впечатление, даже ученици (ученички по-често) като се съберат и почват с часове да обсъждат – тоя такъв, оня онакъв…
Винаги чета статиите Ви с интерес – тази също. Но не съм съгласна с всичко. Казвате, че „мърморковците“ са хора, чийто живот е една постоянна агония, която не искат да променят. А ако нямат друг избор? В малките провинциални градчета, откъдето съм и аз, няма никакви перспективи за развитие, безработицата е голяма, на свободните позиции се назначават „свои“ хора – около 25 г., без образование, без необходимите качества и умения. Понякога животът така ни притиска, че дори да искаме са променим нещата – не се получава. Такова състояние наистина е жалко и унизително, но не е от страх и мързел или некадърност. Не е и онова мазохистично удоволствие или инат да променим подобна ситуация – такива ситуации при нас са нещо естествено. Няма работа, ако все пак изскочи нещо то ще е за смешните 250-300 лв.заплата, така че работим и мрънкаме. Работодателите не предлагат работа на и над 40 годишни (в моя случай), що се отнася до образованието, качествата, уменията, предишен опит – те нямат никаква стойност и са без значение.
Госпожо, разбирам напълно вашата загриженост и нямам намерение да ви обидя или да звуча грубо, но дори и в това, което сте написала, се чувства очакването някой друг да дойде и да Ви предложи работа.
Моето послание към всички е да бъдат по-активни и по-позитивно настроени. Трябва да вярвате в себе си и да проявите малко по-голяма активност и Ви обещавам, че ще успеете да намерите работа, която да ви удовлетворява.
Въпреки, че в мрежата има много информация по темата, ще си позволя да ви дам няколко прости съвета.
Първо, поработете над себе си. За много хора на средна възраст и над нея, знанията и опитът, натрупани в миналото, вече не са актуални. Това е факт, но Вие можете да го промените – има много начини да придобиете нови знания в области, които са Ви интересни или в които считате, че бихте се проявили добре. Трябва непрекъснато да развивате Вашите способности, за да бъдете оценена от потенциалните работодатели.
Второ, търсете активно. Споделяйте с приятели и роднини, четете обявите в специализираните издания (най-вече в интернет), потърсете адресите на фирми, които са Ви направили впечатление и директно се обърнете към тях с предложение да Ви наемат заради Вашите качества и Вашата мотивация.
Трето, помислете дали сама не бихте могла да започнете някакъв бизнес. Имате ли знания и опит, които бихте могли да използвате, за да стартирате сама? Знам, че това е изключително трудно решение, но съм сигурен, че с каквото и да се захванете, ще печелите повече от 300 лева на месец, а удовлетворението от това да работиш за себе си, е несравнимо.
Прочетете и останалите части на тази статия – може да Ви дойдат и други идеи. В специализираните интернет сайтове, някои от които можете да видите в дясната странична линия, има още много съвети по тази тема. Следете и моя блог, защото тук също ще има постинги по тази тема.
Искрено Ви пожелавам успех – убеден съм, че ще го постигнете!
Майк
Майк, искрено благодаря за съветите. Повярвайте ми, пробвала съм ги всички до един. Но мисля, че не е необходимо да занимаваме читателите с лични истории. Ако проявявате интерес към моя случай мога да Ви разскажа повече в лична кореспонденция.