Припадък в офиса и как да окажем първа помощ

Случвало ли се е ваш колега да припадне в офиса? За някои може да звучи странно, но напоследък стресът и преумората често водят до такива ситуации. А знаете ли какво да правите в такъв момент?

На мен лично ми се случи веднъж и мисля, че само фактът, че имах някакъв опит с подобни случаи, спаси колегата ми от сигурна смърт.

Случката стана по обедно време. Голяма част от колегите вече бяха излезли от офиса да обядват. Аз самият случайно се забавих, защото чаках един друг колега да си свърши работата, за да излезем и ние. Докато се мотаех около кафе-машината, при мен дойде и въпросният колега, за да си вземе вода. И както си стоеше, промълви „Нещо ми става“ и се свлече на земята.

В първия момент не разбрах какво стана. След това видях, че не помръдва и се спуснах към него. Забелязах, че не диша и по здраво стиснатата челюст разбрах, че си е глътнал езика. Когато голямата ми дъщеря беше на 2-3 години имаше един период, в който няколко пъти й се случваше да си глътне езика от уплаха или от удар и още тогава се бях научил да разпознавам симптомите на това състояние и да реагирам бързо. Това, което трябва да се направи, е да се отвори челюстта на човека и да се извади езикът напред, за да може да диша.

За съжаление, при възрастни хора това е много трудно упражнение. Мускулите на челюстта са толкова здраво стегнати, че отварянето й е изключително трудно и цялата операция трудно може да бъде извършена от сам човек. Така беше и в нашия случай с припадналия колега. Започнах да викам за помощ, но повечето стаи бяха празни. За щастие, в един момент се появи една любопитна глава и аз извиках нейния притежател да дойде веднага при мен и да ми помогне. След като вече бяхме двама, имаше шанс да се справим. Единият от нас започна да напъва челюстта надолу, а другият успя да бръкне в устата на припадналия и да му извади езика напред. След като пое въздух, колегата се съвзе и гледайки неразбиращо, поиска да стане. Накарахме го да остане легнал и едва тогава успяхме да се обадим на „Бърза помощ“.

Дежурните лекари дойдоха бързо и му измериха кръвно налягане 20/0! Наливаха го с някакви медикаменти, докато се стабилизира и след това го отведоха. После колегата не го видяхме много време – може би повече от 6 месеца. Оказа се, че е прекарал някакъв инфаркт и се е наложило дълго възстановяване. Лекарите не коментираха много-много с нас, но дори и от малкото думи стана ясно, че причината за инфаркта са били напрежението и претоварването в работата.

Затова, съвет номер едно, който искам да ви дам, е: пазете се, следете си здравето и не се излагайте на излишни рискове! Вашият живот и вашето здраве са най-ценното ви богатство – не го пропилявайте в името на работата. Не позволявайте работата да ви погълне до такава степен, че да се превърне в заплаха за вашето здраве и вашия живот!

Някой ще каже: „Много е лесно да даваш акъл, но не си на моя хал!“ Мога да отговоря само едно: в същата тази фирма, където нивото на стрес наистина си беше високо, на мен ми откриха диабет. Все още не си инжектирам инсулин и нямам поражения по органите, но това е много коварна болест и човек никога не знае кога и къде ще те удари. А причината отново е същата – стрес, напрежение, психическо претоварване.

Ако все пак на някого му се случи да припадне докато е на работа близо до нас, какво бихме могли да направим, за да му помогнем? Лекарите казват: „Не правете нищо. Извикайте Бърза помощ и чакайте да дойдат професионалистите.“ Това е несериозно. Вярно е, че по този начин си гарантират, че няма да навредите на пострадалия, но в случая, който ви разказах, ако просто бяхме стояли и чакали, човекът щеше да си умре от задушаване още преди да дойде медицинския екип.

В развитите държави има масови курсове по оказване на първа помощ. Такива познания могат да се окажат необходими не само при припадъци, а при травми, вследствие на катастрофи, а при децата има всякакви случаи на наранявания при игра. За съжаление, у нас такава дейност почти липсва, да не говорим, че никой не проявява интерес, а българското типично мислене „точно на мен нищо няма да ми се случи“ е допълнителен фактор в тоталното занемаряване на обучението по оказване на първа медицинска помощ.

При припадък, най-важно е да подсигурите дишането на пострадалия. Проверете дали не си е глътнал езика и ако е така, трябва да разтворите насилствено челюстта (дори и с цената на счупени зъби) и да извадите езика напред. (Всъщност, може би друго решение би било да направите трахеотомия, но затова е необходимо да сте преминали курс на обучение.) Разкопчейте дрехите на пострадалия, за да не пречат на дишането и го обърнете да легне настрани, така че да не се задуши от вътрешни течности. И изчакайте да дойдат специалистите. Има и други съвети в сайтовете, които ви предлагам по-долу, но с две думи, това е най-важното – да може да диша и да се осигури приток на кръв към мозъка.

Това, което мога да ви предложа като професионален съвет, е информация от мрежата. Повод за този пост беше статията New Phenomenon: Fainting at Worк, поместена в блога Jobacle.com. Там има и връзка към статия със съвети как да окажем първа помощ при припадък (на английски). Подобна информация на български можете да намерите тук:

• Домашен лекар – съвети за оказване на първа помощ при припадък
• Сайт за обучение по оказване на първа медицинска помощ
• Оказване на първа помощ при катастрофа

Понеже не съм квалифицирано медицинско лице, съм длъжен да декларирам, че не нося отговорност за съветите, които ви посочвам. Аз не съм ги измислил – просто ги повтарям така, както са написани другаде. За съжаление, припадъците в офиса са нещо, което вече се превръща в ежедневие и ние трябва да знаем как да се справяме в подобна ситуация. Като се има изключително ниското ниво на здравната ни култура, надявам се поне тези малки съвети да са ви от полза.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл