Хумор в сряда: 5-те навика на успешната скатавка

Срядата е може би най-досадния ден в седмицата. Особено за хората, за които работата е тежест, с която трябва да се борят всеки ден. Средата на седмицата. Минали са цели два тежки дни, а краят й е още далече. Обзема те отчаяние и бойния ти дух достига своето най-ниско равнище.

Поради това ми се видя добра идея да създам рубрика за забавни, хумористични и дори малко цинични постове, които да публикувам в сряда. Само че не мога да й измисля добро заглавие. Спрял съм се на няколко варианта, но нито един от тях не ме грабва. Например: „Хумор в сряда“ (това вече го използвах в заглавието), „Среден хумор“ (?!), „Весела сряда“, „Черна сряда“ (той служебният хумор си е черен). Ако някой може да даде по-добро предложение, ще се радвам да го чуя. Въпросът за заглавието остава отворен.

Та, каква е темата днес?

Темата е книгата на K.P. Springfield The Five Habbits of Highly Successful Slackers (5-те навика на много успешните скатавки). Авторът въвежда думата „slacker“, което в речника го превеждат като „кръшкач“ или „лентяй“, но аз реших, че най-удачно е да се използва красивата българска дума „скатавка“, защото тя най-добре пасва на този тип хора – тези, които избягват да вършат каквато и да е служебна работа докато са на работа.

Авторът споделя как е стигнал до върховното прозрение да напише тази книга. Един от факторите бил разговор с баща му, който го попитал как върви работата и К.Р. отговорил, че всичко е ОК – вече е успял да завърши първия си филмов сценарий само за два месеца. Баща му изпаднал в недоумение:

– Кога успя да намериш време?
А синът му отговорил:
– Тате, аз имам по 9 часа на ден работно време.
– Да де, ама нали работиш като продавач на софтуер, а не като сценарист?!

Авторът споделя и друга причина, вдъхновила го за написването на тази книга:

Знаех, че не е на добре, когато моят приятел Неби ми се похвали, че не е излизал в отпуска от три години, но когато гледах злочестата си съпруга да се влачи към колата си всяка сутрин, за да се потопи за цели 12 часа в това, което тя наричаше „земен ад“, реших, че нещо трябва да се направи.

Американците, казва К.Р., винаги са се годеели с това, че работят усърдно и по много. Обаче с изобретяването на комуникационни технологии като имейла, чата, мобилните телефони и устройства и в същото време непрекъснато нарастващата неефективност на корпоративния мениджмънт, американският информационен работник не е по-продуктивен, отколкото преди 10 години например. В действителност, разсейването и постоянното отвличане на вниманието, което тези устройства предизвикват, правят работата на днешния корпоративен служител много по-малко продуктивна, особено ако не са обучени как да ги игнорират, така че да могат да се концентрират върху текущата работа.

Авторът споделя:

Целият проблем идваше от тъпите ни мениджъри, които ме принудиха да се откажа от работата и да се отдам на скатаването. Да гледам тези така наречени „лидери“ да се шматкат неориентирано година след година в агония предизвика истинското пробуждане в мен като корпоративен служител. Те управляваха погрешно своите екипи, използваха неморални тактики, принудиха високо продуктивните хора да напуснат разочаровани и уволниха онези, които отказаха да бъдат „по-корпоративни“. […]

Цялата идея зад „Скатаването“ се породи от калпаво лидерство, прекомерна бюрокрация, погрешен мениджмънт, вътрешни борби и подмолни политически ходове. Въпреки, че това поведение доведе до подобряване на техния управленски имидж, това стана с цената на тежкия труд на истински отдадените служители.

Книгата е тъжна и весела едновременно и определено си заслужава четенето. Надявам се, че ще бъде интересно и полезно за много от вас.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл