Хумор в сряда: 5-те навика на успешната скатавка

Срядата е може би най-досадния ден в седмицата. Особено за хората, за които работата е тежест, с която трябва да се борят всеки ден. Средата на седмицата. Минали са цели два тежки дни, а краят й е още далече. Обзема те отчаяние и бойния ти дух достига своето най-ниско равнище.

Поради това ми се видя добра идея да създам рубрика за забавни, хумористични и дори малко цинични постове, които да публикувам в сряда. Само че не мога да й измисля добро заглавие. Спрял съм се на няколко варианта, но нито един от тях не ме грабва. Например: „Хумор в сряда“ (това вече го използвах в заглавието), „Среден хумор“ (?!), „Весела сряда“, „Черна сряда“ (той служебният хумор си е черен). Ако някой може да даде по-добро предложение, ще се радвам да го чуя. Въпросът за заглавието остава отворен.

Та, каква е темата днес?

Темата е книгата на K.P. Springfield The Five Habbits of Highly Successful Slackers (5-те навика на много успешните скатавки). Авторът въвежда думата „slacker“, което в речника го превеждат като „кръшкач“ или „лентяй“, но аз реших, че най-удачно е да се използва красивата българска дума „скатавка“, защото тя най-добре пасва на този тип хора – тези, които избягват да вършат каквато и да е служебна работа докато са на работа.

Авторът споделя как е стигнал до върховното прозрение да напише тази книга. Един от факторите бил разговор с баща му, който го попитал как върви работата и К.Р. отговорил, че всичко е ОК – вече е успял да завърши първия си филмов сценарий само за два месеца. Баща му изпаднал в недоумение:

– Кога успя да намериш време?
А синът му отговорил:
– Тате, аз имам по 9 часа на ден работно време.
– Да де, ама нали работиш като продавач на софтуер, а не като сценарист?!

Авторът споделя и друга причина, вдъхновила го за написването на тази книга:

Знаех, че не е на добре, когато моят приятел Неби ми се похвали, че не е излизал в отпуска от три години, но когато гледах злочестата си съпруга да се влачи към колата си всяка сутрин, за да се потопи за цели 12 часа в това, което тя наричаше „земен ад“, реших, че нещо трябва да се направи.

Американците, казва К.Р., винаги са се годеели с това, че работят усърдно и по много. Обаче с изобретяването на комуникационни технологии като имейла, чата, мобилните телефони и устройства и в същото време непрекъснато нарастващата неефективност на корпоративния мениджмънт, американският информационен работник не е по-продуктивен, отколкото преди 10 години например. В действителност, разсейването и постоянното отвличане на вниманието, което тези устройства предизвикват, правят работата на днешния корпоративен служител много по-малко продуктивна, особено ако не са обучени как да ги игнорират, така че да могат да се концентрират върху текущата работа.

Авторът споделя:

Целият проблем идваше от тъпите ни мениджъри, които ме принудиха да се откажа от работата и да се отдам на скатаването. Да гледам тези така наречени „лидери“ да се шматкат неориентирано година след година в агония предизвика истинското пробуждане в мен като корпоративен служител. Те управляваха погрешно своите екипи, използваха неморални тактики, принудиха високо продуктивните хора да напуснат разочаровани и уволниха онези, които отказаха да бъдат „по-корпоративни“. […]

Цялата идея зад „Скатаването“ се породи от калпаво лидерство, прекомерна бюрокрация, погрешен мениджмънт, вътрешни борби и подмолни политически ходове. Въпреки, че това поведение доведе до подобряване на техния управленски имидж, това стана с цената на тежкия труд на истински отдадените служители.

Книгата е тъжна и весела едновременно и определено си заслужава четенето. Надявам се, че ще бъде интересно и полезно за много от вас.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

You may also like...

2 коментара

  1. Георги каза:

    Сряда всъщност се нарича още „малкия петък“… 🙂

  1. 31.05.2010

    […] Майк Рам е представил К. П. Спрингфийлд много по-добре от […]