Доволни ли сте от работата си – резултати от анкетата

Поставих тази анкета преди повече от два месеца и даже в един момент забравих да я сваля. Интересното беше, че през цялото време интересът към нея беше относително постоянен и успя да събере цели 275 гласа. Все пак, смятам, че е време да ви запитам нещо друго и да сменим темата.

Поради това обявявам заключителните резултати.

Анкетата постави въпроса: Доволни ли сте от работата си? и имаше 3 възможни отговора. През цялото време първото място беше оспорвано от крайно доволните и крайно недоволните, но от известно време положителните гласове печелят (макар и минимален) превес и затова смятам, че това отразява достатъчно обективно нагласата на моите читатели.

Ето ги и самите резултати:

  1. Да, работя това, което желая и шефът ми е пич – 40%, 111 гласа. Честно казано, озадачен съм, макар и в положителен смисъл. Винаги съм смятал, че българинът е песимист, постоянно недоволен и мрънкащ, а се оказа, че все пак, хората, които гледат положително на работата си и на фирмата, в която работят, са мнозинство. Това много ме радва, макар да съм наясно, че моята анкета въобще не може да претендира за представителност. Все пак, тези отговори ме навеждат на мисълта, че у нас започва да се случва положителна трансформация в нагласата на хората – те си търсят работа, която да ги удовлетворява, и все повече от тях успяват да го постигнат.
  2. Животът е гаден. Бачкаш като вол за жълти стотинки, а накрая все си виновен – 39%, 106 гласа. Разбира се, за да има баланс в живота, на косъм зад оптимистите се класираха крайните песимисти – хората, които не са щастливи от избора си на работа, но търсят вината в другите – шефове или колеги. Жалко е, че такова мислене битува все още сред такава голяма част от нашите сънародници, защото така пропиляват мислите и енергията си в оплакване и самосъжаление, вместо да предприемат някакви активни действия за подобряване на своето положение.
  3. Работата става, но шефът ми е гадняр – 21%, 58 гласа. Най-накрая остават полу-недоволните – тези, за които работата просто „става“. Такива, които или си харесват работата, но не могат да се сработят с шефа, или пък имат читав шеф, но чувстват, че не са си на мястото на тази позиция и въпреки това я търпят, защото са изпаднали в кроткото удобство на летаргията. Това са хората, които биха извлекли най-голяма полза от това, което пиша на страниците на този блог. Вярвам, че те имат нужда от един малък тласък към по-добро опознаване на собствените си положителни качества и постигане на по-голяма самоувереност и самоуважение. От истинския успех ги дели само една крачка и силно се надявам, че ще намерят сили да я направят. Желая им го от сърце!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

You may also like...

4 коментара

  1. Отдавна следя болга ти, (благодаря ТИ, че го поддържаш „жив“ с уникалните ти субстанциативни преводи (английския е задължителен за всеки, който си търси нова работа… да да ама не съм съгласен съвсем)
    Но точно тази анкета засяга принципът на … имс няколко издигания на началника 1. Когато стигне нивото на некомпетентност и по-нагоре не се качва, 2. принципа на „футболния пас“ – това аз така го нричам т.е когато новият ни началник и изритан от „Трифон Иванов“ в горния ляв ъгъл на врата (съвтник на борда примерно) въпреки „цялта конюктурна охрана“ от началници над нас, и той пак е стигнал нивото си на тотална некомпетентност, но не пречи толкова на развитиети на фирмата, така че бих се съгласил с твоите разсъждения на темата обвързаност работа-началник и постигнати резултати в „целите на фирмата“ щото каквото и да работим, каквото и да си говорим сибственика на фирмата го интерисва „взех му, да де ми“.
    така де какво сме изкарали за неговата печалба в края на годината, лошо няма стига работещите да са доволни. Притеснява ме „Работата става, но шефът ми е гадняр – 21%, 58 гласа“ – това число, от което фирмата за която работят тези, които са дали гласа си, мноогооо широка и тъжна тема колко „аз съм добър а пък шефа ми така … и така …“, тъжно е колкото е по-малък този процент толкова повече работа ще е свършена и толкова повече време ще има и за бира, и за любов!!!

  2. Майк Рам каза:

    Благодаря за добрите думи и за коментара, макар и малко труден за разбиране 🙂

  1. 02.04.2008

    […] – това е голямата дилема на днешното време. Много хора захващат някаква работа, за да изкарват някакви пари и после страдат от това, […]

  2. 27.08.2008

    […] и психическо – е огромно. Когато почувстваме, че нещата не вървят, добре е да се замислим дали не е време за промяна, […]