Фирмените празненства (нова анкета)
Фирмените празненства биват най-различни. Като се почне от личния рожден ден, който искаме да споделим с колегите, минем през партита, изразяващи се във вечеря в скъп ресторант, където всички се наплюскват или напиват яко за сметка на фирмата, и накрая стигнем до излети сред природата или спортни празници, които отново завършват с ядене и пиене.
Някои погрешно ги наричат тиймбилдинг. По-скоро са опити на мениджмънта да сплоти хора, голяма част от които не се познават, но май често се оказват несполучливи.
Попаднах наскоро на един интересен блог – Просветления мениджър на Cheri Baker. Тя е HR специалист с голям опит и в нейния блог човек може да открие много интересни неща за това как да намери своето място в корпоративния свят. В една от своите статии Чери цитира изследване на английската фирма Croner, според което близо две трети от служителите в Англия биха предпочели „да вечерят с военнопрестъпници, да чистят полеви тоалетни, да се крият от куршумите в Бейрут или дори да гледат банда от деца-олигофренчета, отколкото да общуват с колегите си на фирменото коледно парти“.
Уау! Доста силно казано, нали?
Чери пък дава своя принос по темата със собствения си личен опит:
Били ли сте някога в организационния комитет на подобно тържество? Аз съм била. Трябва да ви кажа, че се чувствах много по-добре, когато ми вадеха мъдрец. Основното внушение на тези купони е: „Твоето присъствие е задължително и ако не си изпълнен с ентусиазъм, значи си лош служител и кофти човек въобще“.
Тези думи, изпълнени с много мъка, ме наведоха на мисълта да проведа подобно изследване сред читателите на моя блог. Затова и аз отправям същия въпрос към вас – обичате ли фирмените празненства? Независимо от формата и мястото – дайте своето мнение за мероприятията, които се организират от вашата фирма, и на които сте длъжни да присъствате.
В горната част на лявата странична колона съм поместил новата анкета с три възможни отговора. Ако пък те не ви удовлетворяват и искате да изразите мнението си с повечко думи – заповядайте! – напишете коментар тук. Вашето мнение е ценно. Би било интересно да узнаем дали ние, българите, обичаме (или мразим) фирмените тържества повече от англичаните.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл
Това е мечтаното парти за всички служители: http://spanak.org/2008/01/11/only-one-cup-per-person/
Парти, на което непременно трябва да се отиде трудно се изживява като забавление, защото едновременно е изпълняване на задължение. То разбира се невинаги е задължително, но определено е силно желателно.
Това е валидно както за фирмени партита, а и за традиционни семейни или други приятелски събирания на които се очаква, че ако си здрав-прав, е редно да си там. Обаче на тях ако не си съвършен, по-лесно ще си простиш сам, по-лесно ще ти простят другите, а и последствията едва ли биха били за притеснение. При фирмените партита ситуацията е абсолютно различна. Стресът е твърде много, а заедно със задължението да се явиш на празника, вече стават две лъжици катран в кацата с мед. Бих казала, че лъжиците катран са най-малко две, но както знаем и една е достатъчна да развали нещата.
„Ние сме едно голямо семейство”. Ако наистина ситуацията е такава, значи не говорим за фирмено парти.
Имам колеги, с които сме си правили и продължаваме да си правим празници извън офиса, за рождени дни основно, понякога и за Коледа – по наша инициатива изцяло. От пет години вече никой от нас не работи във фирмата, в която се запознахме, но ни е все така приятно заедно.
И с колеги може да се разпуска, може и то страхотно. Но не когато ТРЯВБВА да се събере цялата фирма на в определен ден и час на определено място, а ако това, че консумирате без си бъркате в джоба не ви развеселява кой знае колко, много ви здраве, щастие и просперитет за вас и семействата ви от цялото ръководство и лично от …
Няма нищо лошо и чак толкова неприятно във фирмените тържества. Да ,те наистина са донякъде задължаващи, но това е нещо съвсем нормално ,та това е фирмено празненство. На управата и е прияно да се събере целият персонал и всички всички заедно да хапнат ,пийнат и приказват неслужебно. Аз лично съм ходила на доста фирмени тържества и всеки път съм си изкарвала страхотно ,винаги е имало музика и много танци. Приятно е да видиш всички заедно –и шефове и персонал ,а дори и чуждестранни представители ,да се забавляват заедно. Всичко разбира се зависи от хората –ако не си го направят те приятно, то няма да е.
Хм, в нашата фирма работят над 100 души.Идват от цялата страна в София.
Фирменото тържество е едно – за Коледа.
Събира се огромна тълпа. Шефа и любовницата му са на първа линия…,тя се изживява като домакиня на мероприятието, подлогите използват повода да целуват задницте им, а обикновените „шерпи“ гледат да се наядат и нарежат безплатно…. чат-пат има и сбивания – изобщо тъжна гледка.
Разбира се,че няма лошо да има такова мероприятие.И тъй като се включвам,за да споделя личното си мнение – то е,че очаквания ефект за сплотяване и опознаване на колектива и почти обратен.
Шефа е прочел някъде ( или пък си го е записал на някой курс по управление),че трябва да съществува такъв купон и го организира с пълното съзнание,че ефекта не е позитивен.
Общо взето – по-добре без него
Всъщност, подобно мероприятие може и да има сплотяващ ефект – например служителите да се сплотят срещу шефовете си.
Привет! Имам доста годинки понатрупани и ще споделя опит! Години не ред смятах, че как ще се веселя, решавам само и единствено аз! Семейството ми беше над всичко, дори и над мен! Не, мили млади хора! Колкото и да не ни се нрави, трябва да ви кажа, че ако веднъж – дваж се посмеета заедно на нецензурен виц, пийнете по глътка с хората, с които споделяте по осем и повече часа на ден, то толкова възможността да ви забележат и оценят по достойнство е по-голяма! Смених тактиката, наложих си и ме споходиха нещата, за които само мечтаех. Не забравяйте, че точно на такива места, където повечето, скромно казано разпускат, те просто се изпускат, е добре да покажете и вашите отлични, превъзходащи ги ЧОВЕШКИ качества. През последните години ми се натрупаха едни командировки в чужбина, едни участия в семинари – и от едната, и от другата страна …. абе добре ми е! Но се усетих твърде късно, пенсията чука на вратата! Но пък гледам смело, вече съм си наумила къде, кой ще ме забележи! Дерзайте, веселете се, покажете, че сте стойностни хора! Само хората, които работят както трябва, знаят как да се веселят!
Много интересно мнение! Благодаря,че го споделяш с нас!
Но не мислиш ли, че това чувство на освобождаване от семейните ангажименти и грижи си го получила поради факта, че вече си понатрупала години и децата ти вероятно са пораснали достатъчно големи и вече нямат нужда от много грижи?
Дали един човек на 30 години да речем, с две малки деца ще се кефи на фирмени мероприятия, които го откъсват от семейството?
Всъщност, не се опитвам да заемам позиция за или против. Според мене всичко е въпрос на мярка. Човек постига своето щастие, когато съумее да намери баланса между личните си амбиции, служебните задължения и любовта на семейството.