Как ще работим в бъдеще?

Началото на годината е добро време за правене на предсказания – къде базирани на някакви научни изследвания, къде – на чиста измислица. Хората залагат много надежди в новата година и хем, изпълнени с ентусиазъм, се подготвят за значителни промени, хем със свито сърце се надяват статуквото да си остане непроменено.

Пенелопи Трънк е доста широко скроена личност и специалист в отношенията работник-работодател, и често споделя своята визия за недалечното бъдеще, когато нещата ще изглеждат доста по-различни от сега. Вече коментирах едни нейни предсказания в поста Малко футуризъм, сега дойде време да обърнем внимание на още една порция от нейни предсказания. В поста си Краят на работата, такава, каквато я познаваме, Пенелопи ни предлага някои нейни предвиждания за близкото бъдеще. Разбира се, изрично подчертава, че това не са неща, които още се случат изведнъж и още утре, но нещата ще се променят в посоките, които тя очертава и това ще стане много скоро.

Кое ще е това, което ще се промени?

Край на разделението между половете. Днес все още се смята, че мъжът трябва да отдава повече време на работата и да носи парите вкъщи, докато жената се грижи за домакинството. На базата на това разделение, мъжете градят кариера и биват заплатени повече, докато жените рядко успяват да заемат по-сериозна позиция в работата. Това скоро ще се промени. Мъжете ще започнат да се отказват от кариерата си в името на повече време за семейството и близките си. И мъжете, и жените ще търсят баланса между служебните и домашните си задължения и в резултат ще се постигне изравняване на правата и на възможностите пред тях.

Край на жената-домакиня. Обратно на предишната тенденция мъжете да търсят повече домашен уют, жените пък ще търсят по-голяма професионална реализация. Мисля, че поне в това отношение сме малко по-напред от американците, защото у нас жените отдавна са интегрирани в трудовото общество, а отвъд океана все още има голям процент професионални майки, които не правят нищо друго, освен да гледат децата си. Това, колкото и важно и отговорно да е, превръща жената в робиня на семейството.

Предвиждането е, че скоро отглеждането на децата ще бъде еднакво задължение както на жените, така и на мъжете. Оттук, и мъжете, и жените ще търсят такава работа, която да им дава възможност да отделят еднакво време на работата и на семейството. Никой няма да жертва кариерата си в името на гледането на децата, като в същото време децата няма да бъдат лишавани от родителски грижи и ласки.

Край на тъпата и еднообразна работа. Хората все по-малко ще работят заради парите и все повече заради удоволствието от работата. Ще търсят работа, която да поставя предизвикателства пред тях и която да им дава възможност за себеизява и реализация. Това, според мен, е най-хубавото и в същото време най-трудно постижимото предсказание. За да се постигне, хората трябва да имат високо образование и висока лична мотивация – нещо, което поне в нашето общество не се наблюдава масово. Един народ като нашия, който е посветил последните няколкостотин години от съществуването си на оцеляването, едва ли толкова лесно ще се пречупи и ще престане да гледа на работата единствено като източник на доходи, а ще види в нея и средство за личностна изява. Все пак, времето ще покаже…

Край на офисния живот. Хората вече няма да работят само в офиса от 9 до 5, а ще бъдат мобилни и ще работят там и тогава, когато и където има бизнес възможност. Съвременните средства за комуникация позволяват много от дейностите да се извършват на места, различни от фирмения офис или даже в движение.

Край на консултантството. Всеки работник ще придобие уникални знания и умения и ще стане на практика консултант, така че самият термин ще стане безсмислен. Хората стават все повече ориентирани към проекти, отколкото към постоянна работа и все повече се отдръпват от чувството за дългосрочна лоялност към работодателя.

Аз смятам, че тук Пенелопи греши. Има хора, които са настроени да търсят решения на проблемите и да поемат отговорности. Такива хора са подходящи за консултанти. Но има и хора, които са изпълнители. Те може и добре да работят, но имат нужда някой да им постави задачата и да поеме отговорността. Такива хора също са полезни в някои отношения, но определено не стават за консултанти, така че според моето мнение, едва ли скоро ще доживеем времето, в което всички хора ще бъдат на практика консултанти по нещо.

Край на йерархията. В резултат на горните предвиждания, Пенелопи лесно стига до извода, че щом не стоиш постоянно в офиса и си достатъчно самоуверен и квалифициран да бъдеш консултант, очевидно нямаш нужда от началници. мениджмънта на компаниите ще изпълнява само координиращи функции и дълбочината на йерархията значително ще се намали, т.е. управлението ще стане плоско.

Разбира се, това звучи разумно, при положение, че всички предишни предсказания се сбъднат. Но ако си изпълнител, който има нужда от напътствия и ежедневно поставяне на задачи, то тогава ще имаш нужда да бъдеш в офиса, където твоят мениджър или супервайзор ще организират и контролират работата ти.

Предвижданията за бъдещето на Пенелопи Трънк не са чак толкова фантастични, но аз мисля, че още им е рано да се случат. Възможно е да се появи такава тенденция, особено в западните общества, но това няма да се превърне в масово явление. Предсказанията на Пенелопи касаят един определен тип хора, а хората по света са много различни и не всички попадат в този калъп, който е описала тя. За другите, нещата ще си останат същите или пък ще тръгнат да се развиват в друга посока. Все пак, интересно е да се замисли човек над възможните промени, които биха направили живота му по-хубав и да се опита да направи първите крачки към това.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл