Парите или славата? – Нова анкета
Поговорката „Акъл не ща – пари ми дай!“ е известна на всеки българин и вероятно всеки от нас, запитан дали предпочита да бъде високо заплатен или високо оценен, ще избере първото, без да се замисли.
По-интересно се получава ако се замислим. Вярно е, че все още носим наследството от социалистическото време, когато всички бяхме еднакво бедни (е, почти всички). Вярно е, че днес все още една огромна част от населението се води под социалния минимум. Вярно е също така, че новата поп-фолк култура утвърждава ценности като мерцедеси, пачки, мацки и купони – все неща, за които са нужни много пари.
Но е вярно и това, че ако човек живее само за едното ядене и сране, значи по нищо не се отличава от животните. Това, което сме оставили след себе си, е това, което дава смисъл на целия ни живот. Историята показва, че хората, които са променили нашия живот и култура, са го направили търсейки някакво вътрешно удовлетворение, а не заради парите.
Американският психолог Маслоу дефинира йерархията на човешките нужди, в която задоволяването на битовите потребности (за което са необходими пари) и удовлетворението от работата и живота са на различни нива. Други изследователи пък са установили, че някои хора задоволяват постепенно нуждите си от долните към горните нива (както го е предвидил Маслоу), но има и такива, които цял живот си остават на най-ниското и все не могат да задоволят физическите си потребности.
Та, въпросът днес е: от кои хора сте вие? Дали оцеляването е основната ви цел и търсите само материално обогатяване или имате и духовни потребности, които налагат търсенето и намирането на начини за себеизразяване? Формално поставен, въпросът на актуалната анкета звучи така:
Какво предпочитате повече:
- да бъдете високо оценен или
- да бъдете високо платен?
Не бързайте с отговора си. Помислете. И след това цъкнете. Горе, вляво.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Рекламно съобщение: На 13.03.2008 в София ще се проведе курс по основи на управлението на софтуерни проекти, воден от мен. Курсът е полезен за всеки, който се интересува професионално от разработка на софтуер. Повече информация за него можете да намерите в блога PM Stories, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.
много добре казано. Но не трябва да убягваме от следното: в началото, когато човек започва да се развива в дадена област, той работи за името си, за престижа си.
Веднъж напрутал опит и знания, те започват да работят за него и следователно и изискванията му се повишават. Идва самочуствието на преден план.
След като мине тази фаза и е насъбрал доста солиден опит и се е доказал като специалист, вече името му говори за самия него и го представя.
Така, че всичко опира до това в каква фаза от развитието си се намира даден човек!
Всъщнос този подход е често използван от големите компании за „изработване“ на персонала си. Започва се с едни големи приказки как от човека остава само неговата работа и неговата дейност. Това за съжаление работи много здраво – разчита се изцяло на две неща: страха на човека от смъртта и желанието на човека да се обезсмърти и да не бъде забравен.
Каква е реалността? На кой подяволите му пука колко точни сметки прави някой счетоводител? Всъщност е точно обратното – чува се само за такива дето не правят точни сметки;)
Работата и е работа – тя служи за изкарване на пари, с които човек може да управлява останалата част от времето си, през което не работи.
Компетентността на един човек е обратнопропорционална на заеманата позиция, така че връзка признание-заплата не бива да се търси.
Най-важно е това колко пари влизат в сметката ти в края на месеца. Останалото са чорбаджийски хитрости.