Кратката похвала прави чудеса

Back patting

Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово – не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника – студен и недостъпен – или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране – не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.

Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши – да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на „лошото ченге“ и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.

В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.

Другият вариант е още по-страшен. Ти полагаш усилия, стараеш се да изпълняваш задълженията си точно и качествено и никой не те забелязва. Дори понякога служителят може да стане настоятелен и сам да си поиска оценка на положения труд и отново да се сблъска с безразличие от страна на мениджмънта.

Такива фирми също не са малко и у нас. Под предлог, че са все заети, съвременните шефове въобще не полагат усилия нито да запомнят имената на своите подчинени, нито да разберат какви усилия полагат, за да си изпълнят задълженията и какъв е техния принос за развитието на фирмата. Подобно безразличие води до най-тежките психологически проблеми сред персонала и до нови вълни от текучество.

А всъщност е необходимо съвсем малко усилие. Не случайно популярният герой на Кенет Бланчард се нарича Едноминутният мениджър – защото за добрата дума е необходима само една минута, а ползата от нея е огромна – човек се чувства разбран и оценен. Знае, че неговият труд не е бил нахалост, а е спомогнал, макар и с малко, за големия напредък на фирмата. Една малка похвала може да изпълни служителя с гордост, да му създаде чувство на удовлетворение и да го вдъхнови за още по-добри резултати.

Един чудесен пример в това отношение е шефът на американската верига кафенета „Старбъкс“ – Джим Доналд, за който ни разказва Екатерина Попова от karieri.bg. Той имал навика всяка сутрин да се обажда по телефона на служители от различни нива, които са се представили добре и лично да им изрази похвалата си за добре свършената работа.

За хората, работещи в такава голяма фирма фирма, това е страхотен жест. Той означава, че независимо колко си дребен в служебната йерархия, твоята работа е важна и ако я вършиш добре, няма начин да не бъдеш забелязан дори и от най-големия шеф. А да получиш лична похвала от него е наистина голяма чест, която е и силен мотивационен стимул.

У нас се смята, че шефът ще загуби от авторитета си ако каже добра дума за някого. Това са пълни глупости! Не се страхувайте да изразите похвала на колегите и подчинените си. Не е нужно нито много усилие, нито много време. А ефектът е невероятен – ще спечелите не само от увеличената продуктивност на вашите служители – ще спечелите и тяхното уважение, лоялност и преданост. А това са основните компоненти на непобедимия екип.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

6 коментара

  1. redoven chitatel каза:

    Снимката обаче кърти 😀 Толкова е, някак си, гейски доволна ..
    Похвалата е добро средство, но с мярка. Американизирането й с тенк ю, менк ю за щяло и нещяло лично на мен ми идва лигавщина в повече.

  2. Майк Рам каза:

    Очаквах някакъв коментар за гейското излъчване на снимката, ама чак пък първия! 🙂

    Ей, хора! Само това ли ви прави впечатление в статията?!

  3. Nikolay каза:

    Снимката може да е гейска. Обаче американизирането с тенк Ю менк Ю работи. От опит го казвам. Похвали някой за всяко добро нещо което прави и следи после резултатите.

  4. Michel каза:

    Интересен материал, има доста верни неща в него… прочетох с интерес! 🙂

    Истинта е, че няма много добри мениджъри тук и това си е …

  5. Ани каза:

    Статията много ме впечатли.Много истина има в нея.Работих осем години за голяма международна компания и на живо усетих такова студено управление.Мениджърът с който работех беше типичния началник,но не и ръководител.Текучеството там е голямо, а служителите са на ръба на нервна криза.Дейността която извършвах ми харесваше.Морала на компанията съвпадаше с моя.Екипа с който работех беше добър.Заплащането ме удовлетворяваше.Оценката която получавах беше или критика(но не градивна)или липса на оценка.Това бе причината да напусна.Изкушавам се да изпратя статията на бившия си началник,който иначе е професионалист в областта си.Но му куца работата в екип.А на тези които се замислят след прочета на статията Ви, ще препоръчам книгата на Дейл Карнеги :“Как да печелим приятели и да влияем на другите“
    Ани

  1. 26.09.2008

    […] към този служител. Една награда, била тя дори само похвала, но поднесена в точния момент, има многократно […]