Политика на недоверието: още за следенето в офиса

Cubicle

Вече съм писал няколко пъти за практиката да се следят служителите на запад и у нас, но попаднах на нова информация, която отново ме наведе на разсъждения по темата.

Randy Nichols разказва в своя блог за едно изследване, проведено от American Management Association измежду 526 мениджъри в САЩ, което показва, че повечето американски мениджъри шпионират своите подчинени под една или друга форма.

Цели 76% са си признали, че следят кои уебсайтове посещават техните служители, а 50% от анкетираните преглеждат файловете от компютрите на подчинените си. Немалка част от фирмените ръководители използват и по-специална шпионска техника като безжични камери за наблюдение, GPS системи и софтуер за регистриране на натиснатите клавиши по клавиатурата.

Интересен е коментарът на автора, че повечето от тези прийоми са напълно законни в Щатите. Единственото изискване е да не те снимат там, където се преобличаш, но при тази шпиономания, едва ли има гаранция, че не те снимат и в тоалетната, така че най-добре е да ходите и там с по-дълги дрехи, които да ви покриват задника, докато изпълнявате физиологичните си нужди 🙂

Освен това, задължение на работодателя било да ви уведоми, че всички ваши действия могат да бъдат заснети и използвани срещу вас в съда, ако шефът реши да ви съди за нелоялно поведение. You have the right to remain silent – нали се сещате?

В Англия, положението било значително по-добре – там се изисквало и служителят да е съгласен да го шпионират. Очаква се, че вие, като един съвестен служител, нямате какво да криете от фирмата, така че не би трябвало да имате причина да откажете. Тук, разбира се, се пропуска факта, че който не е съгласен с тези условия, просто няма да бъде назначен на работа, но това са дребни подробности.

Някой ще се запита: Добре де, защо толкова усърдно са се впрегнали американските босове да шпионират служителите си? Отговрът на автора е: защото се притеснявали, че служителите им използват работното време не по предназначение. Това не е отговор, защото веднага предизвиква следващия въпрос: защо американските служители толкова много кръшкат и не са мотивирани да работят за фирмата?

Нямам пряк поглед върху работните условия в Америка, така че мога само да изкажа предположение, базирано на информация от мрежата и на опита ми от българските методи на управление. То изглежда така:

  • Животът става все по скъп и служителите настояват за по-големи възнаграждения.
  • Работодателите искат да си компенсират разходите за възнаграждения и се опитват да изцедят повече труд от служителите си, притискайки ги да работят повече.
  • Повечето работа изхабява хората и съсипва личния им живот. Те настояват за повече свободно време, работа, която им е интересна, приятна и не ги затормозява.
  • Повечето свободно време и отдаденост на личния живот изискват повече пари. И се връщаме на първата точка.

Получава се омагьосан кръг и май все още никой не е измислил как да се излезе от него. Американските (и много от българските) мениджъри са избрали най-простия и лесен подход – политика на грубата сила и недоверието, – но някак си ми се струва, че не е най-добрия.

Дали няма начин да се мотивират хората с доверие, да им се създадат по-добри условия за работа и те самите да имат желание да работа повече и по-ефективно не поради страха от шефа, който тайно ги следи с камера, а защото просто работата им доставя удоволствие? Това утопия ли е? Нима хората ще продължат да бъдат роби на фирмите, макар законите отдавна да премахнали робството, поне формално?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

5 коментара

  1. Maya каза:

    Чак да им се чудиш на тези „шпиони“ – защо прахосват толкова средства за да шпионират служителите си, вместо да ги вложат в мотивацията им. Това би им осигурило по-доволни, по-мотивирани и най-важното лоялни подчинени. Когато човек знае, че го шпионират, той се изкушава да „прецака“ системата, а от това едва ли ще спечели работодателят му.

  2. Vani каза:

    Възможно е скоро и при нас да закачат камери вътре. А една приятелка от друга фирма ми сподели, че вече са им сложили нещо подобно, за да може чужбинските шефове да надзирават българския си офис.

    Наистина нямаме какво толкова да крием, не правим велики заговори и престъпления в офиса, но е неприятно. Неприятно е, защото те кара да се чувстваш като потенциален враг на фирмата, а не част от нея.

  3. Майк Рам каза:

    Точно това е политиката, която трябва да се промени. Докато работодателя вижда в теб потенциален шпионин, крадец и враг, а ти виждаш в негово лице експлоататор-кръвопиец, нещата няма да се оправят. Трябва всички да променим мисленето си, което нито е просто, нито става лесно. Но аз съм убеден, че това е правилния път.

  4. Princess каза:

    Нямам наблюдения от начина на работа в чуждите държави и отношенията работодател – служител, но у нас до този момент не съм видяла нормален сплотен екип, който не мрази шефа по ред причини. Доверието се губи лесно и после нищо хубаво не чакай … и от двете страни. Ако се дебнеме ще се хванем, е казал българинът по друг повод, но и тук е уместно. Инатът, тарикатлъкът, мързелът и скатаването са ни едни от най-характерните национални черти, които неминуемо пренасяме и в работата. Смешни и тъжни едновременно са примерите на шпионаж, които съм виждала.

  5. Жеко каза:

    Отдавна са го измислили: Заплащай според резултатите. На повечето собственици обаче не им отърва. оттам идват и проблемите.