Коя е най-голямата ви слабост?

Job interview

Любимият въпрос на всички интервюиращи. Въпросът, с който искат да разбият вашето спокойствие и да ви подложат на стрес. Въпросът, който почти никога няма правилен отговор, тъй като неговата основна цел е да ви злепостави, да даде на интервюиращия коз срещу самите вас.

Коя е всъщност най-голямата ви слабост?

Можете ли да си позволите да бъдете напълно искрени? И да отговорите, че сте перфекционист? Тогава интервюиращия би запитал: „А защо това да е слабост?“ и вие леко запъвайки се да споделите историята на последния ви проект, за който вие сте носили най-голямата отговорност, но поради задълбаване в детайлите сте изпуснали „голямата картина“ и някак си проектът е просрочил всички срокове и надхвърлил определения му бюджет. Мислите ли, че имате шансове да ви вземат на работа след такъв отговор?

Има ли изобщо правилен отговор на този въпрос?

Miriam Salpeter ни предлага един хитър подход в блога Secrets of the job hunt, който може да ни свърши чудесна работа. Един трик, с който подвеждаме интервюиращия в друга посока. Може да не изглежда много честно, но на на такъв въпрос – такъв отговор!

Преди всичко, трябва да бъдете подготвени за този въпрос. Да отидеш на интервю без да си намислил какво ще отговориш, е голяма грешка, защото дори малкото запъване за размисъл може да ви постави в конфузно положение.

Рецептата на Мириам е проста и тя се състои в следните три точки:

  1. Споделете слабост, която няма нищо общо с работата, за която кандидатствате.
  2. Демонстрирайте вашето огромно желание и стремеж да подобрите вашите качества в „слабата“ област.
  3. Не изпадайте в подробности и не коментирайте повече, отколкото ви питат. Затворете темата колкото може по-бързо.

Един чудесен пример е компютърен програмист, чиято задача е да пише програмен код, който магически се превръща в работещо приложение. На въпроса „Коя е вашата най-голяма слабост?“ той би могъл да отговори така:

Изпитвам силна нервност, когато се налага да говоря пред много хора. Но чета книги по темата и мисля да започна да посещавам курсове по говорене пред публика, защото много бих искал да подобря тези свои умения и да преодолея страха си от публиката.

Супер отговор!

  1. Говоренето пред голяма аудитория изобщо не се включва в основните задължения на един програмист.
  2. Много хора имат този проблем, така че подобна „слабост“ не е нещо, което би изненадало интервюиращия и би попречило за наемането на кандидата.

Разбира се, трябва предварително да сте си изяснили какви са изискваният за позицията, за която кандидатствате. Ако в конкретния случай се изискват способности за говорене пред публика, изтъкването на такава „слабост“ е крайно неподходящо.

Ако ситуацията позволява и ако усетите, че интервюиращият има добро чувство за хумор, можете да приложите и друга тактика, но трябва да се внимава много. Ако е някой сухар, може да реши, че му се подигравате.

Когато ви запитат „Коя е вашата най-голяма слабост?“, направете кратка пауза, после ги погледнете в очите, усмихнете се дяволито и кажете: „Шоколад!“

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

3 коментара

  1. Христина каза:

    А защо трябва да споделяш мерки по преодоляването и?

  2. Майк Рам каза:

    За да видят, че си осъзнал слабостта си и нейното вредно влияние върху твоята продуктивност, но си се заел сериозно с този проблем и си твърдо решен да превърнеш в човек без слабости, от какъвто има нужда съответната фирма – един Супермен, един Б.Б. едва ли не! 🙂

  3. vesi каза:

    Не мисля, че въпроса е провокативен. Този въпроса дава поглед върху нашата човшка същност. На всички хора им е ясно, че всеки от нас има силни и слаби страни и те рано или късно ще се видят. Когато отивам да кандидатсваме за определена работа ние самите сме наясно дали притежаваме необходимите плюсове за да я вършим както трябва и дали ще успеем да убедим другите в това.