Кои са великите фирми?
Коя фирма е достойна за уважение? Коя компания можем да наречем „велика“?
Колегата-блогър Pawel Brodzinski ни подсказва как бихме могли да отговорим на тези фундаментални въпроси, като ни задава серия от по-прости въпроси, на които всеки от нас би могъл да отговори (моят превод е доста свободен, по-скоро интерпретация на оригиналните му въпроси):
- Харесвате ли хората, с които работите?
- Можете ли да разчитате на тях за помощ, ако се наложи?
- Ще получите ли подкрепа от ръководството, ако поискате да смените позицията си (или отдела) във фирмата?
- Чувствате ли се удобно да споделяте своите професионални проблеми с вашите началници?
- Те изслушват ли ви?
- Когато вашият шеф направи грешка, извинява ли се?
- Хората, които ви интервюираха, когато кандидатствахте, бяха ли напълно искрени с вас?
- Чувствате ли духа на фирмата като „мускетарски“ – един за всички и всички за един?
- Успяха ли най-досадните неща във фирмата да се променят през последната година?
- Бихте ли препоръчали (искрено) на ваши приятели да дойдат на работа във вашата фирма?
Ако отговорите на повечето въпроси с „да“, значи имате късмета да работите във велика компания, казва Павел. Честно да си призная, въпреки че съм работил на много места, не мога за никоя от фирмите, в които съм бил, да отговоря с „да“ на всички въпроси. А за много от тях, даже и на половината въпроси не мога да дам положителен отговор. Дали фирмите у нас са скапани или просто аз съм имал лош късмет?
Как е при вас? Работите ли във велика фирма?
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.
Засега май и аз не съм забелязал да има такава фирма. Но май и пълно щастие няма, а това си е баш пълно щастие.
А и така като гледам половината неща са функция на фирмата (управата), другата на колектива. Не знам какъв късмет трябва да има човек, че да намери фирма, в която и двете да са невероятни ( имайки предвид , че трудностите сплотяват колектива повече от добрите времена ) ….
Но пък май е хубаво да си помечтае човек 🙂
Добър check list за всички фирми, които се стремят да станат „велики“ 🙂
Трябва да споделя нещо много важно.
Аз работя във велика фирма. 🙂
Без да се замисля, отговарям утвърдително на всички въпроси, без „мускетарския“, просто защото самата дейност на фирмата е различна.
Работила съм в няколко други фирми, преди да постъпя тук (всъщност 5 са.. ужас!) и знам колко е важно всяко едно от посочените твърдения. Става въпрос за разликата между икономическата принуда за работа и желанието за работа като постигане на резултати и лично удовлетворение. По принцип не се отдавам особено на работата, която върша, но откакто съм тук, забелязвам следните интересни неща:
1. Отивам с желание на работа всеки ден.
2. Когато отпускът ми е по-продължителен (>5-6 дена), работата започва да ми липсва.
3. Мисля за работната седмица не като за 40 (добре де, поне 50) часа, които трябва да прекарам на работа, а като списък със задачи, които трябва да свърша за 168-те часа от седмицата.
4. Когато си мисля за работа въобще, чувството като цяло е положително.
Странна работа. Не се бях замисляла чак толкова досега… 🙂
Erothy, ти си истинска късметлийка! Искам и аз да работя във вашата фирма! 🙂
Нямаш грижи, очаквам сиви, кратко мотивационно писмо, препоръки, сканирани дипломи и снимки от последните 5 години по мейла 😛
Бих казала , че на сегашното си работно место се чувствам добре.Работя с желание и имам добра мотивация.Срещам разбиране и имам свободата да споделям , когато възникнат проблеми.Друг е въпроса , какво се прави от страна на управителя и останалите колеги за да се решат по бързо проблемите.
Когато обаче се касае за екип , мнението ми е , че трудно се постига синхрон.С поред мен причината е че не всички еднакво осъзнават отговорноста си.Това вече е друга тема.
Фирмата ми се занимава с лазерно гравиране и външна реклама. Хората, с които работя са много точни и коректни. Аз, като работодател, мога да кажа, че да намериш точен персонал е трудно. Имам вече два случая, в които предлагам максимално добри условия за работа / за Пловдив/, а от другата страна получих отговор: „Аз напускам /след 2 седмици работа/, защото тук трябва много да се работи.“ Кажете ми къде не трябва? Другият случай е: “ искам голяма заплата, специалист съм, но не мога сам да си намеря работа, за да работя самостоятелно.“ . Кажете ми какво да направя, предлагаш добри условия, защото е нормално хората да работят за пари, но като пък си толкова велик, ми намери си сам работа, за да видиш че това въобще не е лесно – да намериш клиент и да го задържиш като такъв.
Процесът на взаимно търсене и предлагане на работа ще продължава – и аз съм убедена, че истината е някъде по средата – бъди човек и хората, които ще работят за теб ще бъдат такива! 🙂
DevLaser, права си, че свестни хора също трудно се намират, но пък и сама си намерила верния път – да бъдеш човек – искрен и открит.
Мисля, че въпросите, които съм предложил, важат и за работодателите. Опитай се да им отговориш и виж дали все пак няма някакъв друг проблем във вашите взаимоотношения. Не разчитай да спечелиш хората само с пари – това никога не работи в дългосрочен план.