Кои са великите фирми?

Коя фирма е достойна за уважение? Коя компания можем да наречем „велика“?

Колегата-блогър Pawel Brodzinski ни подсказва как бихме могли да отговорим на тези фундаментални въпроси, като ни задава серия от по-прости въпроси, на които всеки от нас би могъл да отговори (моят превод е доста свободен, по-скоро интерпретация на оригиналните му въпроси):

  • Харесвате ли хората, с които работите?
  • Можете ли да разчитате на тях за помощ, ако се наложи?
  • Ще получите ли подкрепа от ръководството, ако поискате да смените позицията си (или отдела) във фирмата?
  • Чувствате ли се удобно да споделяте своите професионални проблеми с вашите началници?
  • Те изслушват ли ви?
  • Когато вашият шеф направи грешка, извинява ли се?
  • Хората, които ви интервюираха, когато кандидатствахте, бяха ли напълно искрени с вас?
  • Чувствате ли духа на фирмата като „мускетарски“ – един за всички и всички за един?
  • Успяха ли най-досадните неща във фирмата да се променят през последната година?
  • Бихте ли препоръчали (искрено) на ваши приятели да дойдат на работа във вашата фирма?

Ако отговорите на повечето въпроси с „да“, значи имате късмета да работите във велика компания, казва Павел. Честно да си призная, въпреки че съм работил на много места, не мога за никоя от фирмите, в които съм бил, да отговоря с „да“ на всички въпроси. А за много от тях, даже и на половината въпроси не мога да дам положителен отговор. Дали фирмите у нас са скапани или просто аз съм имал лош късмет?

Как е при вас? Работите ли във велика фирма?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

8 коментара

  1. Георги каза:

    Засега май и аз не съм забелязал да има такава фирма. Но май и пълно щастие няма, а това си е баш пълно щастие.

    А и така като гледам половината неща са функция на фирмата (управата), другата на колектива. Не знам какъв късмет трябва да има човек, че да намери фирма, в която и двете да са невероятни ( имайки предвид , че трудностите сплотяват колектива повече от добрите времена ) ….

    Но пък май е хубаво да си помечтае човек 🙂

  2. Maya каза:

    Добър check list за всички фирми, които се стремят да станат „велики“ 🙂

  3. erothy каза:

    Трябва да споделя нещо много важно.

    Аз работя във велика фирма. 🙂

    Без да се замисля, отговарям утвърдително на всички въпроси, без „мускетарския“, просто защото самата дейност на фирмата е различна.

    Работила съм в няколко други фирми, преди да постъпя тук (всъщност 5 са.. ужас!) и знам колко е важно всяко едно от посочените твърдения. Става въпрос за разликата между икономическата принуда за работа и желанието за работа като постигане на резултати и лично удовлетворение. По принцип не се отдавам особено на работата, която върша, но откакто съм тук, забелязвам следните интересни неща:
    1. Отивам с желание на работа всеки ден.
    2. Когато отпускът ми е по-продължителен (>5-6 дена), работата започва да ми липсва.
    3. Мисля за работната седмица не като за 40 (добре де, поне 50) часа, които трябва да прекарам на работа, а като списък със задачи, които трябва да свърша за 168-те часа от седмицата.
    4. Когато си мисля за работа въобще, чувството като цяло е положително.

    Странна работа. Не се бях замисляла чак толкова досега… 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Erothy, ти си истинска късметлийка! Искам и аз да работя във вашата фирма! 🙂

  5. erothy каза:

    Нямаш грижи, очаквам сиви, кратко мотивационно писмо, препоръки, сканирани дипломи и снимки от последните 5 години по мейла 😛

  6. мария каза:

    Бих казала , че на сегашното си работно место се чувствам добре.Работя с желание и имам добра мотивация.Срещам разбиране и имам свободата да споделям , когато възникнат проблеми.Друг е въпроса , какво се прави от страна на управителя и останалите колеги за да се решат по бързо проблемите.
    Когато обаче се касае за екип , мнението ми е , че трудно се постига синхрон.С поред мен причината е че не всички еднакво осъзнават отговорноста си.Това вече е друга тема.

  7. DevLaser каза:

    Фирмата ми се занимава с лазерно гравиране и външна реклама. Хората, с които работя са много точни и коректни. Аз, като работодател, мога да кажа, че да намериш точен персонал е трудно. Имам вече два случая, в които предлагам максимално добри условия за работа / за Пловдив/, а от другата страна получих отговор: „Аз напускам /след 2 седмици работа/, защото тук трябва много да се работи.“ Кажете ми къде не трябва? Другият случай е: “ искам голяма заплата, специалист съм, но не мога сам да си намеря работа, за да работя самостоятелно.“ . Кажете ми какво да направя, предлагаш добри условия, защото е нормално хората да работят за пари, но като пък си толкова велик, ми намери си сам работа, за да видиш че това въобще не е лесно – да намериш клиент и да го задържиш като такъв.
    Процесът на взаимно търсене и предлагане на работа ще продължава – и аз съм убедена, че истината е някъде по средата – бъди човек и хората, които ще работят за теб ще бъдат такива! 🙂

  8. Майк Рам каза:

    DevLaser, права си, че свестни хора също трудно се намират, но пък и сама си намерила верния път – да бъдеш човек – искрен и открит.

    Мисля, че въпросите, които съм предложил, важат и за работодателите. Опитай се да им отговориш и виж дали все пак няма някакъв друг проблем във вашите взаимоотношения. Не разчитай да спечелиш хората само с пари – това никога не работи в дългосрочен план.