Демокрация или дискриминация? Без цигари и без бради в Щатите
Donald Trump разказва в блога си за два случая, в които властите са наложили дискриминационни мерки по отношение на кандидатите за работа, което е довело до съдебни спорове, но в крайна сметка съдът е отхвърлил възраженията и в двата случая.
Първият от тях се отнася до решение на местната власт в област Сарасота, Флорида, да забрани назначването на пушачи на държавна служба. Обяснението е, че заради цигарите служителите струват на работодателя повече – и като намалена продуктивност, и като увеличени здравни осигуровки. Оказва се, че мярката не е дискриминационна, тъй като още преди 10 години Върховният съд на Флорида е постановил, че всеки работодател има правото да откаже работа на пушач.
„Пушачите на сапун!“ е любима тема и в България – не случайно още древните римляни са разбрали, че всеки подход, който разделя народа на две големи групи и ги противопоставя една на друга, дава по-стабилна власт в ръцете на управляващите. Важният въпрос е: кой точно ще заклеймим като пушач? Този, който си дръпва от време на време, този, който пуши по 2-3 цигари на ден (това са мнозинството от „пушачите“) или онзи, който „издухва“ по две кутии на ден? Интересно за каква субстанция за пушене става въпрос? Ако пушиш тютюн е ясно – оставаш без работа, но за употребяващите марихуана някак не става ясно какво е становището на закона.
Другата история е за тексаски полицаи. Градският съвет в Хюстън е постановил всички полицаи да се явяват на работа гладко обръснати. За нас може и да звучи странно – в България полицаите и военните се бръснат задължително от незапомнени времена, – но в Тексас лицевото окосмяване е символ на престиж и мъжественост и традиционно е било разрешено на полицаите, тъй като се е смятало, че така всяват респект в престъпниците.
Да, ама вече не може. Група полицаи даже завели дело с аргумента, че някои хора имат чувствителна кожа и не могат да се бръснат всеки ден (между другото, и аз спадам в тази категория, без да съм се натискал да ставам полицай). Въпреки това го губят и в резултат постановлението си остава. Така, че – щом искаш да работиш в полицията – ще се бръснеш до посиняване!
Интересно е да се отбележи, че самият автор – Доналд Тръмп – застава на страната на закона и в двата случая, и подкрепя тезата, че дискриминация няма.
Ако трябва да се поставя на мястото на „пострадалите“, бих казал, че мерките са наистина дискриминационни и крайни. Ако „пушачът“ използва само регламентираните почивки за пушене, той би бил точно толкова продуктивен, колкото и другите си колеги. Ако пък здравните осигуровки са толкова голяма тежест за работодателя, то допълнителната тежест заради това, че е пушач, би могла да се поеме от самия служител. По този начин хем интересите на работодателя ще бъдат защитени, хем пушачите ще имат право на съществуване. Решението на американците е твърде крайно и според мен истинските причини за него са стремежът към по-тежко закрепостяване на служителите към фирмата и вдигане на праговете за назначаване на хора в условията на засилваща се безработица.
Колкото до бръсненето – тук отново въпросът е в мярката. Ако един човек не се е бръснал ден или два, той „брадат“ ли е или просто „небръснат“? Може ли чувствителността на кожата да се докаже медицински и на такива хора да бъде разрешено по изключение да се бръснат по-рядко? Това са въпроси, над които много-много не са мислили тексаските законодатели – много по-лесно е да постановиш една забрана за всички. На който не му изнася – да се маха!
Струва ми се, че навлизаме в нова ера на тоталитаризъм – всеки ден се намират нови и нови поводи да се разделят хората и да се създава антагонизъм между тях, като на работното място сякаш са най-силни тези тенденции. Дали класовата борба не започва отново?
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Smoke on the water, fire in the USA .. 🙂