Не е това, за което си мислиш

или

До какво може да доведе липсата на комуникация във фирмата

Историята е следната:

Когато 41-годишната Мари Лупе Куули от Джаксънвил, Флорида, видяла обява за работа във вестника, която изглеждала подозрително подобна на нейната, и в която за контакт бил публикуван телефонният номер на собствения й шеф, тя решила, че са я нарочили за уволнение и обявата е за неин заместник. Тогава тя отишла в офиса в неделя вечер, където работела като архитект, и унищожила чертежи и скици, разработвани в продължение на 7 години, оценени на 2.5 милиона долара.

За полицията не било никак трудно да се досети кой е извършил погрома, тъй като Куули единствена освен шефа си имала достъп до тези файлове. За късмет, шефът й имал копия на всички файлове, така че загубата се оказала минимална. Впоследствие се разбрало, че обявата за работа била за фирмата на жена му, така че нашата главна героиня не я е грозяла никаква опасност и отмъщението й не само е било нахалост, но я е вкарало в беля.

Историята е много поучителна по отношение на общуването между шеф и служител, или по-точно липсата на такова. Тя поставя въпроси, чиито отговори никак не са приятни.

1. Защо Мари Куули е решила, че е нарочена за уволнение, след като е видяла обявата? Едно, заради това, че ръководството на фирмата не споделя решенията си за наемане на нови хора със служителите си, но и второ, заради това, че никой не й е казал, че тя е ценен служител на фирмата и нейната работа е важна за бизнеса. Всеки служител има нужда от точна и навременна обратна връзка със своите мениджъри, за да знае, че неговият труд се оценява по достойнство.
2. Защо след като е решила, че ще бъде уволнена, тя решава да саботира фирмата? Тук отново една от причините е, че за всичките години, прекарани там, тя вероятно не е получила нито една добра дума, а вместо това е видяла таен заговор да бъде уволнена. Ако шефът й беше общувал често с нея, тя щеше да има по-голямо доверие във фирмата и не би ги заподозряла в заговор срещу себе си, а още по-малко да тръгне да си отмъщава по този начин. А може и да е била наистина психически нестабилен човек, на който не би трябвало да се доверяват толкова важни документи. Само че, за да знае това, шефът отново е трябвало да общува с нея по-често.

Освен извода за по-активната и откровена комуникация между служители и мениджъри (която трябва да бъде двустранна!), от тази история могат да се направят и други изводи:

1. Не публикувайте анонимни обяви за работа! Освен, че не вдъхват никакво доверие в канидата, те могат да доведат и до подобни обърквания, каквото се е случило с Мари Куули. Ако шефът й беше сложил името на фирмата на жена си, за Мари щеше да бъде ясно, че нейната кариера не е застрашена.
2. Не забравяйте, че служителите ви постоянно следят обявите за работа! Ако си мислите, че можете да публикувате обява зад гърба им, много се лъжете. Всеки опит да се подмени тайно един служител с друг, ще бъде разкрит. Много по-добре е да се говори открито с тях и ако някой наистина не се справя добре, да му се предложи друго място или просто да му се обясни, че вероятно неговата кариера е в друга посока. Винаги е по-добре да се разделиш с някого човешки, отколкото със скандал или някакъв подъл номер. Човек никога не знае кога съдбата ще го срещне с другия пак и при какви обстоятелства. Не си създавайте ненужни врагове!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.