Кой всъщност работи в тази държава?
Благодарение на Жюстин попаднах на този интересен доклад на НСИ. Вътре има много и разнообразни цифри, от които човек може да си направи всякакви изводи. Самият доклад е написан в доста позитивен дух (да не кажа пропаганден) и се твърди, че едва ли не по всички показатели бележим значителен напредък. Мен, обаче, ме притесняват няколко неща.
Първо, да почнем с няколко дефиниции.
Заети са лицата на 15 и повече навършени години, които:
- извършват работа дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;
- не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради болест, годишен отпуск, отпуск при раждане на дете, родителски отпуск, стачка или друг трудов спор и други.
Безработни са лицата на възраст от 15 до 64 навършени години, които:
- нямат работа през наблюдавания период;
- активно търсят работа;
- имат възможност да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период.
Всички тези хора (заети и безработни) представляват икономически активното население (работната сила) на страната. Те са 3 544.7 хиляди или 68.5% от населението на възраст между 15 и 64 години. Останалите 31.5% или 1 627.1 хиляди са неактивни, т.е. нищо не работят.
Представяте ли си? Милион и шестстотин хиляди души, които не работят и това не са безработни! Безработните са в групата на икономически активните и са само 185.1 хиляди, което прави 5.1%.
Близо половината от неактивните лица твърдели, че не желаят да работят или не търсят активно работа поради участие в обучение или поради лични или семейни причини, вкл. грижи за малки деца. Дори и да приемем това като уважителна причина за толкова много хора, пак остават едни 800 хиляди, които хем нищо на бачкат, хем и нямат даже оправдание за това.
Е, аз имам. Нарича се мързел. Дотук бяхме с пословичното трудолюбие на българина. Май си е останало само в пословиците. Ама даже и там го няма – „Учи, мама, да не работиш“ едва ли е пример за трудолюбие.
Друга интересна категория са т. нар. обезкуражени лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят. И това са 143.5 хиляди или 8.8% от икономически неактивните. Живеем във време, в което работа има навсякъде, буквално за целия китайски народ, и в същото време има хора, които не си търсят работа, защото били песимисти!
Това са хленчещи мързеливци! Ако имаха малко желание, всеки щеше да си намери работа. Причината за тяхното „обезкуражаване“ е мързел и страх да се изправиш срещу собствените си проблеми. Много по-лесно е да псуваш в кръчмата по правителството и да чакаш да дойде поредния Супермен „да те оправи“.
И те ще ни оправят. Докато стоим наведени все ще се намери някой да ни „оноди“. Има само един начин да излезем от този батак и той е да си вземем съдбата в собствените ръце. Не знам дали ще успеем да го постигнем, докато има стотици хиляди, които нищо на правят и чакат животът „да им се случи“, но съм убеден, че друг начин няма.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Не се знае каква част от тези обезкуражени лица са заети в черната икономика и най-вече каква е етническата им структура.
Все пак да се радваме, че от 2005 г. насам се наблюдава тенденция към намаляването им. 🙂
много от тия хора са домакини, които са издържани от мъжете си
част се занимават със семеен бизнес, който се води на името само на един от семейството (също и рентиерство и т.н.)
а една значителна част си работят, просто не си обявяват доходите, вземат пари, но не плащат никакви данъци
@Longanlon, не е много ясно колко са хората от различните категории, за които казваш. Би трябвало всеки гражданин да се осигурява по някакъв начин и тогава ще трябва да влезе или в категорията на работещите, или на безработните.
Тези дето хем не работят, хем не са безработни, са много странна категория. Плашещото е, че са твърде много.
Не съм привърженик на нищо-неправенето, но доста често при работа се стига до крайности, при които на човек му излиза душата, за сметка на неудовлетворение и умора. Лично съм стигнал до извода, че като „нищо“ не се прави се губи по-малко, отколкото ако човек се напъва да направи „нещо“. Съгласен съм и за хленчещите мързеливци. Уви, твърде много са.
Аз съм от „хленчещите мързеливци“! Мдаа… От тия, дето не желаят да работят като сервитьорки, макар и за 450 лева, а чакат нещо по-престижно, дори и по-малко заплатено. На последната ми работа получавах 170 лева чисти, а съм висшист! :(((
Работа до 220 лв. наистина има много, но искам вие да ги получавате и да ви гледам как ще оживеете до следващата милостиня.
Искам да ви видя облеклото, храната, външния вид, самочуствието след няколко месеца. Въобще не споменавам за текущи разходи, автомобили и годишни данъци.
Хайде бъдете здрави и щастливи! Молете да не ви се случи, че хилядите „мързеливи“ ще карат Коледа на студ и глад.
Значи в тези 1.6 милиона влизат учениците, защото на 16-17 само една съученичка работеше като сервитьорка, а и малко са учениците, който работят. Не броя уебмастерите 🙂
Като и останалите, ако приемем, че в икономическо активното население влизат всички от 15-64 години, значи, че останалите са пенсионери и хора под 15 години така, че нормално. Икономическо активното население не може да е 100% или близо, щото влизаме в категория робовладелска страна хехехе
мисля че много от тези 800 хил работят кой по чужбина ,кой по морето ,кой на село ,но не си плащат нищо на държавата и НСИ няма как да ги разбере.
@Ник, съгласен съм, че нещо не е читава тази статистика, щом са вкарали непълнолетни деца в нея. Според мен, трябваше да почнат от 18 навършени години. Явно има и някакъв манипулативен елемент в цялата работа.
@az и @agabaga: Не е нужно да „чакате“ нещо да се случи, а трябва да предприемете първите стъпки сами. Аз не бих могъл да живея с 200 лева на месец и затова не ходя на такава работа. Работя собствен бизнес, който съм започнал от пълна нула, но пак получавам значително по-високи доходи. Всеки може да го постигне, стига да бъде активен.
Вашата съдба е във вашите ръце, а не в ръцете на държавата! Бъдете създатели на собствения си живот, а не жертви в него! Възможно е. Само трябва малко повече смелост и упоритост.
@Станчо, съгласен съм, че има много такива хора, ама как НСИ са ги преброили, ако нищо никъде не са плащали?
пшеницата, макар и хубава да е ако я изсипете на асфалт едва ли ще поникне – така че държавата трябва да махне асфалта под пшеницата – а след това пшеницата си знае работата.
Вероятно статистиката е доста неточна.
Вероятно сред формално неработещите има голям процент заети в сенчестата икономика, голям процент необразовано население, което не може да върши производителна работа („Делът на обезкуражените (15 – 64 навършени години) с основно и по-ниско образование е 58.9%.“) и кой знае още какво.
Ако бях на мястото на правителството, щях да поръчам ново изследване, което да разкрие каква е истината – това е изключително важно.
Да се присъединя към някои предходни мнения. Значи, приспадаме от един милион и шестотин хиляди децата на възраст от петнайсет до осемнайсет години. Изобщо не мога да си обясня те що чинят в тая статистика, след като би трябвало да ги е грижа повече за предстоящите матури. Вадим и споменатите от Лонганлон, които са в т. нар. „сив сектор“. Приспадаме известно количество домакини. Между другото, по света е нормално мъжът да работи и да издържа семесйтвото, а жената да домакинства и да се грижи за децата и никой не го намира за осъдително, нито го счита за проява на мързел. Има и друг процент, състоящ се основно от представители на „малцинството“. Там вече работата е наистина мътна Индия и в пряк, и в преносен смисъл. Има и безработни, които, както стана дума малко по-горе, не искат да работят нещо, за което се иска по-ниска квалификация или дори не се иска, пък било то за по-висока заплата и си търсят работа по специалността.
„Хленчещи мързеливци“? Не мислиш ли, че се увличаш в квалификациите? Казваш, че ако хората имали малко желание, щели да си намерят работа. Да, има места, където това е вярно. Обаче я се въоръжи с желание, премести се да живееш в Провадия и си намери работа, искаш ли да опиташ? Че там чакат продавачката в кварталния да умре, за да я заместят! Инициативност? Бива, съгласна съм! Само дето и там има мярка. Ти си си започнал от нулата и имаш собствен бизнес, това е просто чудесно и си достоен за уважение. Аз лично ти се възхищавам искрено. Хайде представи си сега обаче градче с двайсет хиляди жители, никаква индустрия и единствена алтернатива за работа е гръцкият шивашки цех. Как си представяш всичките жители на градчето да си отворят фирми и да започнат частен бизнес? Виж, просто не става всички да започнем частен бизнес, не си ли съгласен? Това е като думите на Хърсев, че всички сме милионери, щото имаме собствени жилища. Какво ще се случи, ако всички си обявим жилищата за продан, че да си вземем милионите?
По принцип много ти харесвам материалите и те чета много редовно, но с тази ти статия съм доста несъгласна. Интересувала съм се, изследвала съм и лично познавам хора, които не само, че работят за двеста лева, но и не са осигурени, нито пък се водят някъде. И те влизат в твоята статистика. А двестата лева са единствената им алтернатива. Имат варианти да се преместят в София, Варна или друг голям град, разбира се, където със сигурност по-могат да си намерят работа, но тогава ще трябва да се примирят с постоянните приказки как пренаселвали метрополията и какви са селяни, както и да отговарят на въпроси що не си седят там, където са се родили.
@Радо, съгласен съм, че е изключително важно тези данни да бъдат много по-точни, за да се обрисува по-ясна картина на ситуацията на нашия трудов пазар.
За съжаление, това не е поръчано изследване, доколкото разбирам, а е отчет според получената информация в НСИ. Вероятно от платени данъци и осигуровки. Затова е и толкова неточна.
В написаното не става ясно каква част от тези 1627.1 хиляди – активно са учащи??? От тази цифра трябва да извадиме и онези в сивия сектор……
@Marfa: Признавам, че съм позасилил емоцията в тази статия, но цифрите, на които попаднах са шокиращи. Освен това, не обичам хленчещите хора, а те у нас са твърде много и са навсякъде – и в телевизията, и в блоговете.
Не очаквам всеки да се съгласи с мен. Но продължавам да твърдя, че всеки има избор. Наскоро ми откраднаха гумите на колата и от близо месец не мога да намеря излишни 400 лева за нови гуми.
Бизнесът ми в момента е в застой, но това не ме кара да хленча и няма да почна работа за 200 лева, просто защото за нищо няма да ми стигнат. Аз съм избрал да търся успеха в София и съм приел да ме наричат „тъп селянин“. Мисля, че това боли по-малко, отколкото да нямаш пари.
Естествено е, че не може всички хора да станат бизнесмени, но въпреки това, всеки има възможност да избира и съдбата на всеки е въпрос на личен избор.
Нормално е онези 1.6 милиона да не работят – това са децата, студентите и пенсионерите. Да не забравяме обаче, че това са официални данни, което означава, че сивата икономика я няма вътре. Както знаем не само голяма част от възрастните нямат трудови договори, но и това е правилото при студентите и пенсионерите, които са решили да припечелват допълнително.
Това не се нарича мързел, а точно сива икономика. Парадоксът с нея е, че когато същите тези хора, които са без трудови договори или се осигуряват на минималната, после ще получават или минимални, или никакви пенсии и пак държавата ще им е крива. Няма такова нещо като „сега печеля повече и ще спестявам за старини“ – пенсиите са за това, защото хората не могат да спестяват.
Положителното сега е, че в последните години се раждат все повече деца, които след 10-20 години ще са на трудовия пазар.
Значи, какво излиза? Човек има избор или да седи в Провадия, или да отиде в големия град, където би имал възможност за някаква реализация. Разбира се, съществува малката подробност какво точно ще се случи, ако цяла Твърдица, Попова, Провадия, село Игнатиево или да речем Мало Търнокопене се вдигнат и се изселят вкупом в София, Пловдив, Варна и Бургас. Важното е обаче, че ще са проявили инициатива. А ако допуснат да се оплачат, че по родните им места няма нормално платена работа, са хленчещи мързеливци. Или ще си седят и ще си мълчат, или да се вдигнат. Кхм… А цифрите наистина са шокиращи. Само дето остава въпросът с достоверността им, нали. Примерно броят на тийнеджърите в ученическа възраст в тях, броят на хората, които са в сивия сектор, домакините и сума ти други категории, които някак не спадат точно в групата на хленчещите. Просто вадиш доста силни заключения, базирани на едни, меко казано, съмнителни резултати.
За обезкуражените:
След 40 години никой не ги взема на работа, каквито и способности да имат, ако по един или друг начи са изпаднали веднъж зад борда.
Живеем в ужасно жестоко общество, в което понятията солидарност и милосърдие са само думи.
Аз съм от обезкуражените – не знам вече колко обяви съм пращала за работа и даже не са ми и отговаряли. Никой не се интересува от уменията ми. Грижа се болно дете, за което Здравната каса не осигурява лекарства и то се лекува от даренията от кампанията „Българската коледа“. Ако спре „Българската коледа“ ще му спрат и лечението и ще се влоши, лекарят каза че не иска да ме лъже.
Който не е познал унижението да чука на десетки врати за работа и да го връщат, не бива да критикува и коментира останалите.
Татко му се дрогира и също не може да работи. И нямаме пари за лечение.
Ще кажета, четова е частен случай….
Всеки човешки живот е един частен случай
@Боян: децата под 15 години и пенсионерите над 64 са извън тази категория. Онези 1.6 милиона са други.
@Марфа: последният ти коментар ме подсети за следната аналогия: често се случва в градския транспорт в София да заседне един автобус в задръстване, да дойде пътник при шофьора и да го помоли да отвори вратите, за да слезе и да продължи пеша, вместо да си губи времето в задръстването. Шофьорите винаги отговарят по един и същи начин: А какво ще стане ако всеки пътник поиска да слиза и да се качва където му падне? И, естествено, не отварят вратите.
Всъщност, ситуация, в която всички пътници ще скокнат да слизат, е нереална и едва ли ще стане в действителност. Това е просто оправдание за шофьора да откаже да помогне на човека.
Та и твоят пример е подобен. Според мен ти влагаш повече емоция от мен.
Всеки има правото да бъде нещастен, да живее мизерно и да се оплаква. Това е въпрос на личен избор. Но според мен е по-добре да направиш нещо, за да промениш живота си към по-добро.
Съгласен съм с госпожата преди мен, че всеки живот е частен случай. Но човек не бива да изпада в отчаяние и да се обезкуражава. Винаги има изход, но човек трябва да е упорит, настойчив и да не се предава, за да го намери.
Много странна аналогия с шофьора на автобуса, честно. Ти казваш: „Ето, аз успях, започнах частен бизнес, правете като мен“. И да кажем, всички почват да правят като теб… Схващаш ли? Не е като някой да поиска, пък да не му отворят вратата. Виж, ако всички в автобуса поискат наведнъж, тогава, подозирам, шофьорът ще отвори вратата. Ако и да ти се вижда нереално.
После, що за изречение е това: „Всеки има правото да бъде нещастен, да живее мизерно и да се оплаква. Въпрос на личен избор.“?! Не, често не е въпрос на личен избор. Много често човек просто няма избор. Примери ли искаш? Много дълго ще стане. Просто прочети поста преди твоя за конкретен пример, но мога да ти дам и още. Хубаво звучи това „всеки сам кове съдбата си“, само дето не винаги е вярно. Да, сигурно е достойно да търпиш стоически и да не смееш да си отвориш устата, за да не се окажеш в категорията на „хленчещите мързеливци“, но защо да го правиш? Само щото някой, който не е запознат с личните ти проблеми, ти е сложил етикетче?
Истината е, че както каза дамата преди мен, животът е частен случай. Не знаеш как са се стекли събитията за отделните хора, не знаеш какви са съдбите им, не знаеш какво е било миналото им, не знаеш нищо. Не знаеш дали човекът, за когото говориш, не е вдовица с дете-инвалид, която се чуди как да намери пари за лечението на детето си. дали не е мъж на петдесет години от фалирало предприятие, който го вземат на работа само като нощен пазач въпреки образованието му, защото тези, които предлагат работа, търсят млад и динамичен екип, а не се интересуват толкова от опита. Просто заключваш с лека ръка „нещастници“. Да, сигурно има и такива, които цял ден лежат под крушата и чакат Господ да им проговори. Те ли са основният процент в оня милион и шестотин хиляди, как мислиш? Какъв процент например се заема от хора над 45-годишна възраст, които са загубили предишната си работа, а на нова не ги вземат поради възрастта? Какъв е процентът на хората, които не живеят в бизнес-центровете на страната и са принудени да си търсят работа в т.нар. „провинция“? Ти казваш, че ситуация, при която всички пътници ще скокнат е нереална, но даваш съвет на всички, които не са случили на работа, да направят като теб. Значи даваш напразни съвети, така излиза. Просто щото наистина е нереално всички внезапно да се преместят в столицата и да отпочнат частен бизнес. И наистина ли вярваш, че в цивилизования свят всички са безумно инициативни предприемачи, невероятно работливи мравчици, които кротко си кютат и не надигат глас, а само работят в собствения си бизнес? Вярваш ли го?
В крайна сметка ти използваш данните от някакво доста странно… проучване ли е, що ли, и на тяхна база генерализираш. Изобщо не желаеш да приемеш, че тези, дето ги описваш, не са 99,99% от прословутия милион и шестотин хиляди. Продължаваш да не отчиташ учениците, домакините и хората, които работят в сивия сектор и на практика не се водят никъде. Смяташ ги за пренебрежимо малко? Недей, не са малко, повярвай. Особено тези, дето не са на трудов договор и разчитат на голо обещание. Особено в „провинцията“ такива са ужасно много. И ще станат по-много, ако просто последват съвета ти и кротко замлъкнат.
Лек ден.
заети+безработни=икон.активни,дотук добре,но защо-хленчещи мързеливци-търсещи,нетърсещи,обезкуражени,песимисти.Може да се каже,че аз също попадам в една от тези категории,само че не знам(все още)коя,може би Майк Рам знае.Една жена на 55 според НСИ попада в кат.икономически активната работна сила(на теория),което не важи на практика,колкото и висока квалификация да има не се котира на пазара на труда,нито тук,нито в чужбина.Подкрепям написаното от Marfa,няма как всички да имат собствен бизнес ,няма как всички да се преселят в столоцата или по-големите градове,чисто физически това не е възможно и не е нужно,аз лично не искам да живея в София иначе щях остана там след дипломирането си,както направиха много от съучениците и познатите ми.Бих работила всякаква работа и съм го правила многократно,независимо от заплащането,но съгласете се,когато един некоректен работодател не те осигуява и въпреки това оставаш да работиш за него в коя категория попадаш?-на практика-работиш,макар да не си осигурен,може би си в сивия сектор или просто“хленчещ мързеливец“?само задето не си се опълчил на шефа си като си поискал изконното си право на „трудов договор и осигуровки“?знаете ли колко пъти не съм получила работа заради такова искане,понякога се оказва,че макар да си работил на пълен раб.ден си осигуряван на 4часа.докато има некоректни работодатели ще има „сив сектор“и повечето от нас ще сме в положение“партер“за съжаление или за радост- зависи от гледната точка.
@Marfa, изопачаваш думите ми. Не смятам, че всеки трябва да стане бизнесмен или предприемач. Вярвам, обаче, че всеки сам си кове съдбата.
Не казвам, че трябва да си траеш, когато те мачкат, но от хленченето също няма полза.
Не разбирам какво те обижда в моите думи. Ясно е, че на данните не може да се разчита на 100%, но все пак дават някаква насока. Разбирам, че за половината от онези 1.6 милиона, които не работят, има разумно обяснение – или учат, или гледат малки деца или болен член на семейството. За другата половина, обаче, няма никакво обяснение.
Не наричам всички българи „мързеливци“, но определено една голяма част от нашия народ са си точно такива.
Успокой топката. Влагаш прекалено много емоция в коментарите си и диалогът се изражда в кавга, което въобще не е било целта на тази публикация.
Майк,
Благодаря за статията! Много лесно мога да се отъждествя с твоето отношение към мързеливците в България. Познавам много хора, които считам именно за такива. Достатъчно често ми се е случвало обаче, да се сблъскам с нечия съдба по-отблизо и да установя, че не съм виждал цялата картина. Преди години един приятел ми каза: „Действителността си е все една и съща, но изглежда по много различни начини в зависимост от това къде и на какъв стол седиш.“ Прав е. Аз лично не знам какво е да се родиш в среда (град, семейство, приятели, икономическо положение и т.н.), която само те подтиска, а не ти дава никаква основа за надежда или стремежи.
Вярно е, че всеки човек притежава някаква възможност да прави избори и да влияе на съдбата си, но тази възможност въобще не е абсолют. Твоето убеждение: „Вярвам, обаче, че всеки сам си кове съдбата“ е точно това, изявление на вяра. Това е презумпция, която си приел за отправна точка. Тя обаче в никакъв случай не е самоочевидна, нито пък доказуема. Имат основание онези, които твърдят, че в значителна степен съдбата на човека се определя или повлиява от обстоятелства, които не подлежат на негов контрол. Доведено до крайност това твърдение е чист детерминизъм, който е не по-малко абсурден от догмата за самоопределеността. Струва ми се, че най-близо до реалността ще бъде да приемем и двете: че човек се намира под непрестанното влияние на обстоятелства и сили, които не може да контролира, но пък има и способността да се надига над обстоятелствата и да извършва героични подвизи. (Може би и ти спадаш към тези герои, само ти знаеш…)
Отвъд философските размишления обаче, според мен по-значителна част от непродуктивността ни като народ се дължи на културни фактори, които са хем наследство от предишните поколения, хем постоянно влошавани от всяко следващо такова. Не са малко онези, с които напоследък коментираме, че българите работят по съвсем различен начин, когато са в цивилизована среда като Англия, Германия или САЩ например. Има нещо в средата и взаимоотношенията ни тук, което постоянно те смазва. Казвам го, въпреки че живея тук и се възприемам като относително преуспяващ.
Според мен решението основно се крие в необходимостта от подмяна на ценностите ни с по-автентично християнски такива (било то първоначално православните, католически или протестантски такива), но това е съвсем друг разговор.
Има една българска поговорка: „Залудо работи, залудо не стой!“ и българинът точно това прави! И там му е грешката! Защото търпи всякакви условия на труд, мизерни възнаграждения и лошо отношение, за да не остане и без минималната заплата. А работодателите само това и чакат! Държавата не само че не помага на безработните, ами и работи против тях! Веднага давам пример с Бюрата по труда. Те са машина за пълнене на джобовете на работодателите! Аз съм лице с намалена работоспособност и бях по програма от БТ. Държавата поемаше абсолютно всички разходи – от осигуровките, та чак до заплатата ми! Шефът ми използваше труда ми без да е дал и стотинка! На всичкото отгоре не само че нито веднъж не получих похвала, а ми се казваше, че едва ли не не служа за нищо там и ми прави благодеяние за това, че ме е наел! Добре, че накрая ми писна и го зарязах! Сега чувам, че се сменят непрекъснато хора на моята позиция -никой не се е задържал повече от 3 месеца. В момента си седя вкъщи и чакам. Като казвам „чакам“, нямам предвид, че бездействам и не търся работа, не! Просто очаквам да видя обява на подходящата за мен работа! Не спирам да търся, знам, че има надежда и все някога ще дойде и моето време! 🙂
Към Андрей Неделчев
Като цяло си прав „че човек се намира под непрестанното влияние на обстоятелства и сили, които не може да контролира, но пък има и способността да се надига над обстоятелствата“, но действието на двата фактора не равно по сила, затова и съдбите на хората са различни. Ако съдбата те е поставила в безизходна ситуация, когато нищо не зависи от теб, на 100 парчета да се разкъсаш, не може да я промениш. Съдбата е решила моето дете да е болно и бих му преляла квърта си, ако това можеше да помогне. Не мързелът, както пише Майк е в основата, като презумпция, на голяма част от хората, които не могат да си намерят работа.
Острани, ако ти самият си добре, винаги е лесно да разсъждаваш „позитивно“ и да критикуваш другите, на които щастието не се е усмихнало.
Вместо да благодариш за късмета, който имаш.
Най-гадното е, че българинът най-много от всички обича да критикува другите.
Почакай, ако тебе те блъсне трамвай и ти пререже краката или ръцете например и тогава започни да си търсиш нова работа, Майк. И се опитай да си издържаш семейството.
Ясно е, че всички не можем да сме щастливи, да имаме хубава работа, да сме здрави и т.н.
Но нека тези, които имат всички тези благини, да не обвиняват останалите, а да благодарят на Господ или на съдбата за това, което им е дала.
Не вярвам някой да може да каже – аз сам, абсолйтно и съвсем сам постигнах цялото си щастие – не съм болен, имам пари, работа и пр.
И последно, пак към Андрей – прав си за „необходимостта от подмяна на ценностите ни с по-автентично християнски такива “
Ако Майк се чувства добре, когато някой друг е зле и смята, че този, другият, сам си е виновен, просто поне да спре да пише. Другите думи за това са самодоволство и издевателство.
Госпожо Многоточие, последния Ви коментар е пропит с много лична злоба срещу мен и грубо изопачава думите ми. А пожеланието Ви да ме блъсне трамвай и да ми отрежат краката го приемам като чисто проклятие.
Щастлив съм от това, с което съдбата ме е дарила, ни НИКОГА не съм казвал, че е за сметка на чуждото страдание. Жалко, че Вашето страдание изкривява преценките Ви и Ви кара да се нахвърляте толкова злобно срещу мен.
Мислех дори, че бих могъл да Ви помогна по някакъв начин, но след пожеланието да бъда осакатен, мисля, че имате сериозен духовен проблем, който едва ли бих могъл аз да разреша.