Напускам! Работата ми е скучна

Напускам!Вдъхновен от статията на Майк Как (не) се гради лоялност, реших да напиша няколко реда за една малко споменавана причина за демотивация и напускане на работа, която обаче според моите наблюдения се наблюдава доста често. Някои я описват като част от липсата на развитие, но аз мисля, че определено може да се разграничи и наличието й може да отложи нуждата от развитие.

Тази причина е липсата на разнообразие в работата.

Нека обрисуваме действителността. Направете един кратък обзор на своята работа. Погледнете как с течение на времето тя става все по-рутинна и по-рутинна. Свиквате с нея и ако не се замисляте много, сте си добре. Но за тези, които очакват развитие, нещата не стоят по този начин. Къде е решението?

Във всяка обява за работа пише, че се предлага развитие, но обикновено нещата не стоят така. Месеците и годините минават, дори постоянно ви правят оценки на трудовото представяне. Очаквате да се случи нещо, но уви. Работите като чиновник по точно определена длъжностна характеристика, която не подлежи на никаква промяна. Точно този момент е най-трудният за всеки служител, защото той започва да си задава въпроси, един от които е: „Аз работя ли достатъчно добре?“ Тази мисъл започва да дълбае и да ви терзае всеки ден, което, незабележимо за вас, води до понижаване производителността на труда. А ето това се забелязва повече, отколкото доброто трудово представяне. За голямо съжаление една част от българските работодатели все още се водят от принципа „Щом добре работи, да си стои там“ и съответно ви губят.

След като обрисувахме действителността, време да предположим възможните решения. Да създадеш политика за кариерно развитие не е лесна работа и малко хора се замислят, че тя се гради на база развитието на компанията и текучеството.

За да растат броят и вида на длъжностите трябва самата компания да се развива и да открива нови офиси и дейности. Само така може да се да сте сигурни, че вашите познания и опит могат да бъдат използвани за по-отговорни дейности. Вторият вариант е текучеството – ако някой напусне, то тогава да имате шанс да заемете неговото място. И двете възможности отнемат неопределено време и е необходима и доза шанс.

Нормално решение на проблема според моите наблюдения е разнообразяване на работата (респективно и на длъжностните характеристики). Ако работите в офиса с различни специалисти по един общ проект например, е добре да си помагате, като съответно започнете да научавате нови неща от позицията на вашия колега. Точно в този момент се случват 3 важни неща:

  1. Участвате в безплатно обучение на работното място, пряко обвързано с практиката (нека работодателите да обърнат внимание на това);
  2. Вие започвате да се мотивирате допълнително за изпълнение на новите задължения, без въобще да сте преназначавани на различна длъжност;
  3. Ако излезете на пазара на труда, вие ще имате по-голям шанс, защото сте имали възможност да работите разнообразни неща, освен тези, които са ви били като основно задължение.

Пример: Един специалист по подбор работи в един отдел със специалисти в тренингите, мотивацията на персонала и др. Добре ще бъде този специалист да бъде въвлечен и в останалите процеси по управление на човешките ресурси. Така той има шанс да се превърне в т. нар. длъжност в обявите „HR Generalist“ и да работи по-нататък в компания, която ще изисква от него да е добър в различни области.

Извод: Разнообразяването на работата е мениджърско решение, което трябва да бъде взето внимателно и насочено към активните хора, които и се нуждаят и очакват промяна. Разнообразяването и възлагането на допълнителни отговорности по даден проект може да замести временно желанието за израстване, когато не можете да предложите такова на служителя. Ако сте служител, представете си колко мотивиращо за вас ще бъде да ви допуснат до ново знание и то директно свързано с практиката и действията на компанията. Ако сте работодател, можете сами да пресметнете колко ще спечелите и спестите от подобен род внимателно прилагана стратегия.

Последно и важно уточнение: допълнителните задължения не трябва да са нов вид рутина, а задължително да бъдат свързани с придобиване на нови и полезни знания.

Тази статия е написана от Ивайло Спасов – първият гост-автор в блога Нова работа. Благодарим му за чудесния материал и го приветстваме с“Добре дошъл в екипа!“

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

13 коментара

  1. Nely Petrova каза:

    Статията е уникална и много полезна 🙂
    Успех на новия съавтор.

  2. veracooper каза:

    Много силна статия , а и пише за истинските неща за нашата работа. Успех на автора.

  3. iuliana каза:

    Напускаш,защото си си надвил над разходите.Ако в къщи те чакат деца и сметки за плащане ,ще си помислиш дали ДА СЕ ГЛЕЗИШ С ПО- ИНТЕРЕСНА РАБОТА,или ще работиш,за да взимаш заплата с която да си посрещнеш разходите.

  4. Plamen каза:

    Много хубава статия.
    Много работодатели гледат на обучението на даден служител скептично, защото се страхуват че той ще ги напусне когато има нужните знания за да работи някъде другаде. И с право се страхуват, защото вероятно не знаят как да го задържат при себе си и да се възползват по-добре от новите му знания и умения. Такива компании сами те ограничават, затях е най-добре да си седиш на Д-то и да правиш това, което и сега правиш най-добре – но на човек рано или късно му писва и какво е описано и в статията рутината му намаля работосподобността и така се влиза в един порочен кръг.
    БГ работодателите трябва да се замислят много сериозно!

  5. Майк Рам каза:

    @iuliana: Това е много пораженческо мислене, което те обрича на нещастие. Тук не става въпрос за глезотия, а за удовлетворение от работата, което (макар и малко силно казано) дава смисъл на целия ти живот.

    Представи си – след много време, на смъртния си одър, като погледнеш назад в изминалия ти живот, дали ще се почувстваш щастлива от това, че си успявала редовно да си плащаш тока?

  6. ph1x каза:

    Има и винаги ще има хора, които няма да имат възможността да избират, когато им доскучее, както и такива които започват нова работа с идеята, че ще е скука или неприятно и дълготрайно преживяване. Съжалявам за тях и си пожелавам никога да не бъда един от тях.
    Подкрепям общото мнение за статията! Много добре казано!

  7. Ивайло каза:

    @iuliana
    Напуснах един от бившите си работодатели именно защото работата беше еднообразна и нямаше никакви изгледи това да се промени, независимо от доброто заплащане.
    Въпреки че периодът след това ми беше изключително финансово затруднен, успях да се справя.
    Радвам се обаче, че не останах, защото със сигурност щях да загубя много повече, ако бях останал на работа при еднообразието и безличието.

  8. Siol En каза:

    Да защитя iuliana.
    Момчета и момичета, не знам за вас, но ако аз мога да се поглезя с 1-2 милиона, тогава ще работя каквото ми харесва. Но за сега за мен работатата е нещото, от което си вадя хляба. Ако ми носи и удоволствие – още по-добре. Но този хляб ми е необходим да си нахраня децата. За които се надявам да мисля на смъртния си одър 🙂

  9. Geri каза:

    Честно Ви казвам, чувствам се точно така в момента или по-точно от известно време. И аз искам да си напусна работата, защото ми е скучна и се превърна в рутина. Стоенето в офиса ме смачква когато едно и също нещо го правя от месеци… За съжаление все още не съм си намерила друга по-подходяща работа.
    Статията е страхотна!

  1. 11.12.2008

    […] Там излезе и първата ми статия, озаглавена “Напускам! Работата ми е скучна.” […]

  2. 09.01.2009

    […] Напускам! Работата ми е скучна […]

  3. 03.11.2009

    […] Там излезе и първата ми статия, озаглавена “Напускам! Работата ми е скучна.” […]

  4. 13.09.2010

    […] работа. Вчера излезе първата му статия в блога – Напускам! Работата ми е скучна, в която разглежда еднообразието и рутината в […]