Уроци по мениджмънт от Слави Трифонов

Слави ТрифоновМиналата седмица bTV излъчиха в часовете за Шоуто на Слави един филм на Иван Кулеков, озаглавен „Ние сме лошите в страшния филм“, в който авторът даваше някакви несвързани кадри, опитвайки се да ни каже нещо, но какво – така и не се разбра. Както казва voxy: „Нито сте лоши, нито филмът е страшен„.

Иван Кулеков е един изключително талантлив писател-сатирик, но явно кинематографията не му е силната страна. А ако имаше и кой да го научи на дикция, щеше да бъде значително по-атрактивен на живо.

Не искам да коментирам целия филм, защото не е свързан с темата на този блог. Това, което ми привлече вниманието, беше въпросът, който като червена нишка (какво клише!) се промъкваше през целия филм, и на който Слави отказваше да отговори искрено до самия край. А именно: Защо някои хора са напуснали шоуто?

Отговорът е съвсем прост и не виждам защо трябва да се коментира. Това е работа, като всяка друга и всеки човек може в един момент да прецени, че тя не го устройва. Дали просто не му харесва, дали не му е присърце, дали той самият се чувства негоден да я върши, или (най-тривиалното) заплатата му е малко – това няма значение. Всеки има право на това решение и то е гарантирано от трудовото ни законодателство.

Въпросът, обаче е подъл и подвеждащ, и ни насочва към едни други по-важни въпроси. Например:

  1. Защо за хората от шоуто и по-специално за Слави, всяко напускане е толкова болезнено?
  2. Защо го напуснаха хора, които не бяха просто служители, а ключови фигури в Шоуто, във фирмата и даже негови лични приятели?
  3. Защо след като напуснат, всички тези хора се втурват в медиите и започват яко да го оплюват?

На първият въпрос отговорът е може би най-ясен. За Слави Трифонов шоуто и телевизията не са просто работа, а кауза. Той е не само мениджър, а и истински лидер, който яростно отстоява каузите си и умее да увлича след себе си голяма част от своя екип. Проблемът е, че някои не споделят или каузите, или методите за тяхното постигане. И тук се появява конфликта, в който никой не иска да отстъпи от своите позиции. В резултат – съответният човек е принуден да напусне.

Това, обаче, шефът го възприема твърде лично и за него напускането е равносилно на предателство. Човекът е низвергнат и неговото име е заличено завинаги от аналите на историята.

Какви са изводите?

  • Недейте да се заблуждавате, че сте най-великият лидер и вашите служители трябва да са ви вечно благодарен за това, че сте ги наели. Всеки човек има своя път в живота и в професията и правото да си избира работодател.
  • Не всеки е длъжен да споделя вашите цели, каузи и ценности. Бъдете толерантни към личността на вашите служители и приемете напускането като търсене на себереализация.
  • Не изгаряйте мостовете, а оставете отворена врата – не се знае кога животът отново ще ви срещне с този човек.

Защо напускат ключови фигури в предаването?

Аз съм страничен наблюдател и не познавам лично нито Слави, нито който и да е от екипа му. Просто гледам шоуто (все по-рядко, защото е все по-безинтересно) и следя клюките по медиите. В случая се опитвам да анализирам една ситуация от гледната точка на мениджър, който губи ценни служители и да открия какви са били причините да се стигне дотук.

Хора като Росен Петров, Любен Дилов, Любо Нейков, Евтим Милошев са творчески личности, които търсят различни форми на изява. За да напуснат едно добре печелещо предприятие, в което те заемат солидни позиции, означава, че техните идеи са срещнали много твърд отпор от страна на големия шеф и не са намерили никакъв начин да ги реализират под неговото ръководство.

Какви са изводите?

  • Ако сте мениджър, не налагайте своето мнение винаги и във всичко. Изслушвайте своите хора и им давайте шансове да реализират идеите си.
  • Ако не го направите, рискувате не само да загубите най-ценните и най-креативните си хора, а и да пропуснете невероятни бизнес възможности.

И накрая, последния въпрос: Защо след раздялата започват ожесточени словесни престрелки в медиите?

Гурувците на рекламата казват (леко цинично), че няма лоша реклама. Няма значение дали пишат добро или лошо за теб във вестниците – важното е да ти изпиша името правилно.

Това донякъде е вярно. За хора, които живеят и работят в медиите е важно да се говори постоянно за тях – поне читателите на жълтата преса поглъщат такива новини като топъл хляб, – но когато бивши служители оплюват своя работодател, това винаги уронва имиджа и на двете страни.

Очевидно е, че подобни изблици са плод на дълго потискани емоции и на липса на добра комуникация между служителя и неговия шеф, но независимо от причината, резултатът е негативен.

Какво мога да ви посъветвам?

  • Никога не позволявайте на негативните емоции да ви завладеят и не допускайте да се разделите със свой служител или шеф със скандал и с омраза. Това само ще ви затормози и ще ви попречи в по-нататъшната кариера или в развитието на бизнеса.
  • Намерете начин да общувате по-често. Независимо дали сте шефът или служителят, търсете другия, споделяйте своите мисли, идеи и чувства и изслушвайте внимателно неговите, за да разберете по-добре неговото положение.
  • И никога, ама при никакви обстоятелства не си вадете кирливите ризи пред медиите. Това ще отблъсне вашите потенциални партньори и работодатели, защото ще знаят, че на вас не може да се разчита за конфиденциалност и че същия номер можете да им го погодите и на тях.

Възхищавах се много на Слави Трифонов за това, че успя да създаде един екип, с който направиха редица успешни предавания през годините, но и той, като всеки човек допуска грешки, от които ние можем да си вземем поука.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

11 коментара

  1. Майк, а дали причината за напускането на толкова много хора е, че идеите им срещат твърд отпор?

    А ако в случая говорят чисто финансовите измерители? Например, виждат различни хора, че извън шоуто могат да печелят много повече от това да са вътре в шоуто и… с течение на времето узряват за тази идея и просто напускат?

    Разбира се, не игнорирам останалите възможни причини, просто изказвам предположение.

  2. Майк Рам каза:

    Разбира се, че е много вероятно да има и финансова причина и това го отбелязах още в началото. Тук отново възниква въпросът: Не би ли било по-добре да обединят усилията си и да реализират новите идеи заедно (във или извън шоуто), отколкото всеки да се бори сам?

    Явно са решили, че заедно няма да стане и затова са се разделили.

    Независимо дали мотивацията за наускане е творческа изява или печелене на повече пари, един мениджър трябва да може да я разбере и да се опита да я използва във фирмата, а не да оставя хората да си тръгнат неразбрани и недоволни.

  3. Nikolay каза:

    Уникално точни изводи!!! Да се мислиш за велик и да се вземаш насериозно винаги прави комуникацията трудна.

  4. Гледах филма на Кулеков и ми хареса доста. Не съм съгласен, че беше неразбран филма. Такъв му е просто стила – депресиран и накъсан.

    Мисля си, че не можеш да сравняваш екипа на Слави с екип в една фирма, например, защото има няколко съществени разлики. При Слави, много от хората са заедно от 10-15 години. За това време се натрупват доста положителни, но и много отрицателни неща. Също така стана дума за каузите – в един момент може наистина една кауза да не се понрави на някой от екипа и той да си събере багажа. Приоритетите на всеки се променят.

    Слави е далеч от това да бъде перфектния мениджър. Сигурно затова и Росен и останалите напуснаха. Във филма обаче ми хареса много обяснението, което той даде. Не мога да знам дали зад него има още много неизречени неща, но взаимоотношенията са доста сложно нещо и надали ще може да се генерализира нещо, което да е изгонило всички.

    И накрая, на мен ми е интересен факта, че всички се занимават живо, когато някой напусне слави. В останалите предавания това сякаш е ежедневие и никой не забелязва. При екипа на Слави обаче това се обявява като голяма новина и едва ли не трагедия. Сякаш всички тайно се надяват да се разпусне шоуто. Този момент нещо не го разбирам.

  5. Maya каза:

    Мисля, че идеята на Майк е била да направи изводи, които са в свързани с концепцията и стила на този блог и използва филма на Кулеков само за пример. Не съм съгласна с извода на Боян Юруков, че това е поредната статия, в която някой се занимава с напусналите шоуто на Слави. Не съм съгласна и с твърдението, че не може да се сравнява шоуто на Слави с фирма. Това, което се случва в екипа на шоуто със сигурност се случва и в други екипи, независимо с какво и къде се занимават. Във фирмите също има хора, които са заедно дълги години и са не само колеги, но и приятели. Едиствената разлика е, че шоуто е телевизионно и съответно хората са публични личности (или поне част от тях – тези, за които всички забелязват когато нещо се промени), а за други фирми подобни проблеми не стават публино достояние.

    Майк, изводите са изключително полезни и трябва да накарат всеки уважаващ себе си мениджър да се замисли.

  6. 1212 каза:

    Слави е велик и аз го харесвам. Вероятно в колектива има интригант и от това страдат всички. Мисля че Росен Петров само ползваше а не даваше достатъчно на шоуто.
    По скоро той се мислеше за по -велик от Слави и реши че може нещо но не е така. Той е скучен Слави, като те ударят от едната страна обърни и другата но само продължавай. Успех.
    Само се ожени и създай деца на пук на всички. Ти и с това можеш да се справиш

  7. Velizar каза:

    Здравейте,

    За пръв път разглеждам блога и преди всичко искам да изразя адмирацийте си към създателите му, много професионално и добре свършена работа, надявам се блогът ви да става все по-популярен. Относно темата, много добър анализ, според мен ситуацията в „Шоуто на слави“ е показателна за огромна част от Българския бизнес.
    Все пак Слави е типичен представител на предприемаческото съсловие в нашата страна а именно човек без специално подготовка (може и след това да е придобил такава), който принуден от обстоятелствата в началото на 90-те години рискува и успява да развие успешен бизнес. Това разбира се е много хубаво, но днес ситуацията е малко по-различна, за разлика от тогава вече имаме (поне донякъде) действаща пазарна икономика, силно конкурентна среда, навлизане на чуждестрани компании на пазара с много по-големи възможности както материални така и нематериално. В тези условия оцеляването е изключително трудно, но това е една друга тема на разговор. По-важното е че при една такава ситуация човешкият фактор е от изключително голямо значение за всеки бранш, но в телевизията това важи още повече. Според мен проблемът на Слави е именно че си е повярвал прекалено много, типично за много от Българските предприемачи (може би се дължи на условията в които развиват бизнеса си, или пък е част от Българската народопсихология), повечето от тях си мислят че успеха зависи изцяло от тях, те са хората които са създали бизнеса си и само благодарение на тях той съществува и се развива, всички останали са длъжни да се държат за тях защото в противен случай ще бъдат уволнени, което разбира се в техните очи е фатално.
    Само дето в условията на конкурентен пазар нещата не стоят точно така, за работника винаги съществува по-добра възможност, било то по-високо заплащане или по-добри условия. Точно за това хората в развитите икономики правят всичко възможно да задържат способните си хора, точно този тип мислене липсва според мен на много от нашите предприемачи, а именно способноста да откриеш потенциала, да го развиеш и да го задържиш. Това се наблюдава и в този случай, Слави знае че е най-големият и неговите хора няма как да го напуснат именно защото няма кой да им предложи нещо по-добро, и ако до преди три-четири години когато единствената сериозна комерсиална медиа беше Би-ТВ, то с навлизането и на други сериозни играчи на медийния пазар алтернативите не изглеждат вече чак толкова невъзможни. Та всъщност това което исках да кажа е че е крайно време работодателите да разберат, че това че са успели в дадено начинание по никакъв начин не ги прави най-великите вовеки. Вслушайте се в изброените по-горе съвети за да не се учудите когато клиентите ви започнат да отказват договори с вашата компания и започнат да сключват такива с тази основана от вашите бивши служители.

  8. Ели Ана каза:

    Е, Майк, мисля че доста бъркаш в изводите и преценките си. Онези, с които Слави се раздели, трябваше да си отидат. До един. Може би без Деси само, но щом си е тръгнала, вероятно темпото не й е по силите. Или нещо друго.
    Няма нищо страшно хората да се разделят, щом се разминават дотолкова, че е невъзможно да продължат заедно. Освен това, да не подминаваме факта, че някои дотам си повярваха, та решиха, че без тях шоуто не може, респективно Слави. Че те командват парада. Доста ни бе натрапвано нечие внушение за празноглавието на Дългия, който без сценаристите бил нищо. Откъде ли идваха тези внушения? Те си знаят, но не от нас, във всеки случай. Слави често говори за звездоманията, която лесно прихващат доста хора. Представете си само – от толкова слънчасали звездомани по пътя си, той, слава Богу, трудно може да изпадне в това опиянение. Затова пък го наблюдава често и страда. За другите. Много от „отишлите си“ така и отказаха да забележат нещо, което е очевидно за всички – Слави е №1 в шоуто. И като харизма. И като излъчване. И като внушение…Като водещ и като професионалист. Като мениджър включително. Ако някой си мисли, че му е лесно, дълбоко се лъже. Слави е водещата фигура във всяко отношение. Покрай отсъствията му сега, надявам се повечко хора да са го оценили. Включително от екипа му.
    Не че му е лош екипът, също е добър. Защото той-шефът ги е събрал и свързал. И само шефът си знае какво му струва да държи фронта на висота. За да работи тази добре смазана машина. И най-вече – за да успява да е на върха. Иначе, всеки може да се изявява, където се чувства добър. Но винаги, дори и да не иска, ще му личи школата, която е минал – школата на Слави. И, ако не го признае, ще си бъде за негова сметка. Тук ще бъде редно да вметна още, че да правиш шоу на живо всеки ден, не е лесна работа. И, ако понякога издиша, причината не е в Слави – неговата харизма и сила не могат да се скрият, нито да се амортизират. Човек или има харизма , или няма. С нея се ражда и с нея си отива. Поддръжката и на ниво е негова работа. Но проблемите тук, във видимата част ,по-скоро са свързани с интелектуалното изчерпване на моменти, на умората, която няма как да не си каже думата. В това отношение трябва да си влива свежа кръв в предаването. И се правят опити – с разни състезания и конкурси. Не е лесно. Иначе, акъли да даваме, царе сме всички. Само че всеки си знае каква планина носи на гърба си. Затова и аз бих казала -ако не можеш да помогнеш на някого, гледай поне да не му пречиш.

  9. Maya Ivanova каза:

    Малко късничко се включвам в дискусията, но едва сега имах възможност да попадна на този сайт.
    А реших да пиша, защото и аз имам слабост към Слави – най-вече се възхищавам на професионализма и неуморните му усилия – разбира се на него и целия екип.
    От всичко, което се излива в пресата, е ясно, че стилът му е по-скоро авторитарен, и повечето напуснали не са издържали именно по тази причина. Но е факт също така, че ВСИЧКИ, които го напуснаха, в последствие се реализираха в подобни начинания, дори на моменти се прехвърлиха рубрики и теми. За мен школата на Слави е уникална – изстисква максимално, но и дава максимално. Изборът остава за конкретните хора… Напоследък ми се върти и една мисъл : „Във Вселената има ред, а не справедливост“. Дано да не е прозвучало твърде страшно 🙂

  10. Разбира се, че мениджмънта не може да се научи от книга. От книгите се учат някои неща о сорта на етика, правила за хранене, маниери на тялото и много други. Мениджмънта обаче е нещо, което трябва да е заложено в теб. С помощта на книги и повече познания ти можеш само да го доусъвършенстваш и да бъдеш по-информиран мениджър. Ако обаче това не ти е заложба никога не можеш да станеш добър ръководител. Това не зависи също и от титлата и образованието на даден човек. Аз познавам много хора, които са силно образовани, но не са станали ръководители.

  11. Jason Miami каза:

    Съгласен съм с горните коментари. Умението да бъдеш ръководител трябва да е вродено качество. Това е манталитет бих казал и трябва да е заложено в даден човек на 80%. Другите 20% ще дойдат от книги и самоубочение. Всеки един от вас е срещал хора, които са не толкова образовани, но имат умението да са добри ръководители. Това е талант.