Фирменото обучение в България никакво го няма
Сайтът Frognews наскоро публикува една много покъртителна статистика за инвестициите на фирмите в обучение на своите служители, базирана на изследване на Евростат. (Благодарности на Тодор Христов от блога Нова визия за връзката!)
Данните наистина са трагични. Ето една съкратена извадка:
- България е на предпоследно място в ЕС по фирмено обучение.
- Едва 29% от фирмите в България са организирали обучения за служителите си, докато средният процент за ЕС е 60%, а във Великобритания цели 90% от частните предприятия провеждат обучения.
- На 25-то място сред 27-те страни членки на ЕС сме и според разходите, които предприятията отделят за обучение спрямо общите разходи за труд и работна заплата.
- Близо 80% от наблюдаваните български фирми дори нямат бюджет за обучение.
Трудно е просто така да се коментират тези данни – причините са както в настоящата икономическа ситуация в страната, така и в националния ни манталитет – „Ти на мен акъл не ми давай, аз всичко си знам!“. На мен, обаче, ми направи впечатление следния факт:
Най-активни в обучението на служителите у нас са големите фирми с персонал над 250 човека (около 23%), за предприятията с персонал от 50 до 250 души процентът е 12%, а за тези между 10 и 50 човека – 6%.
и ме накара да се замисля.
Това, че българските фирми не дават пари за обучение, е ясно. Но ясно се забелязва следната корелация: колкото една фирма е по-голяма, толкова повече средства отделя за обучение.
Тук е моментът да обясня какво означава думата „корелация“. Това е статистическа връзка между две измервани величини. Ако едната расте – и другата расте; ако едната намалява – и другата намалява. Това, обаче, не означава, че между тях има причинно-следствена връзка. Може да има, а може и да няма. А ако има, не е ясно каква е посоката на връзката.
Сигурен съм, че много мениджъри и собственици на малки фирми ще коментират тези числа така:
Големите фирми имат повече излишни пари и затова харчат повече за обучение. Ние имаме малко пари и не можем да си позволим лукса да ги харчим за служителите си.
Аз, обаче, имам друг коментар:
Фирмите, които инвестират повече в квалификацията на своите служители, стават големи и успяват в бизнеса. Онези, които не инвестират в обучение, остават малки и рискуват да бъдат потопени от конкуренцията всеки момент.
Струва си да се замисли човек над това.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Всичко за обученията, което е написано в статитията е в български стил. Тук не се гледа да си обучаваш персонала(да хвърляш пари на вятъра), а да караш персонала да ти работи като вол за малко пари – нали.
То това му е тъпото на този подход, че хората работят като волове – хем по много, хем без да мислят. Ако ги обучиш, могат да работят и като хора – с мисъл в главата.
Аз мисля, че така е много по-ефективно, но явно мнозинството от нашенските мениджъри имат друго мнение.
от друга страна, една фирма/компания с подобни размери (50 – 250), все се е научила по пътя докато се е разраствала, че трябва да инвестира в обучението на хората. а при подобни размери, все по-малко можеш да си позволиш да не го правиш, ако имаш ясни дългосрочни планове за работа.
иначе обяснението едва ли е еднозначно. има ги всякакви
Да така е, но както добре знаем всеки гони бърза печалба и не иска да инвестира във време за обучение на персонала. Поне в България е така.
Съотношението големина на фирмата / инвестиции в обучение може и да е подобно на нашето и в други страни. За малките фирми и средствата, които могат да отделят и времето, през което служителите ще липсват, са пробемни:)
В чужбина това се компенсира с програми за e-learning, но у нас още няма много подобни възможности, а и нямаме такива навици.
Като един добър коментатор, продължавам да си говоря сама…
В Германия по въпроса как да подпомогнат малките фирми за повишаване квалификацията на персонала ли мислят и браншовите асоциации – там има разнообразни обучения по мениджмънт, маркетинг и специализирани по професии, специално насочени към SME.
Тук ръководствата на асоциациите имат една основна грижа – как да трансферират контакти и възможности към фирмите си. Пардон – забравих, и как да съберат членския внос:)
Последно включване – относно ангажимента на държавата за обучение на малки предприятия…
Ето един много интересен линк от сайта на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия – http://www.sme.government.bg/IANMSP/story.aspx?id=112
В тази агенция работят 250 човека, чиято основна грижа е малкият бизнес… Малкият бизнес им плаща заплатите…
Зависи и от вида на обучението, неговото времетраене и цена. Но преди да потърсим отговорност от шефове, браншови организации и правителството, си мисля, че всеки човек трябва да погледне себе си.
Моето наблюдение показва, че изключително малко хора биха инвестирали в собственото си обучение, дори и да имат парите. Просто сме научени да чакаме на другите, както с много други неща.
Но тук, доброто обучение ни дава сериозно предимство както в намирането на работа, така и в издигането по кариерната стълбица.
e-learning или онлайн обучението е един от начините на фирмено обучение . И най-малката фирма ще може да си го позволи, предимства: не се губи време от производственият процес и малките разходи. Да се ходи на лекции не е много удобно, пътувания, командировъчни, загуба на трудови часа, кой внимавал кой не, няма гаранция, че ще запомни нещо.
Като в онлайн обучението по всяко време ще може да се върне към лекцията.
Имам разработена система за тази цел, търся лектори !