Новата парадигма в търсенето на работа

Уникалност

Когато усещаме, че работим прекалено усилено, това обикновено е така, защото правим нещо, в което не сме добри. Защо тогава очакваме да ни плащат добри пари за нещо, в което ние не сме добри?

Този въпрос задава Danny Iny в блога Secrets Of The Job Hunt. И поставя новата парадигма в търсенето на работа – допринасянето на стойност, на полза.

Поставете си въпроса „Какво мога да правя по-добре от другите?“ и, повярвайте ми – ще откриете отговора, защото всеки човек притежава уникални качества и винаги има нещо, което правим по-добре от другите.

Това, което можем да правим по-добре от другите, е това, което ни носи радост от работата. То ни носи развитие и удовлетворение. как лесно да разпознаем онази работа, в която сме наистина много добри? Един прост признак е, че тази работа я вършим лесно, тя ни се удава без много усилия.

Един полезен практически съвет е да си направите два списъка – един с нещата, които обичате да правите, а друг с нещата, които ви се удават без много усилия. Много е вероятно между двата списъка да има доста общи елементи и точно сред тях е онова, в което сме наистина уникални и което може да ни донесе професионален успех и удовлетворение.

Работата не е просто начин да изкараме прехраната си, а възможност за себереализация и удовлетворение от живота. Ако успеем да открием своите уникални качества и да ги сложим на масата, те неминуемо ще бъдат оценени и ще ни донесат и желаното материално благополучие като вторичен ефект. Това е новата парадигма.


Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

6 коментара

  1. Много мъдра мисъл – „Защо тогава очакваме да ни плащат добри пари за нещо, в което ние не сме добри?“ Харесва ми идеята за това.

    Но не съм съгласен с мотива за желанието и възможностите.

    Има много области, които са интересни на човек, но са трудно обхватни и изискват години опит. Под ‘години’ разбирам над 5-6 години истински, реален опит, за да ‘навлезеш’ в нещата. Това не означава, че през първата петилетка ти си ненужен или работиш с нежелание. А просто се ошлайфаш, рутинираш, градиш практики и качествен модел на работа. Виждал съм пианисти в по-скромни заведения, които не са модел за подражание, но въпреки това се мъчат, учат се, тренират се и искат да са ‘слушаеми’ – просто за самата кауза. В момента част от технологиите, с които работя, са относително непознати за мен и отнемат повече време – но въпреки това прекарвам и свободното си време за тях, защото проявявам истински интерес и бих ги опознал с удоволствие 🙂

    Трябва да се погледне и от тази страна на монетата.

  2. napster каза:

    Ами да, това с двата списъка ми харесва.
    Трябва да го направя.

  3. Svetlio Blyahoff каза:

    Статията ми хареса, това със засичането на интереси и способности е добра идея.
    Аз обаче, съм на мнение, че за да откриеш какво ти е на сърцето трябва не само да ги мислиш тези неща, а и да изпробваш доста.
    Моят съвет е, това време да бъде по време на студентството, защото тогава лесно се започва нова работа (поне до сега беше така), а и лесно можеш да се откажеш от работата, като се извиниш с много изпити (аз лично не съм го правил, но познавам такива хора).
    Трябва да експериментираш известно време, защото понякога човек не е напълно наясно със себе си и само опитът може да покаже.

  4. Майк Рам каза:

    Напълно си прав, че точно по времето на студенстването и в началото на трудовата кариера е най-подходящото време за експерименти и проучване както на възможностите за реализация, така и на собствените си интереси и стремежи.

    Не, че не е възможно и на 40 години да смениш радикално професията си, но е особено мъчително – поне моят опит сочи това 🙂

  5. pumukle каза:

    Moже би това със списъците е добра идеа, но мисля, че човек в живота си се преоткрива много пъти и се случва така, че нещата, които си мисли, че мрази или че не му се отдават в един слънчев ден разбира, че му доставя удоволствие и му е интересно. Така,че винаги в живота има първи път и мисля че човек трябва да опитва, за да преоткрива себе си и да се учи от живота и от всяка една работа. Възможно е да е мъчително да си смениш професията, защото повечето работодатели, а и мисленето на цялата ни нация е, че след 40г. вече не си толкова гъвкав (но, по-опитен психологически) така както на 25г. например, и защото мисленето е че краят на човешкият живот е примерно до 60г. и какво може да е очаква от такива хора?!

  6. Майк Рам каза:

    Разбира се! Това с преоценката на качествата и преоткриването на себе си е действие, което трябва да повтаряме по-често, а не само веднъж. Аз така преоткрих нови неща за себе си на 39 години и смених професията си, а сега съм на път да го направя отново.