Бихте ли се преместили в друг град заради работата?

раздялаВ някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята „кариера“ – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Аз самият имах предложение да работя в друг град, достатъчно далече, за да трябва физически да се преместя да живея там, и нашият семеен съвет дълго мисли над тази оферта, но накрая я отказахме. Причините бяха няколко:

1. Не беше ясно доколко фирмата е стабилна и доколко ръководството има доверие в мен. В последствие, съмненията ми се оказаха резонни, защото шефът оттегли подкрепата си за мен, отдавайки се на „по-важни“ дела, а фирмата, няколко месеца по-късно фалира.

2. Преместване на цялото ми семейство не беше възможно, тъй като съпругата ми има стабилно развиваща се кариера и не беше разумно да я прекратява заради моята работа. Децата ми учат в елитни училища, за които са държали тежки изпити и преместването им оттам би обезсмислило техните постижения.

3. Единственият възможен вариант беше да се преместя там на квартира и да пътувам към София всеки уикенд, за да се видя със семейството си, но заплащането, което ми предложиха, не беше достатъчно високо, за да компенсира материалните и душевните поражения, които щяха да настъпят в семейството ми след раздялата. Само плащането на ипотека и квартира едновременно си е доста сериозен (а и не много смислен) разход.

Тук трябва да подчертая, че за мен семейството е най-висшата ценност и бих се изкушил от оферта за преместване в друг град (или държава) само ако успея да видя много сериозна възможност за дългосрочно развитие на моята кариера и на благосъстоянието на цялото семейство. Това означава, че предложението трябва да бъде много атрактивно като възможност за себереализация и в същото време много добре подплатено финансово. Във всеки друг случай, офертата би била отхвърлена.

В моето семейство винаги търсим решение, което да бъде изгодно за всички, без да се налага някой да прави тежки жертви и да страда. Досега успяваме да се справим и никой не е приемал или отказвал предложение за работа, заради което да се е чувствал като жертва. Има, обаче, случаи, когато липсата на пари или силното свиване на пазара на труда в някой сектор, принуждава хората да търсят препитание в друг град или дори в друга държава.

Затова, въпросът ми към вас е: Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? А има ли граница, която не бихте преминали?

Очаквам вашите отговори с огромен интерес.


Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

10 коментара

  1. Бях готов да отговоря импулсивно, но се задълбочих над темата. Колкото и да е тъжно, май материалната мотивация играе най-голяма роля – да мога да изкарам солидна сума пари, с която да мога да преместя и да изхранвам без проблем цялото семейство, да пътувам спокойно до тях бързо и комфортно или да се върна и да развия собствен бизнес при тях след година-две. При всички случаи трябва предложението да е особено недвусмислено и да предлага сигурност.

  2. metalisa каза:

    до една възраст е ок , след нея и при наличие на сериозен партньор това си е живо мъчение

  3. Nikolay каза:

    Общо взето се припокриваме на 100%. С разликата, че в един момент воден единствено от емоцията да видя нещо ново и коренно различно за малко да замина за САЩ. Синът ни беше само на 2 месеца и може би връзката ни не е била толкова силно колкото е сега. Сега не бих си представил и 2 седмици раздяла.

  4. napster каза:

    Да интересна е тази статия. Интересното е че и на мен ми предстои такова местене и не знам до колко то е целесъобразно за мен.

  5. Debilz каза:

    Интересна статия и може би правилно решение. Точно такава ситуация доведе родителите ми до развод… след 18 години брак 🙂

    „Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? “

    Нещата са много, въпреки че в момента имам стабилна работа, която обичам и не върша заради парите. Да, знам че е малко странно и неприемливо, но не ме е срам да си го празная. Въпреки това, при една добра възможност за работа извън България веднага си събирам куфара и дим да ме няма, ако може завинаги. След раздялата на родители ми се наложи да остана при майка ми, с която никога не съм има силна връзка, може защото са ме отгледали бабите ми. След развода, апартамента остана на мое име – аз си плащам данъците от 18 годишен, аз си плащам половината от тока и водата… кажи речи почти напълно самостоятелен. Проблемът е че се чувствам като на хотел – за мен това не е дом, семейство нямам или поне не го чувствам като такова. Никога не са ми помагали и интересували от това какъв искам да стана, какво искам да правя, все едно не ги познавам 🙂 Странно е, но в един момент ставаш сам за себе си и се бориш да оцелееш. След като си зарязаш дългогодишната приятелка, заради различни интересни и поглед над живота, вече нищо не ме задържа в тази пародия на държава.

    За щастие имам наистина много добра и хубава работа, която ми предлага и развитие. Но тя не би ме задържала по никакъв начин тук, където почти всеки гледа как да те прецака рано или късно, почти всеки е лицемер и не го интересуват околните. Аз с такива хора не искам да имам нищо общо.

    Това са моите причини 🙂 Някой друг?

  6. irina каза:

    И за мен семейството е висша ценност.Работата в друг град би ме лишила от много ценно време ,което и така не ми достига.Бих предприела такава стъпка в много краен случай(дано съдбата не ме изправя пред такъв избор!)Изцяло поддържам позицията на Майк.

  7. Деница каза:

    Аз съм се местила три пъти в три различни държави с две, а в последствие и с три деца, покрай кариерата на любимата ми половинка. Не е лесно разбира се, но има и много начини да се направи както трябва. Това може и да е опит, който да обогати живота неимоверно и независимо от парите, които изкарвате първоначално при преместването, отваря очите за толкова много неща и в резултат може да живеете на съвсем различно (в положителен смисъл) ниво във всички отношения, не само по отношение на пари и кариера.
    Но трябва наистина да се оцелее преди това. Ако човек наистина има стабилна връзка, има всички шансове да се справи. А ако връзката не е стабилна – то не си струва да се жертват възможности за нея.
    И много зависи от къде се заточва анализа – дали от какво ще загубя или какви възможности ще ми се отварят:) И това вече е въпрос на светоусещане, не само на конкретна ситуация.

  8. Поли Козарова каза:

    Хубаво е, че сте могли да бъдете смели.

    Преди време и моето семейство имаше подобна дилема. Може би сме били в период, когато сме били по-нерешителни, може би имаше прекалено много неизвестни и не започнахме да ги отстраняваме едно по едно… а решихме да останем в България и да не променим нищо. Понякога е трудно да се вземе решение, което ще промени живота на няколко човека.

  9. Lili каза:

    Категорично:Да.
    Дойдох в София с тази цел и оправдах личните си очаквания.Увеличих възможностите се и сега се радвам на една добра позиция и средно ниво на кариера.Винаги може и още.Не съм се замисляла в дни и месеци и не съм планирала.Реших,действах и ето ме тук 🙂
    Винаги съм си мислила,че се иска кураж ,но не е само това.Трябва да имаш доста силна психика и възможности ,за да започнеш живота си от нулата и то да си на 26 🙂

  10. Майк Рам каза:

    Още повече кураж е необходим да направиш същото на 40 години, например. 🙂