Предложение за работа от конкурентна компания – как да реагираме?
Нашият читател О.С. ни изпрати следното писмо, в което повдига въпроса какво да се прави в ситуация, когато конкурентна фирма ни отправи предложение за работа при тях.
Обадиха ми се от една конкурентна компания с оферта, която, разбира се, бе по-добра от тази на настоящата ми компания. И моята чуденка е как точно е редно да се реагира в случая? Мненията, които понасъбрах, са доста противоречиви.
Ясно е, че за да ме привлекат на своя страна, трябва да ми направят по-добра икономическа оферта (като за начало). А освен това на мен ми подобряват и други фактори: обучение (английски, виртуални сървъри) възможност за издигане в йерархията, по-удобно работно време.
Обаче не мога да реша как точно да уредя нещата, защото знам, че фирмата, която ми плаща в момента, ще иска да ме задържи (с цел да остана или по-скоро да не ме имат другите, защото ако си отида от моята компания, тя да кажем, че ще загуби една точка спрямо конкурентната, но ако другата ме наеме, вече разликата ще е стопена с 2 точки).
Това, което си мисля е, че могат да ми предложат контраоферта, за да остана и да се откажа от другото място. И след 2-3 месеца да ме уволнят за това, че съм се опитал да ги предам (въпреки, че няма да го изтъкнат като мотив, а ще си намерят друго „извинение“).
От друга страна не знам как да постъпя, погледнато от морална гледна точка. Тези хора (при които съм) в продължение на около 2.5 години ме научиха на тънкостите в занаята, a сега ако отида при конкуренцията, няма ли да бъде изтълкувано като предателство до известна степен?
Това, което не знам и не мога да знам е каква е целта на другата компания – да се възползва от познанието ми и да ме уволнят, когато съм вече научил останалите как се прави или наистина ме искат. Разбира се, няма как да разбера и може би единственото, което мога а поискам, са някакви гаранции, отразени в договора, че ще остана сред редиците им дори след като знаят всичко което знам аз.
Как да постъпя?
Дилемата, стояща пред О.С. вероятно е позната на мнозина от вас. Очаквам да споделите вашето мнение по този въпрос, а аз ще публикувам своето в друг пост след няколко дни.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Моментът наистина е доста тънък. Това, което аз съм правил до момента, е да говоря с прекия ми началник (или с главния, ако сме близки) и да му разкажа каква е ситуацията, като не пропусна целта ми да бъда лоялен и отговорен към настоящия ми работодател. Представено по човешки начин (по възможност дори в извънработна обстановка) би довело до разбиране и евентуално бонуси от настоящата фирма с цел задържане. Естествено, има и още възможни сценарии при такава ситуация.
Колкото и банално да звучи, добре е да проверите състоянието на конкурентната компания. Под състояние аз разбирам не само финансово, но и какви са фирмената политика и климат. Всички знаем, че това е по-важно от заплатата, за да не стане така, че Вие да напуснете, заради недобрата среда, в която ще попаднете. Така че няма лошо да ги разпитате максимално за тези неща, за колегите, за отношенията между тях и т.н. Представете си, че работите по-добре с мъже, а в отдела са повече жени. :))) Ако Ви искат, ще Ви кажат. В крайна сметка може да се убедите, че работата в момента е чудесна и не си струва да я сменяте. 🙂
Разбира се има я и другата гледна точка: в условия на криза, когато нищо не е сигурно, сякаш е по-добре да не тръгвате да се доказвате на ново място, на договор със срок на изпитване, при условие, че си вършите достатъчно добре работата в момента и сте доволен от условията и колегите.
Желая Ви успех.
Труден въпрос, който няма еднозначен отговор. Всеки сам трябва да прецени за себе си. Когато аз съм изправена пред дилема и трябва да взема важно решение обикновено вземам лист хартия, правя една вертикална черта и пиша в едната колона „+“, а в другата „-„. Това обикновено ми помага да взема решение. Когато става дума за преценяване доколко трябва да повярвате на предложението от конкурентната фирма, добра идея е да потърсите информация от трета страна – например служител от съответата фирма, някой техен клиент например. Ако решението е, че тази фирма ви харесва и искате да работите за нея, според мен трябва да се действа максимално открито с досегашния работодател, без да се горят мостове и да се влиза в излишни емоционални излияния. Ако досегашния работодател иска да ви задържи и ви предложи подобрени условия, това не винаги означава, че това е временно и когато му се отдаде случай ще ви третира като предател. Може досегашният ви работодател да се е оставил на инерцията и да е забравил да ви предложи повишение на заплатата или развитие в кариерата. А може би просто не сте знаели, че имате същите възможности и досегашната ви фирма. Може би бихте постигнали облагите, които ви предлага конкуренцията само с един разговор с шефа си, без да го „заплашвате“ с напускане. Във всички случаи откритият диалог помага, за да си изясните ситуацията. Ако в досегашната ви фирма няма как да постигнете това, което желаете, естественият начин е да се разделите „по взаимно съгласие“. Ако досегашните ви шефове са читави (както личи от написаното в поста, иначе нямаше да се поставя този въпрос :)), те ще разберат избора ви и ще си запазите добрите отношения и след смяната на фирмата. О.С. пожелавам ви успех!
По първия коментар на Мая за плюсовете и минусите – а като сложиш и на всяко плюсче/минусче по една тежест, например от 1 до 5 и става средно претеглена оценка 🙂
А колкото до раздялата с работодателите – понякога колкото и да сме тактични няма как да се избегне емоционалния елемент. Донякъде е както с бившите гаджета – с някои си оставаш на „добри приятели“, но с други поне за известно време – на нож.
Според мен въпросът е много сложен, а отговор еднозначен, както отбелязва Мая, няма. Има различни варианти:
1. Фирмата, в която О.С. в момента, прави всичко, за да го развива професионално, той се справя добре и е удовлетворен от заплащането и работата си. В такъв случай, конкурентната фирма едва ли си заслужава вниманието.
2. Сегашната работа му харесва, но има неща, които могат да бъдат подобрени – обучение, техника, заплащане, пътувания… В този случай, колкото и странно да е, може да се прибегне до разговор с мениджмънта за предложението, получено от конкуренцията и възможностите за промяна в сегашната фирма. Ако О.С. е ценен за фирмата, тя ще направи всичко възможно да го задържи и удовлетвори нуждите му. Разбира се, това трябва да се направи много внимателно и с нужния такт.
3. Атмосферата в сегашната фирма не удовлетворява О.С. Няма достатъчно интересни проекти или перспективи за израстване, нещо в отношенията с колегите не върви… В този случай, предложението на конкурентите е една чудесна възможност за промяна. За един професионалист, който работи като наемен служител, а няма собствен бизнес, не е ли по-добре да се развива в различни фирми в даден сектор, а не непрекъснато да сменя индустрията?
Но много зависи от това какво О.С. е подписвал и в сегашния си договор. Ако има финансови последици за подобно поведение и реши да приеме предложението на консурентите, ще трябва предварително да е сигурен, че новата фирма ще заплати сумата, която дължи на сегашната.
Здравейте,
благодаря за мненията.
Ще се опитам в този пост да помисля на глас, базирайки се на схемата за плюсовете и мунусите:
Сегашна фирма:
+ 2.5 години стаж (което означава голямо обезщетене при уволнение, което ще ми осигури финансова стабилност, докато търся нова работа)
+ паркинг в сградата
+ медицинска застраховка
+ технологично и от към know-how фирмата, в която съм е по-развита
+ гъвкаво работно време (ако се наложи да закъснея за да свърша някаква лична работа – банки, институции, т.н. си тръгвам по-късно) или както казват някои Quid Pro Quo
– Никакво развитие (използвам 1/3 от капацитета си) Мисля си, че съм на прага на burnout
– Вероятността да ми се актуализира заплатата е клоняща към 0 (от 2 години не са повдигали темата, не обичат да им се говори за пари)
– 12 заплати (без бонуси)
– Няма никакво обучение (говорих преди няколко седмици с един от шефовете, преглагайки му един бепзлатен курс по английски (безплатен за фирмата, защото го спонсорира държатава) и човека даже не реагира.
– Намира се в бизнес парк в предградията – 46 км за да стигна до там (1:10 мин средно) с кола.
Другата фирма (The dark site 🙂 ):
+ По-висока заплата – 6 хил евро годишно бруто над това, което взимам + 4 хил б/г за дежурства (300 евро нето на 5 седмици)
+ Според http://www.greatplacetowork.es/ на на 5-то място в категорията си (Гугъл са на второ) за 2009 година. Категориите са по брой служители.
+ По-добро работно време (юли и август с лятно работновреме = петък се работи до обяд)
+ По-до0бра комуникация – намира се в центъра и може да се комбинира с градски транспорт. (времето за пътуване ще е същото, но няма да плащам гориво)
+ 14 заплати + допълнително заплащане за дежурства 1 път на 5 седмици. Годишни актуализации
– Незнам кои са мотивите им. Голяма част от мненията, които събрах споменават това, че може да ме използват, за да ги науча на тънките моменти в играта и след това да не им трвбвам вече. Изключвайки известна доза неизвестни, като екип, отношение, как ше си паснем и как ше се чувствам, това е единственият „минус“.
Освен това, отговорих на CEO-то на компанията, спменавайки кои са притесненията ми и човека даже не реагира. Все още нямам отговор от него (днес е 11-тия ден). Ще изчакам да минат ваканциите и ще се опитам да му дам „временен отказ“, оставяйки си вратичката отворена.
Това е засега. Ще продължавам да ви ъпдейтвам, да за изплечем взаимна полза от този сложен случай.
Поздрави!
О.
Импровизираната „таблица“ с двете полета „За“ и „Против“ е първото нещо, което би хрумнало на всеки от нас, щом е налице дилема, но едва ли е достатъчно, за да се вземе решение и то по толкова сериозен и деликатен въпрос. Според мен по-важна е целта, какво е важно да се постигне. Доста мнения могат да се съберат от сорта „Човече, я си стой и се радвай на това, което имаш. На това, което си постигнал. Криза е!“. Но дали първо откривателите са последователи? Разбира се, че не! Тях ги следват! Осъзнавайки, че звучи идеалистично, въпреки това си позволявам да го кажа, тъй като мнението ми е, че ако този човек има намерението да върви нагоре и напред, да се развива, едва ли ще се колебае, а по-скоро би останал „страхливо“ на досегашното си работно място и да е доволен и на това, което му се предлага до момента, та дори и това да са трохите.
Ако обаче, въпреки интересите и желанията си да се развива има фактори, влияещи пряко на това решение, необходимо е те да не се пренебрегват.
Бих поздравила човек, който е претеглил нещата и определено не действа безотговорно, но бих стиснала здраво и десницата на онзи, който е готов да опита и да разбере дали тревата на съседа е по-зелена. Едно е ясно – ако човек си позволи лукса да стой на място, от което няма вече какво да получи, то той определено прави стъпка/и назад, но ако действа /риск винаги има и ще има!/, може само да спечели.
Въпросът „Каква е целта на другата компания – да се възползва от познанието ми и да ме уволнят, когато съм вече научил останалите как се прави или наистина ме искат?“ разкрива желанието му той да реши кога да напусне въпросният работодател, но дава и възможности. Ако от О.С. зависи да учи някого, то той има възможността да определя темповете на подаваната от него информация и така да разполага с време, за да предвиди следващата си висока цел/компания. Предполага се, че ще създаде нови връзки, които може да превърне в стъпала по пътя си. Ще покаже както на настоящият, така и на бъдещия работодател, че за него не е проблем да се раздели с тях, защото вярва в себе си и във възможностите си.
Но нека обърне внимание, че тази възможност ще е една от многото предстоящи, и ако ситуацията изисква да се задържи на настоящата позиция, това далеч не е повод за самоизяждане. Фактът, че вече веднъж са го потърсили с подобно предложение, говори сам за себе си, а щом нещо се е случило веднъж, не е проблем да бъде повторено многократно.
@О.С., мисля, че коментаторите дадоха много добри съвети – възползвай се от тях!
Аз бих добавил само едно – вземи решение и се придържай към него. Никога не съжалявай, че си го взел! Дори след време да се окаже грешно (или неадекватно), просто се фокусирай върху новия проблем и търси нови решения. Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай за взетите решения!
Каквото и да решиш, едно със сигурност ще спечелиш – опит. Ако си достатъчно разумен (а аз имам основание да смятам, че си), ще се възползваш от него.
Успех!
Здравей О. С. Аз подкрепям мнението на Елица Георгиева. Човек, който иска да се развива е готов да рискува и да напусне зоната си на комфорт. Щом си можещ и знаещ, какво толкова те спира! Просто действай, а наистина когато осъществиш новите промени ще откриеш още толкова много възможности, които не виждаш сега.
Повечето хора подхождат от гледна точка на сигурността, което пък е водещия мотив на страха. А в точно твоя случай няма от какво да се страхуваш, защото имаш своето лично знание, което никой не може да ти отнеме.
Наистина ти определяш темпа на обучение на другите, които ще обучаваш. Пък и откъде знаеш, че докато ги обучиш, вече няма да имаш отново желание сам да напуснеш въпросното ново засега място! А след като си човек, който иска да се развива, значи ти самият също непрекъснато научаваш нови неща, т. е. би могъл винаги да бъдеш обучаващ, ако смяташ, че затова те търсят от новото място.
Моето лично мнение е да действаш смело по твърде много причини. В крайна сметка това, което можеш да загубиш не е кой знае какво. А за лоялността към хората, които са те научили, не се притеснявай, защото ако те самите се интересуваха толкова от знанията, които са инвестирали в теб, значи щяха да се трогнат от това, което си се опитал да им подскажеш. Щяха да бъдат по-прозорливи. В точно този случай не е никак изключено ако си тръгнеш от тях да започнат приказки по твой адрес как са те научили, а ти си ги предал, но това не би следвало да те притеснява, просто защото те на си направили труда да те задържат след като са инвестирали толкова в теб и си им безценен!
Всяка смела крачка ражда много нови възможности, а за човек, който е креативен, те никога не пресъхват! Поддадеш ли се на страха „Ами какво ще стане ако ….“, със сигурност няма да спечелиш, нито да разбереш какво ще стане. От мен – действай смело!
@О.С., от позицията си на страничен наблюдател, който не те познава, ще ти кажа, че в думите ти чета желание да отидеш в новата фирма. Понякога не осъзнаваме, че искаме нещо, но за околните си личи.
Бъдещето в настоящата ти фирма е също толкова неизвестно, колкото и в новата. Ти сам казваш, че в настоящата ти фирма не си дават много зор нито откъм пари, нито откъм обучения и грижа за теб като служител. Така че – това минусче е еднакво и на двете места, и се неутрализира.
Интересно дали някой от въпросните шефове ще се познае в тази дискусия?
„Койту ни играй, ни пичели!“ и който иска да се развива, трябва първо да е навит!… От седене на резервната скамейка полза няма. Не виждам проблем в смяната на местоработата. И не виждам проблем в потенциална смяна на новата месторабота. Щом работата те намира, без да я търсиш, значи имаш избор, за разлика от доста хора. И значи можеш да си позволиш да избереш това, което наистина искаш. Успехите не се постигат само с усилена работа, трябва човек да получи и шанс. Ако не си имал подходящия шанс и само бъхташ – все едно пълниш ведро без дъно. Да имаш подходящия шанс и да не го използваш… Хайде да използвам друг израз: Явно си искал промяна, но не си имал на хоризонта интересна алтернатива. Ако беше напуснал вече компанията и беше започнал да търсиш друга работа, къде щеше да отидеш? – При конкуренцията! Защо да е проблем, че вместо това тя е дошла при теб? И още една идея – всички се подведоха да гледат само двете страни на медала, а има и други възможности – защо не проучиш какъв е пазарът на работни места в твоя бранш, какви хора се търсят, колко активно се търсят, в кои компании и какви условия предлагат в тях? Ако имаш нужда от промяна, използвай офертата, като шанс да я сравниш с други опции и така да вземеш „информирано решение“, както казват. 🙂 Успех!
Здравейте отново,
радвам се, че толкова хора са написали коментари.
@Iv, не мисля, че някой шеф ще се познае, защото те не говорят български. J
@BJ, мнението ти е интересно и аз също бих мислил като теб от твоята гледна точка, но като знам, че знам повече по темата и мисля по друг начин. Сега ще поясня:
Първо, отиването в конкуренцията за мен лично би било най-доброто решение, защото струвам много за тях – то си пролича и на двете интервюта, те просто искат знанията ми. Казвам, че конкуренцията е добро решение, защото струвам повече за тях, отколкото бих струвал за която и да е компания като обикновен Линукс/мрежов администратор. Минуса е, че копмании в бранша има много, но като гледам какво правят виждам, че просто не са особено добри. Има 2, които наистина се открояват – настоящата ми компания и въпросната конкуретна – и от втората се опитва да вървят по стъпките ни и да ни догонят (което включва използване на всякакви методи – копиране на наши идеи, вербуване на персонал (не съм единственият, с когото са се свързали, доколкото разбирам), предлагане на същите услуги и т.н.).
Всичката тази игра може да се развие и добре и зле, но това, което искам да направя е да използвам максимално това know-how, което имам. Ако остана тук, ще продължа да уча, макар и бавно и със собствени усилия (вече никой не ме обучава), а ако отида в конкурента фирма от бранша след време ще струвам много. Лошото е, че ако нещата се развият зле, не само напускам фирмата, но и бранша, зашото въпросното know-how вече няма да му е нужно на никого и не мога да претендирам, базирайки се на него. От този момент ще съм просто един линукс/мрежов админ, което също не е лошо, но това, което имам сега добавя стойност на CV-то ми и искам да го използвам, докато мога.
Освен всичко това, продължавам да гледам и от гледна точка на сигурността – първо не е добър момент да се остане без работа, защото пазара все още е нестабилен. Едва когато започне да има нови обяви в порталите за работа и тези, от преди 3-6 месеца изчезнат ще може да се гледа към промяна. Преди не ми пречеше да остана без работа, защото вярвам в себе си и дори да се забавят нещата заради процесите за подбор рано или късно се намира нещо, но сега, в момент, в който банките ме търсят на всяко първо число и никой не отваря работни позиции, не мисля, че е време за рискуване. Казвам, че не ми пречеше, защото съм напускал фирма, без да имам къде да отида. Но предпочитах и предпочитамда си стоя и да бездействам, отколкото да затъпявам с неграмотници (диспечери, които са способни да те накарат за загубиш цял ден за 3 или 4 потребителски оплаквания, които се разрешават за половин сутрин и т.н.). Лошото е, че сега с постоянните ми месечни разходи не мога да си позволя бездействие за много време.
Никой не може да знае със сигурност, какво ще му се случи в бъдеще.В живота винаги и навсякъде има конкуренция.При взимане на кардинални решения трябва да се водим не само от морални съображения, но и от нуждите си в момента,като се съобразим и с тези,които биха възникнали в бъдеще.
Много деликатно трябва да се действа, случвало ми се е в момент на постъпване на работа да валят предложения от конкурентни фирми
както и другите посочиха ще е е добре да си направиш един meeting с шефа ти и споменеш за офертата без да даваш детайли. Според мен е добре да споменеш точките, които ти смяташ за добри в другата фирма – обучение и др.
имаш ли възможност да се разходиш до новата фирма и да получиш информация от първа ръка ?
Според мен развиването в една фирма започва да намалява между 1.5-2.5 год. защото си се сблъскал с почти всички случки. В новата фирма ще има нови процеси и правила, което ще те обогати.