Преследван / Pursued

Преди малко гледах един много забавен филм – Pursued (Преследван) с Christian Slater в ролята на вманиачен рекрутър (headhunter, ловец на глави) – човек, който не се спира пред нищо, докато не убеди набелязания от него специалист да приеме новата работа, която му предлагат.

Героят на Слейтър – Винсънт Палмър – никога не приема „не“ за отговор и дори убива близките хора на избраните специалисти, само и само да ги принуди да подпишат договора с новия работодател. Главният герой във филма пък беше толкова предан на фирмата си, че се запъна и от това произлезе ефектен екшън. В един момент възложителят на поръчката – новият работодател се отказа от офертата пред вида на пораженията и труповете, които се бяха натрупали от дейността на Палмър, но вече нямаше кой да го спре.

Естествено, в края на филма се оказа, че човекът е психопат и трябваше да го убият, за да завърши с хепи енд, но не това е важното. Запитах се дали наистина е възможно някой работодател толкова много да цени един специалист, че да назначи специални ловци на глави, да отдели месеци време и колосален бюджет, само и само да убеди набелязания човек да се присъедини към неговата фирма. Да не говорим за престъпване на закона.

Гледайки филма с очите на българин, който е виждал стотици примери на надменно и презрително отношение на мениджмънта към служителите на фирмата, на поругаване на личното достойнство и сблъсквайки се с масовото убеждение, че всички служители за лесно заменими, този филм ми изглеждаше смешен и фантастичен.

Колко са професионалистите у нас, които са си създали обществен имидж на класни специалисти, които наистина биха могли с таланта си да измъкнат една фирма от калта и да я направят отново просперираща? И колко са бизнесмените, които вярват, че успеха на тяхната компания зависи от способностите и мотивацията на служителите им, и са готови да похарчат много пари, за да ги приобщят към своя екип? Излишно е да питам колко са онези лоялни служители, които не биха се полакомили да напуснат фирмата, в която са отдали значителна част от своята енергия, за по-голяма заплата.

Сигурно се броят на пръсти. И едните, и другите, и третите.

Вие можете ли да дадете примери за случаи на изключително ценни специалисти, които някой работодател да е искал на всяка цена да вземе в своята компания? Или пък обратното – кадърни професионалисти, които са останали неоценени и неизползвани, което е докарало компанията до криза?

Ще се радвам да споделите вашето мнение.


Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

You may also like...

6 коментара

  1. Galcho каза:

    Интересен филм, трябва да го гледам 🙂
    Не ми звучи чак толкова невъзможно… Когато говорим за такъв човек, то той не може сам да направи нещо толкова голямо, че да си заслужава подобни действия по убеждаване.
    Когато, обаче, човека е лидер, умее да увлича хората покрай себе си, в същото време умее да създава продукти, които се търсят и буквално променят света, той може да направи невероятни неща.
    Примерът, който ми изниква в главата е Стив Джобс – създаде Епъл, създаде Пиксар, отново пое Епъл в лош момент и я издигна до висините, в които е в момента.

    Много бих искал да имаме подходящи примери и от бълграската действителност…

  2. Майк Рам каза:

    Примерът със Стив Джобс сякаш не е много подходящ. Той е предприемач и визионер, а тук говорим за наемни работници, което прави филма по-нереалистичен.

    Но съм съгласен с теб, че такива примери сякаш няма по нашите земи, а би било чудесно да има поне няколко, за да ни водят.

  3. Елена каза:

    Здравейте,
    Дълго време практикувам дейността на хедхънтър (последната година по-малко) и нещата не са като на филма, разбира се :))

    Замислих се за пример, в който работодателят много да е искал определен човек и не се сетих за такъв честно казано. Имало е случаи, в които ние да „преследваме“ даден човек дълго време преди той/тя да обмисли предложението, но това по-скоро е било наша инициатива.

    Вижте, за съжаление, обратният случай е по-често срещан. За съжаление в практиката съм се натъквала на примери за невероятно добри кадри, които са били принуждавани да напускат за удобството на някой друг.

  4. Майк Рам каза:

    Елена, благодаря за коментара!
    Тук има два фактора, които трябва да отчетем. Първо, филмът е художествена измислица и не е длъжен да отговаря на реалността. Второ, в Щатите може би наистина има работодатели, които оценяват служителите си като златна мина, тоест основния източник на печалба в бизнеса, докато у нас служителите се считат за бреме. У нас хората се смятат за взаимозаменяеми и затова никой не си прави труда да издирва най-добрите и да ги преследва.

    Кой е прав? Мисля, че икономическите показатели го показват недвусмислено.

  5. Елена каза:

    Майк, и аз мисля, че икономическите показатели са красноречиви 🙂
    За мен е мистерия как може хора, които докарват на бизнеса печалба, да не се оценяват…
    Сещам се за един мой познат, който замина за Шотландия. Той ми сподели, че ние в България не умеем да се рекламираме и не умеем да си искаме това, което ни се полага. Мисля, че има резон в това. Вие какво мислите?

  6. Майк Рам каза:

    Ние имаме една поговорка, която аз смятам за вредна, но красноречиво доказва тезата на Вашия познат: „Скромността краси човека“. Докато се правим на скромни, ще бъдем и бедни.