„Защо сте си сменяли работата толкова често?“
Напоследък получавам доста писма от читатели. Някои се обръщат с молба за помощ при изготвяне на документите за кандидатстване за работа. Други път търсят съвет относно представянето на интервюто за работа. Затова реших да представя пред вас някои от по-интересните въпроси на читатели (разбира се, с тяхното съгласие), както и моите отговори, които могат да бъдат от полза и за вас.
Започвам с въпроса на Й. Й. от Силистра, който ме попита как трябва да отговорим на въпроса на потенциалния работодател защо сме си сменяли работата толкова често или пък какво сме правили в периоди, за които няма данни в сивито. Ето неговите думи:
Как бихте туширали съмнението на потенциален работодател: „Защо професионалната Ви кариера е толкова “богата“?“ Или ако не сте посочили всички заемани длъжности в сивито си: „Какво сте правили през периодите, които не фигурират в сивито ви?“ Как да отговорим без да бъдем нелоялни към бивш работодател или към себе си?
Тук трябва да разгледаме нещата поотделно
Реално имаме две ситуации, които биха се сторили странни на работодателя:
- Сменяли сме си работата твърде често, тоест не сме се задържали достатъчно дълго на едно място. Това за някои от тях е признак за липса на лоялност, и
- Имаме празни периоди в биографията си, за които не сме написал нищо
И в двата случая моят категоричен съвет е да казвате винаги истината и да не лъжете. Важното е тя да бъде представена така, че вие да изглеждате в положителна светлина в техните очи.
Ако сте сменяли работата в началото на кариерата
Ако се е случило така, че сте си сменяли работата сравнително често и сте в началото на кариерата си, е възможно да са се случили няколко неща:
- Вие сте търсили своето поприще и сте опитвали различни дейности в различни среди. Искали сте да откриете кое е онова място и онази работа, които най-добре ще ви паснат на характера, на желанията и на уменията. Ако впоследствие сте се задържали по-дълго на някоя позиция, значи сте завършили своето търсене, поне за определен период.
- Вторият вариант е да сте се развивали доста бързо, при което сте постигали бързо тавана на възможностите, които е предлагала фирмата. След това сте търсили ново предизвикателство в следващата. Това може и да не се понрави много на работодателя, но отново, ако сте уседнали за известно време след това, лесно можете да обясните, че вашият буен младежки дух вече се е успокоил.
- Малко по-различно е обяснението, че сте изпитвали нужда от повече доходи (например ако сте се задомили, родили са ви се деца, купили сте си апартамент с голяма ипотека и т. н.). Тогава нуждата от работа, която да удовлетвори по-високите ви изисквания към заплатата, ще бъде разбираема. Важното е и в трите случая да покажете, че това търсене е вече задоволено и сега единственото, което ви вълнува, е просперитета на работодателя.
Смяна на работата в напреднала кариера
Малко по-различно стоят нещата, ако сте започнали да си сменяте работата след известен натрупан опит. Тогава вероятната причина може да бъде съкращения във фирмата, фалит или несправяне с работата от ваша страна. И ако първите два фактора можем да отдадем на икономическата ситуация в страната, третият е изцяло ваш негатив.
Това, преди всичко, не е трябвало да се случва. Ако в средата на вашия трудов стаж сте започнали да си сменяте работата и да не се задържате дълго никъде, би означавало за работодателя, че в един момент сте станали неефективни в работата си. Изостанали сте от развитието на професията и вече не сте били в състояние да наваксате. Такава ситуация трудно може да се обясни добре, но не е невъзможно. За тях няма универсално решение – такива ситуации решаваме индивидуално с моите клиенти за всеки конкретен случай.
Имайте предвид, че ситуацията, в която сте работили 20 години за една и съща фирма, на една и съща позиция, също не е особено предпочитана от работодателите. Тогава излиза, че сте неспособни да се развивате и сте се институционализирали, което също е негатив. Така че – бъдете динамични!
Празноти в сивито
Вторият въпрос е значително по-лесен. Тук може да обясните, че сте били на гурбет в чужбина, че сте си дали голяма почивка, за да осмислите своите ценности и стремежи, или пък сте се грижили за болен роднина. Повтарям, вашият отговор може да се завърти около тези идеи, но във всички случаи трябва да представя истината за вас. Не си измисляйте фантазии и не лъжете! Ще ви хванат и тогава веднага ще загубите шанса за работа.
Важно е да покажете, че през това време, независимо колко е било дълго, не сте преставали да поддържате професионалната си форма. Интересували сте се от проблемите в професията, самообразовали сте се и сте трупали ценен опит. Особено ако е в областта на така наречените „меки умения“. С други думи, дори и да сте имали период на откъсване от работата, вие не само не сте загубили знанията и уменията си, но сте придобили нови и още по-полезни такива. Затова с готовност можете да се впуснете в новите си задачи, стига да ви вземат на тази длъжност.
Работодателят иска да види във вас желание за работа, стремеж към съвестно изпълнение на задълженията и лоялност към него. Независимо от ситуациите, които могат да изглеждат смущаващи във вашето сиви, вие можете да покажете тези качества и да го убедите, че сте най-подходящия кандидат. А ако имате нужда от помощ да се подготвите по-добре за интервюто за работа – можете да се обърнете към мен. Ще се радвам да ви бъда полезен.
Успех!
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
„И в двата случая моят категоричен съвет е да казвате винаги истината и да не лъжете. “
Майк, естествено, е напълно прав, но има и един междинен вариант. Ако примерно сте сменили 6 работи за 5 години можете просто да махнете 3 от тях от CV-то, а останалите 3 да „разтеглите“, така че да обхванат периодите на махнатите. По този начин не се налага да си измисляте и да лъжете, а „просто“ спестявате цялата истина. Това, разбира се, не е най-коректното поведение, но понякога е наложително, един вид: „Каквото повикало, такова се обадило“. Нерядко се попада на HR-и, които отдават прекалено голямо значение на честата смяна на работата, без да обръщат внимание на „смекчаващи вината обстоятелства“.
Ако обаче сте истински job hopper, то тогава с цел „излекуване“ е добре да се замислите за кандидатстване на някоя работа, където напускането не е особено лесно, примерно френския чуждестранен легион ;-).
Съветът на Огнян е наистина добър – аз самият също съм го практикувал на моменти, но е нужно да сте добър в комуникацията и все пак да се посъветвате със специалист преди да го приложите.
Може би под „богата“ кариера Й.Й. има предвид упражняване на твърде различни професии, което написано в CV-то изглежда като липса на цел и последователност в професионалното развитие.
Това се среща особено често в по-малките градове, където човек няма голям избор и работи каквото намери, за да може да се издържа.
Ако пък напише само позициите, свързани с основната му професия, ще се отворят дупки в автобиографията му.
Според мен, от CV-то би трябвало да се махнат всички работи под 1 година, които са далеч от професията. Дупки няма да се отворят, ако се посочват само годините без месеците.
Дори да го попитат защо не ги е включил винаги може да каже, че не е счел за нужно да включва маловажни временни работи, които не говорят за опита му в професията.
По-дълготрайните работи, които не са свързани с професията могат да се опишат като се изтъкват умения, приложими и в работата, за която кандидатства човек.
Ако пък са съвсем различни работите и не могат да се изведат никакви приложими умения, тогава може да се остави хронологията с дупките, а накрая да се поясни, че в останалото време човекът е работил неща, които не са свързани с професията.