Майтапа настрана, зависи от случая. Струва си човек да се натяга, ако така става по-ценен (разбирай: незаменим) за фирмата.

Като изключим фактора „незаменимост,“ единственото друго, което определя заплатата на човека е колко добре се разбира със шефа (и въобще с хората около себе си.)

Някои сигурно ще кажат че това не е вярно, и че нещата са по-сложни и, така да се каже, многопластови, но аз пък ще им кажа да си гледат работата – проверено е, знам 🙂

Майк

Също блога ти е доста интересен, защото в БГ пространството няма много информация за мениджмънт (освен академичната)

Много е важно това, с което започва Кришна Кумар – „всеки расте в йерархията, докато достигне нивото на собствената си некомпетентност“!

Нека да хвърлим и друга бомба и после да поразсъждаваме – кое е първо: яйцето или кокошката!? или кое е първо – да се научим да правим нещата или да ни възложат задачи и да се учим в движение!?

За всеки (мениджър и служител) е по-добре първият вариант – първо обучението – така както е в училище – първо се учим да ги правим и после получаваме пари за това ;).
В нашата(и не само) сфера, обаче, технологиите се развиват твърде бързо и не е възможно да се разчита само на външно обучение. Затова се налага просто работата да се възлага на някой амбициозен и напорист служител. Така хем работата е свършена (макар и не възможно най-добре), хем служителят е получил още една компетенция.
Нека да погледнем от страната на служителя – Какво става ако се провали!? ами има си чудесно оправдание – просто за него е ново начинание.
от гледна точка на мениджъра – ами може би оправдан риск. Ако обаче нещата не потръгнат мениджъра трябва да потърси друг вариант навреме.

от гледна точка на компанията винаги е по-добре да се залага на служители доказали определени качества, така че горният вариант е чудесно поле за изява.

Поздрави,
Галин Илиев
http://www.galcho.com