Ще Ви препоръчам да прочетете следната статия http://www.nova-rabota.com/2008/05/21/constantly-hiring/
Дано да съм Ви малко от полза.
Желая Ви успех в търсенето!“
Искам да кажа на господина, че не сме потайни, защото сме публикували телефоните на фирмата.
Всеки кандидат за работа би могъл да прояви инициатива, да се обади да получи инфромация и т.н. Това показва лични качества, мотивация и др.
Ако той е сигурен в способностите си може съвсем основателно да изисква високо заплащане.
Самият той не е посочил e-mail за обратна връзка, което също го прави анонимен.
Не сме HR агенция и не размотаваме хората по 2-3 пъти за интервю. Условията за заплащане се коментират на първата среща.
Рабитим в специфична област в която по презумция има страшно много специалисти в България, но се оказа, че се сме много далеч от средното европейско ниво и е по-добре да създаваме кадри сами.
Това е труден и дълъг процес, но ние с удоволствие работим с млади хора без опит с голямо желание да се развиват.
Многократно повтарящите се обяви има не само в случаите, когато има големи изисквания и малко кандидати, а в нашия случай при разширяване на производството.
Темата е много интересна и с удоволствие ще се включвам за коментари.
]]>1. Не е задължително работодателят и кандитатът да мислят по различен начин – би трябвало всеки да се постави и в позицията на другия, да се опита да разбере какво очаква и търси той, а не да мисли само за своите нужди.
2. Заплатата трябва да се обявява. Виждала съм обяви от „белия свят“ за реални работни места (не само опипване на почвата на пазара): на първо място е вписана длъжността, на второ – заплатата, на трето – това, което фирмата предлага освен заплатата, и то конкретно, напр. „възможност за повишение след 1 год.“, „актуализация на възнаграждението на всеки 6 месеца“ и т.н., а не „работа в амбициозен екип“, „възможност за развитие“ (какво, как и кога остава тайна) и едва на четвърто място в обявата са изискванията към кандидатите. У нас най-често заплатата е строго пазена тайна, но кандидатите имат пълното право да питат за нея. Ако работодателите по някаква причина се притесняват (или срамуват) да я назоват, това е техен проблем, а не на кандидата – той има право да знае дали ще може да покрива разходите си, ако започне тази работа. Ако няма да може, по-добре да си спести кандидатстването, което би било загуба на време и за двете страни.