Още за фирмите и за хората

Напоследък много се коментира въпроса „Хора ли няма или фирмите не са свестни?“. Моето лично мнение, че антагонизмът между класата на работодателите и класата на работниците се изостря все повече и че може би най-правилният отговор на горния въпрос е бай-ганьовото: „И едните, и другите са маскари.“

Пролетариата инвестира все по-малко в своето обучение и квалификация, но за сметка на това предявява все по-високи претенции. От другата страна на барикадата, капиталът се държи със служителите си като с роби, изисквайки все повече и повече и за парите, които дава.

Не малко дискусии се водят и за ролята на HR отдела и неговите служители. Едно поделение, съществуващо във всяка една фирма, и все още неможещо да определи позицията си в класовата борба. Поради това и недолюбвано както от едните, така и от другите. Мениджмънтът смята, че само се дават пари за HR без да има някакъв ефект, а работниците гледат на HR отдела като на маша на експлоататорите.

Едно от най-неприятните проявления на класовото разслоение в съвременния бизнес е презрителното отношение на HR специалистите към кандидатите за работа, като израз на общото високомерие и недоверие на компанията към нейните служители – настоящи и бъдещи. Поредният пример за това е едно проучване, направено от Bernard Hodes Group в социалната мрежа Facebook сред хора, търсещи работа. Те били помолени да опишат какво се случва след като са кандидатствали за работа през фирмения уеб сайт на избраната компания. Ето какви резултати са получени (източник):

• 41% от анкетираните отговорили, че въобще не са получили отговор от фирмата
• 28% са се отказали да кандидатстват, след като са разбрали какво точно трябва да правят на тази позиция
• само 15% са били поканени на интервю
• 11% са получили своевременно потвърждение за подадената кандидатура
• 5% са получили потвърждение значително по-късно

Много изводи могат да бъдат направени от тези данни. За мен най-красноречив е фактът, че HR отделът не си е направил труда да отговори на 41% от получените сивита. Много е вероятно даже да не са ги чели. Убеден съм, че си имат и оправдание с това, че са много заети. За мен няма оправдание за това да публикуваш обява, че търсиш хора, да получиш отговор на тази обява от хора, желаещи да работят за теб, и ти да се направиш на важен и да не им отговориш обратно.

Няма значение, че човекът може и да не отговаря на всичките ти изисквания (друг е въпросът, че те обикновено са нереални и неизпълними). Елементарното възпитание изисква да пратиш един кратък отговор:

Благодаря Ви за участието. Вашата кандидатура ще бъде разгледана и ако отговаряте на нашите изисквания, ще бъдете поканени в Х-дневен срок на интервю.

Толкова е просто, а прави страхотно впечатление. После, дори и да го отхвърлиш човека, ще знаеш, че ако ти потрябва по-късно, можеш да го потърсиш и той ще се отзове. Ще знаеш, че той ще ти направи реклама сред своите колеги (word-of mouth marketing) за достойното поведение и може да доведе още кандидати, от които да си избираш. Обратното води до отблъскване, до негативизъм, който също може да бъде широко разпространен чрез метода „от уста на уста“ и в крайна сметка стигаме да днешната ситуация, в която HR-ите се оплакват, че нямало хора.

Ами като се държите с кандидатите като с овце, как ще имате хора, бе!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.