Нов закон в Япония: без дебели хора в офиса!
В японския парламент бил приет закон, според който не е допустимо да има дебели хора в японските фирми, научаваме от блога на Donald Trump. За целта са установени максимално допустими мерки на талията за мъжете и за жените и всяка компания е длъжна периодично да ги проверява. Ако се намери служител, който е по-дебел от зададената норма, фирмата трябва да намери начин да го накара да отслабне, защото в противен случай тя, фирмата дължи глоба.
Това, както се сещате, е една прекрасна идея. Целта е да се отглежда една здрава нация, тъй като излишните килограми са сериозна предпоставка за високо кръвно, диабет и болести на сърцето. Тук, разбира се, можем да си спомним и за известния стремеж на Хитлер да изгради подобно общество в Германия преди 60-70 години, а както добре знаем, японците винаги са били негови почитатели.
То така се започва: първо пушачите, после дебелите, ще минат през слепите и сакатите, хомосексуалистите и евреите и накрая ще останат чистокръвни, здрави, бодри и трудолюбиви японци.
Замислете се какви мерки би могла да предприеме една японска фирма срещу някой по-сладокусен служител? Да го прати на дебелариум? Да му намали заплатата като наказание за провинението? Или пък да му я увеличи, белким се мотивира да отслабне?
Според мен най-лесното и най-близкото до ума решение, е да го уволни.
А какво ще правят с тези, които вече са си дебели? Ами много просто – няма да ги назначават никъде. Оттук нататък вариантите за тях за два – или няма да работят и ще гладуват и така ще отслабнат и след това ще си намерят работа, или ще започнат частен бизнес. Само че и тогава, като собственици на фирми, сигурно пак ще ги глобяват. Значи остава само гладът.
Не мога да разбера как точно на японците им е дошла тази идея. Та нали сумо борците са сред на-почитаните хора в тяхното общество, а те определено надминават всякакви норми за тънка талия? Нима ще ги уволнят? Ще сменят правилата на спорта? Или пък ще ги интернират всички в Китай?
Седя си и се чудя: дали това е някакъв нескопосан майтап или човечеството наистина има вътрешна необходимост да унищожава себеподобните си и затова ражда подобни идеи, които после фанатизираните тълпи превръщат в злокобна реалност?
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.
Разгледал си идеята доста предубедено. Това за слепите и хомосексуалистите не е задължително, а и никой няма да го позволи. Не че сега Европейския съюз подкрепя такъв вид дискриминация, но те за това не са в ЕС 🙂
Колкото до самата законова норма… това е полезно според мен. Японците се опитват да дадат отпор на американизацията, а съответно и „надебелизацията“ ако мога така да се изразя. Това е проблем, с който ние в България очевидно не се справяме добре, тъй като по последни проучвания българските деца са на едно от челните места в Европа по наднормено тегло. Как да работиш ако не можеш дори да се наведеш да си завържеш връзките на обувките? 😉
Освен това за Япония е неефективно – един „приятно закръглен“ 180 кг човек заема мястото на иначе трима-четирима от категория „петел“ в метрото 😀
Аз останах с впечатлението, че такава мярка се предвижда за „офисните“ работяги, а спортистите не се включват. Иначе конкретните мерки, които се смятат за нормални, не би трябвало да са особено плашещи за иначе дребните японци…
Иначе аз съм съгласна да се направи нещо против затлъстяването като проблем, но определено не по този начин…
Erothy, една малка забележка, ако позволиш: в две изречения си употребила три пъти думата „иначе“. Трябва да поработиш малко върху стила. Иначе съм съгласен донякъде с теб 🙂
Е, за какъв стил си говорим по отношение на коментарите?! 😀 Не, приемам забележката. За свое оправдание ще кажа, че това нагледно показва нивото на стрес и липса на концентрация, на които се „радвам“ напоследък!
Иначе (хаха, нарочно го пиша), като имам предвид ценностите и типичната японска корпоративна култура, тази мярка въобще не ме изненадва, нищо че на нас ни изглежда леко като дискриминация.