„Белези“ по резюмето
Човек избира някаква кариера и върви неотменно по този път, прескачайки трудности и препятствия и постоянно издигайки се нагоре към заветната цел.
Така ни се представя идеалната професионална кариера и така HR специалистите искат да изглежда нашето резюме (CV, автобиография), за да бъде приятна за окото и да впечатли работодателя.
В действителност, обаче, не винаги става така. Нима можем още в самото начало на професионалния си път да сме сигурни какво точно искаме и да го следваме чак до пенсия? Е, може и да има такива хора, но аз съм убеден, че за мнозина от нас, истинското призвание идва значително по-късно.
И тук идва дилемата, която поставя моя колега Pawel Brodzinski в своя блог: ако имаме възможност да започнем друга работа, която е малко встрани от избраната в момента кариера, но която ни предлага интересни възможности, бихме ли предприели тази стъпка? Да оставим настрана рисковете. Да приемем, че ако цялото начинание се провали – не носи печалба или се окаже, че не ни е чак толкова интересно – можем да се върнем обратно в лоното на“истинската“ си професия. Бихте ли направили тази „крачка встрани“, знаейки, че след това ще остане като „белег“ (или „черно петно“) в резюмето ви?
Аз си признавам, че доскоро бих отговорил отрицателно на този въпрос. Преследвах ясно очертана кариерна пътека и нищо не беше в състояние да ме отклони от „правия път“. Поне така си мислех. До момента, в който просто фирмата фалира и всички бяхме изхвърлени. Това ме накара да се замисля дали тази кариера е наистина пътя, за който съм мечтал. Оказа се, че май не е. Сега се занимавам със съвсем различни неща, които ми носят огромно удовлетворение.
Може след време отново да се върна в „старата професия“ – имам качествата, които са необходими за това и само недалновиден шеф би отхвърлил моята кандидатура. Точно затова не се срамувам от това, което правя в момента и не мисля, че то по някакъв начин би навредило на кариерата ми в мениджмънта. Напротив – вярвам, че блогването и всичко, свързано с него – предприемачество, интернет маркетинг, технологии – ми дават знания и опит, които едва ли бих придобил, ако бях останал затворен и изолиран в някой outsourcing офис, както работех преди.
Някои белези показват мъжество и издържливост и не само не загрозяват лицето на човека, а го правят по интригуващо, казва Павел. Вижте Харисън Форд! 🙂
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Е зависи как въпросния „белег“ ще бъде представен после на интервюто. Ако като го питат човека и той започне да се поти, ще излезе много лошо. Иначе може да каже, че е решил да изпробва нещо ново, но по стечение на обстоятелствата не е станало. Ако го замаже като се изкара инициативен, идеен, пълен с енергия и готов за рискове, може и да се окаже дори плюс при интервюто. А в CV-то може и да го пропусне или да го представи пак в различна светлина.
Темата дали това да го впишеш в CV-то и как да го представиш на интервюто е последваща и мислех да я развия по-нататък. Въпросът, който поставям тук е дали сме готови да направим тази крачка встрани и дали сме наясно с евентуалните последствия. Доколко сме решени да поемаме рискове, доколко посоката в кариерното ни развитие е ясна и доколко твърдо я следваме.
Това питам сега. А за интервюто – по-нататък 🙂
Добре ще е да се стигне до интервю.
Нека не забравяме, че не е лесно да се смени сферата на работа, защото който види CV-то, ще си каже: „Този не е за нас, ориентиран е в друга сфера досега.“
Така че смятам за наложително човек да впише някъде (дали в CV-то или в Мотивационното писмо), че е мотивиран да си смени сферата на работа.
ъъх, на мен все ми се вижда прекалено схващането, че човек цял живот знае на къде е тръгнал или на къде иска да ходи и си следва неотлъчно този път. още по-малко очаквам от хората, да се занимават само с едно нещо/работа/все-едно-какво. ако имаш повече занимания, можеш да си „стъкмиш“ CV-то да има някаква цялостност и последвоталеност, да. мен все по-малко ме притесняват „белези“ (както им казваш) в автобиографията и си мисля, че всъщност и не искам да се занимавам с хора, които ги притесняват много. така че, ако заради нещо подобно не ме извикат на интервю, още по-добре 😉
На този етап съм склонен да взимам такива рискове. Даже в най-скоро време ще поема такъв. Все пак съм още на 24 и мога да си позволя експерименти. По-нататък обаче трябва стабилност в доходите, било то заради характера на човека или заради семейството. В такива случаи хората така или иначе не са сконни да сменят посоката.