Бихте ли се преместили в друг град заради работата?

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята „кариера“ – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Аз самият имах предложение да работя в друг град, достатъчно далече, за да трябва физически да се преместя да живея там, и нашият семеен съвет дълго мисли над тази оферта, но накрая я отказахме. Причините бяха няколко:

1. Не беше ясно доколко фирмата е стабилна и доколко ръководството има доверие в мен. В последствие, съмненията ми се оказаха резонни, защото шефът оттегли подкрепата си за мен, отдавайки се на „по-важни“ дела, а фирмата, няколко месеца по-късно фалира.

2. Преместване на цялото ми семейство не беше възможно, тъй като съпругата ми има стабилно развиваща се кариера и не беше разумно да я прекратява заради моята работа. Децата ми учат в елитни училища, за които са държали тежки изпити и преместването им оттам би обезсмислило техните постижения.

3. Единственият възможен вариант беше да се преместя там на квартира и да пътувам към София всеки уикенд, за да се видя със семейството си, но заплащането, което ми предложиха, не беше достатъчно високо, за да компенсира материалните и душевните поражения, които щяха да настъпят в семейството ми след раздялата. Само плащането на ипотека и квартира едновременно си е доста сериозен (а и не много смислен) разход.

Тук трябва да подчертая, че за мен семейството е най-висшата ценност и бих се изкушил от оферта за преместване в друг град (или държава) само ако успея да видя много сериозна възможност за дългосрочно развитие на моята кариера и на благосъстоянието на цялото семейство. Това означава, че предложението трябва да бъде много атрактивно като възможност за себереализация и в същото време много добре подплатено финансово. Във всеки друг случай, офертата би била отхвърлена.

В моето семейство винаги търсим решение, което да бъде изгодно за всички, без да се налага някой да прави тежки жертви и да страда. Досега успяваме да се справим и никой не е приемал или отказвал предложение за работа, заради което да се е чувствал като жертва. Има, обаче, случаи, когато липсата на пари или силното свиване на пазара на труда в някой сектор, принуждава хората да търсят препитание в друг град или дори в друга държава.

Затова, въпросът ми към вас е: Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? А има ли граница, която не бихте преминали?

Очаквам вашите отговори с огромен интерес.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.