…
]]>Проблемът е може би в това, че в много от фирмите заплатите и осигуровките представляват най-голяма част от разходите и затова обикновено се тръгва оттам…
]]>Конкретен пример от една фирма.
Винаги (и преди кризата) са назначавали хора на пробен срок, с обещание за добри заплати след като изтече. Обаче срокът минава, заплатата си остава същата и човекът напуска.
Фирмаджиите разчитат на това, че винаги има млади хора, търсещи работа.
Назначават нов на минимална заплата, съответно и на минимални осигуровки.
А това, че току що са обучили кадър, който ще отиде готов при конкуренцията не ги притеснява.
Може би защото се държат на пазара на съответната услуга, която вършат с връзки, а не по заслуги.
Съответно и сега, кризата е идеално оправдание на много „бизнесмени“ да плащат мнинимални заплати, като заплашват със съкращение недоволните, без да се вълнуват от отношението и лоялността на подчинените си. (Ясно е, че личните им проблеми въобще не ги интересуват)
]]>