Надявам се, че тези, които упражняват мениджърски функции, ще намерят нещо полезно за себе си, а всички останали могат да открият своя собствен шеф, страдащ от синдрома на малкия началник, който се опитва да вземе всичко в свои ръце и да контролира всеки един процес във фирмата. В крайна сметка, от многото дини, които е взел под една мишница, всички падат на земята.

Надявам се статията да ви хареса. Ако имате свое мнение по въпроса, можете да коментирате и тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

The post За липсата на доверие appeared first on Нова работа.

Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово – не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника – студен и недостъпен – или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране – не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.

Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши – да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на „лошото ченге“ и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.

В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.

Другият вариант е още по-страшен. Ти полагаш усилия, стараеш се да изпълняваш задълженията си точно и качествено и никой не те забелязва. Дори понякога служителят може да стане настоятелен и сам да си поиска оценка на положения труд и отново да се сблъска с безразличие от страна на мениджмънта.

Такива фирми също не са малко и у нас. Под предлог, че са все заети, съвременните шефове въобще не полагат усилия нито да запомнят имената на своите подчинени, нито да разберат какви усилия полагат, за да си изпълнят задълженията и какъв е техния принос за развитието на фирмата. Подобно безразличие води до най-тежките психологически проблеми сред персонала и до нови вълни от текучество.

А всъщност е необходимо съвсем малко усилие. Не случайно популярният герой на Кенет Бланчард се нарича Едноминутният мениджър – защото за добрата дума е необходима само една минута, а ползата от нея е огромна – човек се чувства разбран и оценен. Знае, че неговият труд не е бил нахалост, а е спомогнал, макар и с малко, за големия напредък на фирмата. Една малка похвала може да изпълни служителя с гордост, да му създаде чувство на удовлетворение и да го вдъхнови за още по-добри резултати.

Един чудесен пример в това отношение е шефът на американската верига кафенета „Старбъкс“ – Джим Доналд, за който ни разказва Екатерина Попова от karieri.bg. Той имал навика всяка сутрин да се обажда по телефона на служители от различни нива, които са се представили добре и лично да им изрази похвалата си за добре свършената работа.

За хората, работещи в такава голяма фирма фирма, това е страхотен жест. Той означава, че независимо колко си дребен в служебната йерархия, твоята работа е важна и ако я вършиш добре, няма начин да не бъдеш забелязан дори и от най-големия шеф. А да получиш лична похвала от него е наистина голяма чест, която е и силен мотивационен стимул.

У нас се смята, че шефът ще загуби от авторитета си ако каже добра дума за някого. Това са пълни глупости! Не се страхувайте да изразите похвала на колегите и подчинените си. Не е нужно нито много усилие, нито много време. А ефектът е невероятен – ще спечелите не само от увеличената продуктивност на вашите служители – ще спечелите и тяхното уважение, лоялност и преданост. А това са основните компоненти на непобедимия екип.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

The post Кратката похвала прави чудеса appeared first on Нова работа.

Къде е причината за безразличието на другите? Защо ни игнорират? Много често, изпадайки в подобна ситуация, сме склонни да търсим вината в другите. Истината е, че в много случаи причините да не ни обръщат внимание са коренят изцяло в нашето поведение. Ето един списък, който малко грубичко насочва погледа ни към самите нас и ни предлага обяснения защо сами сме си виновни за това, че ни игнорират. Благодарности на Scott Berkun за него.

• Не говориш с другите
• Не говориш за нещата, които смятат за важни
• Не можеш да ги убедиш, че трябва да им пука за това, за което говориш
• Не излъчваш страст
• Говориш твърде много
• Звучиш глупаво
• Глупав си
• Говориш със заобикалки и им губиш времето
• Водиш твърде много битки, а не си спечелил нито една
• Хората нямат причина да ти имат доверие
• Миришеш странно
• Нямаш власт
• Никой не те уважава
• Ти също ги игнорираш

Мисля, че има голяма доза истина в този списък. Причините, с които съм напълно съгласен, съм удебелил. Вие как мислите – има ли други причини да бъдем игнорирани от колегите и началниците си?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

The post Защо ме игнорират? appeared first on Нова работа.

Джим, който нарича себе си „The Lazy Business Owner“, ни предлага в своя блог 8 начина да впечатлим шефа си с малко усилия. Неговият блог е насочен предимно към начинаещи предприемачи, но както самия той признава, до идеята за собствен бизнес се стига трудно. Повечето хора работят дълго време за някой шеф преди да узреят за нея, както това се е случило с него (а и с мен), а някои други пък никога не намират смелостта да напуснат режима, с който са свикнали и да се втурнат в неизвестните дебри на частния бизнес. За тях са неговите съвети, които публикувам с малко коментари от моя страна. (Забележка: за съжаление, блогът вече не съществува, така че не мога да ви дам връзка към него.)

1. Станете близки приятели с шефа си. Това много хора (особено у нас) го смятат за нечестен подход. Такива хора обичаме да ги наричаме „нагаждачи“, „слагачи“ или „подмазвачи“. Това е глупаво. Ако вие се подмазвате на шефа си, за да получите някаква облага, и той го приема, значи е глупак. Рано или късно ще пострадате от това. Тук съветът е наистина да откриете общите интереси и виждания за работата и на тяхна основа да създадете добри, приятелски взаимоотношения с шефа си. Тогава можете да разчитате на повече разбиране, на поставяне на задачи, които са точно по силите и по специалността ви и на по-снизходително отношение, когато направите грешка.
2. Знайте какво иска шефа на вашия шеф. В крайна сметка вие получавате нареждания от вашия шеф, защото той получава такива от неговия. Ако знаете какво иска „големия шеф“ и какви са целите и стратегията на фирмата, бихте могли да да си вършите работата много по-добре и тя да бъде оценена и на по-високо ниво.
3. Фокусирайте се върху най-важните задачи. След като вече знаете какво иска „големия шеф“, фокусирайте се върху това, което е наистина важно за него. това е най-важното и за вашия пряк началник. Свършете го веднага и го направете добре. Тогава ще покажете, че вие сте човек, на който може да се разчита винаги и ще гледат на вас като на незаменим.
4. Не се хабете за дреболии. Това е грешка, която много хора правят. Особено, когато някой дребен детайл започне да се създава проблеми и задачата не може да бъде решена лесно. Гледайте да не изпускате неща, които са очевидни, но не се задълбавайте в дреболии. Фокусирайте се върху най-главното – само то има значение за вашия шеф и за вашите клиенти.
5. Изпращайте имейли преди да отидете на работа и след като се приберете у дома. Това е малък трик, който не изисква много усилия, но прави огромно впечатление на шефа, когато види имейл изпратен в 7:00 сутринта или в 22:00 вечерта. Даже не е необходимо кой знае какво приготовление. Просто задръжте някои мейли и вместо да ги изпратите в работно време, ги изпратете след това.
6. Участвайте като доброволец за всичко. Това е много интересна идея. Както казва авторът, на някой може да му се стори неинтуитивна (или казано на български – да се прецакаш), но в действителност може драстично да намали обема на вашата работа. Например, вашето желание да участвате доброволно в даден проект може да ви донесе ръководна роля в него, докато другите са редови бачкатори. Така или иначе, това отново ще затвърди впечатлението, че сте човек, на който шефът ви може да разчита, а това е важно.
7. Вземете си личен асистент. Това е трудно даже и в Америка, ако човек работи като наемен работник, а в България е почти невъзможно. Все пак, доколкото разбирам, идеята е да намерите човек (най-лесно е с колега), на който можете да прехвърляте част от вашите задачи, особено тези, които са еднотипни и повтаряеми. Самият факт, че сте проявили такава инициатива, че сте намерили начин да уплътнявате времето на по-ниско квалифицираните си колеги и да освободите вашето за по-важни задачи, говори, че имате мениджърски нюх и един кадърен шеф би го оценил по достойнство.
8. Научете нещо по-добре от другите. Не се опитвайте да бъдете „специалист по всичко“ – няма да успеете. Намерете една област, в която вие сте експертът. Не е необходимо да сте капацитет в много области, но покажете на вашия шеф, че има поне една, в която сте незаменими.

The post Как да впечатлим шефа си? appeared first on Нова работа.