Този път гласуваха 142-ма души, което за моя скромен блог е доста солидно постижение. Благодаря на всички участници за подадения вот – надявам се, че сте били искрени всички.

Оказва се, че ние българите обичаме празниците и веселбите, особено пък ако са за сметка на работодателя. Фенове на фирмените купони се оказаха 83-ма души, което прави цели 58% – едно безапелационно мнозинство! За мен това е малко странно. Множество изследвания показват, че ние сме мрачен, потиснат и недоволен народ, а в същото време много обичаме да купонясваме. Дали това е някаква форма на изпускане на натрупаната енергия или пък обичаме фирмените празненства само защото можем да се напием на аванта? Очаквам вашите коментари.

Втората категория са хората, които предпочитат да посветят времето си на семейството си, отколкото да пропилеят малкото си часове за почивка отново с колегите. Това са 42 гласа, което прави 30% от гласувалите. Тук отново изпадам в дилема за причината за този отговор: дали наистина любовта към семейството е най-силното чувство у тези хора или са избрали работа, която им е досадна и противна и просто не могат да понасят компанията на колегите си? Дали някой ще си признае?

На последно място по брой са истинските работохолици – 17 гласа, 12%. „Не ми губете времето, оставете ме да си върша работата“ е тяхното мото. Въпросът е дали наистина са токова погълнати от работа, че фирмения купон ги разконцентрира, или са сноби със самочувствие на велики творци, за които колегите са просто презряна паплач? Какво е вашето предположение?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

The post Фирмените празненства – резултати от анкетата appeared first on Нова работа.

Някои погрешно ги наричат тиймбилдинг. По-скоро са опити на мениджмънта да сплоти хора, голяма част от които не се познават, но май често се оказват несполучливи.

Попаднах наскоро на един интересен блог – Просветления мениджър на Cheri Baker. Тя е HR специалист с голям опит и в нейния блог човек може да открие много интересни неща за това как да намери своето място в корпоративния свят. В една от своите статии Чери цитира изследване на английската фирма Croner, според което близо две трети от служителите в Англия биха предпочели „да вечерят с военнопрестъпници, да чистят полеви тоалетни, да се крият от куршумите в Бейрут или дори да гледат банда от деца-олигофренчета, отколкото да общуват с колегите си на фирменото коледно парти“.

Уау! Доста силно казано, нали?

Чери пък дава своя принос по темата със собствения си личен опит:

Били ли сте някога в организационния комитет на подобно тържество? Аз съм била. Трябва да ви кажа, че се чувствах много по-добре, когато ми вадеха мъдрец. Основното внушение на тези купони е: „Твоето присъствие е задължително и ако не си изпълнен с ентусиазъм, значи си лош служител и кофти човек въобще“.

Тези думи, изпълнени с много мъка, ме наведоха на мисълта да проведа подобно изследване сред читателите на моя блог. Затова и аз отправям същия въпрос към вас – обичате ли фирмените празненства? Независимо от формата и мястото – дайте своето мнение за мероприятията, които се организират от вашата фирма, и на които сте длъжни да присъствате.

В горната част на лявата странична колона съм поместил новата анкета с три възможни отговора. Ако пък те не ви удовлетворяват и искате да изразите мнението си с повечко думи – заповядайте! – напишете коментар тук. Вашето мнение е ценно. Би било интересно да узнаем дали ние, българите, обичаме (или мразим) фирмените тържества повече от англичаните.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

The post Фирмените празненства (нова анкета) appeared first on Нова работа.