Множество хора прекарват живота си в снишение, така че да не бъдат забелязани и да не бъдат натоварени с работа. Така прекарват целия си трудов ден в нищо-не-правене и после щастливи и доволни се прибират вкъщи. Toва са жалки личности. Те никога не проявяват инициатива, постоянно са наведени, свити и мълчаливи, но рано или късно всички разбират, че са скатавки и че на тях не може да се разчита за нищо отговорно.

От друга страна има шефове, които ценят такива хора, защото знаят, че те ще изпълнят точно това, което има е заръчано и нищо повече. Такива шефове обикновено нямат доверие на своите служители и често изпадат в микромениджмънт, вярвайки, че хората, които са наели, са неспособни и ако не им стоят постоянно на главата нищо няма да свършат.

В другия край на спектъра са инициативните хора. Те понякога се втурват да правят неща, които наистина не разбират достатъчно добре, но пък за сметка на това имат силната увереност в собствените си качества и в предстоящия успех. Те често допускат грешки от прекален ентусиазъм, но рядко губят надежда и вяра в успеха. Ако паднат, стават бързо и продължават напред.

Инициативните хора имат един проблем – рано или късно биват забелязани и на тях започват да се възлагат много надежди, с което се превръщат в заплаха за преките си шефове. Много мениджъри от средно ниво изпадат в летаргия и кротко мързелуване на позиция, на която не се изискват нито много умения, нито много усилия. Често тяхната работа се изражда в един обикновен комуникационен канал – предават заповеди отгоре надолу и отчети в обратната посока. И когато се появи инициативен млад подчинен, твърдо решен с действията си да постигне прогрес както за себе си, така и за фирмата, топлото местенце на шефа леко започва да изстива и той се превръща във ваш враг. Започва да спъва всяка ваша идея и да отхвърля всяка инициатива, защото смята, че това е единствения начин да запази властта и позицията си.

Има, обаче и шефове, които търсят такив хора под дърво и камък. Има мениджъри, които ако сте наистина амбициозен, инициативен и талантлив, ще разчистят всички препятствия пред вас, за да можете да се развихрите на свобода, защото само лудите глави като вас могат да дадат онзи тласък, от който всяка една фирма се нуждае, за да постигне преимущество пред останалите на пазара.

Затова бъдете инициативни! Ако шефът ви е дребен деспот и ви потиска или пък е задремал в черупката си мързеливец – сменете го! Намерете онзи, който ще оцени вашия талант, вашите качества, вашата страст към работата и вашата амбиция.

Бъдете инициативни!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

The post Инициативността в работата – помага или пречи? appeared first on Нова работа.

Някои традиции повеляват човек да се издигне в кариерата, когато натрупа достатъчно опит и знания, тоест, когато поостарее. В същото време, младите хора в компанията нетърпеливо потропват с крак и изгарят от амбиция час по-скоро да се издигнат нагоре в йерархията, за да покажат на какво са способни. Политиката на издигане на старит и заслужилите ги изпълва с негодуване.

Та, седнах аз и се запитах: За какъв шеф бих искал да работя? Какви качества трябва да притежава, за да печели моето уважение, вярност и лоялност? Мисля, че това ще излезе една много голяма тема, затова реших да ви я предложа на малки хапки.

Затова първият въпрос е този за възрастта. Смятате ли, че възрастта е важен фактор за мениджърските умения на един човек? Има ли значение за вас дали вашият шеф е по-възрастен или по-млад?

В интерес на истината, имал съм и по-възрастни, и по-млади началници. И в едните, и в другите съм намирал и положителни и отрицателни качества като мениджъри, така че моето лично заключение е, че възрастта играе малка роля. По-важен е опитът и професионалната зрялост. Може би везните леко се накланят в полза на по-възрастните, въпреки че когато бях по-млад и аз бях твърде нетърпелив към тях.

Имал съм по-възрастен шеф, който съм възприемал като баща – неговият опит и неговата ерудиция винаги са ме изпълвали с уважение и съм се доверявал на всяко негово решение. Работил съм и с такъв, който изглеждаше като клоун – толкова беше смешен с помпозното си поведение, а не осъзнаваше, че за всичките си години „трудов стаж“ не беше научил почти нищо за професията и нищо не можеше да даде на хората от своя екип. Изглеждаше жалък в нашите очи и точно това беше причината целия ни отдел да загуби всякакво старание и желание за изява в работата.

На други места съм попадал пък на по-млади шефове. Някои са ме впечатлявали с огромната си работоспособност и амбиция да побеждават. Такива хора са истински лидери и успяват да увлекат хората от своя екип след себе си. Повечето, обаче, са фантазьори и липсата на професионален опит им е направо написана на челата. Допускат грешка след грешка, а от надуване, че са заели толкова висока позиция, не смеят да се допитат до екипа си за съвет, за да не ги помислят за глупави, и продължават да трупат грешки, с което пък напълно доказват своята некомпетентност.

Тази тема поражда и други въпроси, които и мен са ме вълнували дълго време . Например:

• Как да се разбираме с началник, който е изостанал от съвременните тенденции в професията? Закостенял и консервативен, гледащ с нетърпение към деня на пенсионирането си и глух за всякакви революционни идеи.
• Как да укротим млад и надут шеф, който случайно е попаднал на тази позиция без да има необходимите знания и опит? Дали да се опитаме да го подкрепим и да му помагаме във вземането на решения или да му подлеем вода и да го оставим да се пребие, за да се научи друг път да не вири нос и да не прережда старите и заслужилите?

Темата за възрастта и опита е много широка и вероятно ще се връщам към тези въпроси и в бъдещите постове. Засега искам да ви насоча към първия си въпрос: С какъв шеф бихте предпочели да работите вие – по-млад или по-възрастен? Ще се радвам да видя вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

The post Идеалният шеф. Част първа – възрастта appeared first on Нова работа.