Някои традиции повеляват човек да се издигне в кариерата, когато натрупа достатъчно опит и знания, тоест, когато поостарее. В същото време, младите хора в компанията нетърпеливо потропват с крак и изгарят от амбиция час по-скоро да се издигнат нагоре в йерархията, за да покажат на какво са способни. Политиката на издигане на старит и заслужилите ги изпълва с негодуване.

Та, седнах аз и се запитах: За какъв шеф бих искал да работя? Какви качества трябва да притежава, за да печели моето уважение, вярност и лоялност? Мисля, че това ще излезе една много голяма тема, затова реших да ви я предложа на малки хапки.

Затова първият въпрос е този за възрастта. Смятате ли, че възрастта е важен фактор за мениджърските умения на един човек? Има ли значение за вас дали вашият шеф е по-възрастен или по-млад?

В интерес на истината, имал съм и по-възрастни, и по-млади началници. И в едните, и в другите съм намирал и положителни и отрицателни качества като мениджъри, така че моето лично заключение е, че възрастта играе малка роля. По-важен е опитът и професионалната зрялост. Може би везните леко се накланят в полза на по-възрастните, въпреки че когато бях по-млад и аз бях твърде нетърпелив към тях.

Имал съм по-възрастен шеф, който съм възприемал като баща – неговият опит и неговата ерудиция винаги са ме изпълвали с уважение и съм се доверявал на всяко негово решение. Работил съм и с такъв, който изглеждаше като клоун – толкова беше смешен с помпозното си поведение, а не осъзнаваше, че за всичките си години „трудов стаж“ не беше научил почти нищо за професията и нищо не можеше да даде на хората от своя екип. Изглеждаше жалък в нашите очи и точно това беше причината целия ни отдел да загуби всякакво старание и желание за изява в работата.

На други места съм попадал пък на по-млади шефове. Някои са ме впечатлявали с огромната си работоспособност и амбиция да побеждават. Такива хора са истински лидери и успяват да увлекат хората от своя екип след себе си. Повечето, обаче, са фантазьори и липсата на професионален опит им е направо написана на челата. Допускат грешка след грешка, а от надуване, че са заели толкова висока позиция, не смеят да се допитат до екипа си за съвет, за да не ги помислят за глупави, и продължават да трупат грешки, с което пък напълно доказват своята некомпетентност.

Тази тема поражда и други въпроси, които и мен са ме вълнували дълго време . Например:

• Как да се разбираме с началник, който е изостанал от съвременните тенденции в професията? Закостенял и консервативен, гледащ с нетърпение към деня на пенсионирането си и глух за всякакви революционни идеи.
• Как да укротим млад и надут шеф, който случайно е попаднал на тази позиция без да има необходимите знания и опит? Дали да се опитаме да го подкрепим и да му помагаме във вземането на решения или да му подлеем вода и да го оставим да се пребие, за да се научи друг път да не вири нос и да не прережда старите и заслужилите?

Темата за възрастта и опита е много широка и вероятно ще се връщам към тези въпроси и в бъдещите постове. Засега искам да ви насоча към първия си въпрос: С какъв шеф бихте предпочели да работите вие – по-млад или по-възрастен? Ще се радвам да видя вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

The post Идеалният шеф. Част първа – възрастта appeared first on Нова работа.