Напоследък получавам доста писма от читатели. Някои се обръщат с молба за помощ при изготвяне на документите за кандидатстване за работа. Други път търсят съвет относно представянето на интервюто за работа. Затова реших да представя пред вас някои от по-интересните въпроси на читатели (разбира се, с тяхното съгласие), както и моите отговори, които могат да бъдат от полза и за вас.

Започвам с въпроса на Й. Й. от Силистра, който ме попита как трябва да отговорим на въпроса на потенциалния работодател защо сме си сменяли работата толкова често или пък какво сме правили в периоди, за които няма данни в сивито. Ето неговите думи:

Как бихте туширали съмнението на потенциален работодател: „Защо професионалната Ви кариера е толкова “богата“?“ Или ако не сте посочили всички заемани длъжности в сивито си: „Какво сте правили през периодите, които не фигурират в сивито ви?“ Как да отговорим без да бъдем нелоялни към бивш работодател или към себе си?

Тук трябва да разгледаме нещата поотделно

Реално имаме две ситуации, които биха се сторили странни на работодателя:

1. Сменяли сме си работата твърде често, тоест не сме се задържали достатъчно дълго на едно място. Това за някои от тях е признак за липса на лоялност, и
2. Имаме празни периоди в биографията си, за които не сме написал нищо

И в двата случая моят категоричен съвет е да казвате винаги истината и да не лъжете. Важното е тя да бъде представена така, че вие да изглеждате в положителна светлина в техните очи.

Ако сте сменяли работата в началото на кариерата

Ако се е случило така, че сте си сменяли работата сравнително често и сте в началото на кариерата си, е възможно да са се случили няколко неща:

• Вие сте търсили своето поприще и сте опитвали различни дейности в различни среди. Искали сте да откриете кое е онова място и онази работа, които най-добре ще ви паснат на характера, на желанията и на уменията. Ако впоследствие сте се задържали по-дълго на някоя позиция, значи сте завършили своето търсене, поне за определен период.
• Вторият вариант е да сте се развивали доста бързо, при което сте постигали бързо тавана на възможностите, които е предлагала фирмата. След това сте търсили ново предизвикателство в следващата. Това може и да не се понрави много на работодателя, но отново, ако сте  уседнали за известно време след това, лесно можете да обясните, че вашият буен младежки дух вече се е успокоил.
• Малко по-различно е обяснението, че сте изпитвали нужда от повече доходи (например ако сте се задомили, родили са ви се деца, купили сте си апартамент с голяма ипотека и т. н.). Тогава нуждата от работа, която да удовлетвори по-високите ви изисквания към заплатата, ще бъде разбираема. Важното е и в трите случая да покажете, че това търсене е вече задоволено и сега единственото, което ви вълнува, е просперитета на работодателя.

Смяна на работата в напреднала кариера

Малко по-различно стоят нещата, ако сте започнали да си сменяте работата след известен натрупан опит. Тогава вероятната причина може да бъде съкращения във фирмата, фалит или несправяне с работата от ваша страна. И ако първите два фактора можем да отдадем на икономическата ситуация в страната, третият е изцяло ваш негатив.

Това, преди всичко, не е трябвало да се случва. Ако в средата на вашия трудов стаж сте започнали да си сменяте работата и да не се задържате дълго никъде, би означавало за работодателя, че в един момент сте станали неефективни в работата си. Изостанали сте от развитието на професията и вече не сте били в състояние да наваксате. Такава ситуация трудно може да се обясни добре, но не е невъзможно. За тях няма универсално решение – такива ситуации решаваме индивидуално с моите клиенти за всеки конкретен случай.

Имайте предвид, че ситуацията, в която сте работили 20 години за една и съща фирма, на една и съща позиция, също не е особено предпочитана от работодателите. Тогава излиза, че сте неспособни да се развивате и сте се институционализирали, което също е негатив. Така че – бъдете динамични!

Празноти в сивито

Вторият въпрос е значително по-лесен. Тук може да обясните, че сте били на гурбет в чужбина, че сте си дали голяма почивка, за да осмислите своите ценности и стремежи, или пък сте се грижили за болен роднина. Повтарям, вашият отговор може да се завърти около тези идеи, но във всички случаи трябва да представя истината за вас. Не си измисляйте фантазии и не лъжете! Ще ви хванат и тогава веднага ще загубите шанса за работа.

Важно е да покажете, че през това време, независимо колко е било дълго, не сте преставали да поддържате професионалната си форма. Интересували сте се от проблемите в професията, самообразовали сте се и сте трупали ценен опит. Особено ако е в областта на така наречените „меки умения“. С други думи, дори и да сте имали период на откъсване от работата, вие не само не сте загубили знанията и уменията си, но сте придобили нови и още по-полезни такива. Затова с готовност можете да се впуснете в новите си задачи, стига да ви вземат на тази длъжност.

Работодателят иска да види във вас желание за работа, стремеж към съвестно изпълнение на задълженията и лоялност към него. Независимо от ситуациите, които могат да изглеждат смущаващи във вашето сиви, вие можете да покажете тези качества и да го убедите, че сте най-подходящия кандидат. А ако имате нужда от помощ да се подготвите по-добре за интервюто за работа – можете да се обърнете към мен. Ще се радвам да ви бъда полезен.

Успех!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

The post „Защо сте си сменяли работата толкова често?“ appeared first on Нова работа.

Героят на Слейтър – Винсънт Палмър – никога не приема „не“ за отговор и дори убива близките хора на избраните специалисти, само и само да ги принуди да подпишат договора с новия работодател. Главният герой във филма пък беше толкова предан на фирмата си, че се запъна и от това произлезе ефектен екшън. В един момент възложителят на поръчката – новият работодател се отказа от офертата пред вида на пораженията и труповете, които се бяха натрупали от дейността на Палмър, но вече нямаше кой да го спре.

Естествено, в края на филма се оказа, че човекът е психопат и трябваше да го убият, за да завърши с хепи енд, но не това е важното. Запитах се дали наистина е възможно някой работодател толкова много да цени един специалист, че да назначи специални ловци на глави, да отдели месеци време и колосален бюджет, само и само да убеди набелязания човек да се присъедини към неговата фирма. Да не говорим за престъпване на закона.

Гледайки филма с очите на българин, който е виждал стотици примери на надменно и презрително отношение на мениджмънта към служителите на фирмата, на поругаване на личното достойнство и сблъсквайки се с масовото убеждение, че всички служители за лесно заменими, този филм ми изглеждаше смешен и фантастичен.

Колко са професионалистите у нас, които са си създали обществен имидж на класни специалисти, които наистина биха могли с таланта си да измъкнат една фирма от калта и да я направят отново просперираща? И колко са бизнесмените, които вярват, че успеха на тяхната компания зависи от способностите и мотивацията на служителите им, и са готови да похарчат много пари, за да ги приобщят към своя екип? Излишно е да питам колко са онези лоялни служители, които не биха се полакомили да напуснат фирмата, в която са отдали значителна част от своята енергия, за по-голяма заплата.

Сигурно се броят на пръсти. И едните, и другите, и третите.

Вие можете ли да дадете примери за случаи на изключително ценни специалисти, които някой работодател да е искал на всяка цена да вземе в своята компания? Или пък обратното – кадърни професионалисти, които са останали неоценени и неизползвани, което е докарало компанията до криза?

Ще се радвам да споделите вашето мнение.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

The post Преследван / Pursued appeared first on Нова работа.

Продължаваме серията с оригиналните цитати от автобиографии и мотивационни писма с още изобретателни, смешни и някои напълно глупави изказвания.

Имам изтощителен опит в производството.

(Да, работата понякога просто те скапва.)

Ако не получа тази работа ще гладувам, но вие не се чувствайте задължени да ме наемете.

(Хей, това си е направо изнудване!)

Просто ми трябват достатъчно пари, за да си купувам пица всяка вечер.

(Абе, не е хубаво чак толкова да си скромен. Искай и за една бира с пицата.)

Прилагам автобиографията си напук на липсата ми на опит със C++ и HTML.

(А, така! Току-виж пък ти се отворил парашута за някоя друга позиция.)

Върша си работата ефектно, ефективно и ефикасно и това дава ефект.

(Ето на това му се вика resume SEO!)

Видях вашата обява на информационната магистрала и набих яко спирачките.

(Много образно!)

Най-добре за работодателя е да не работя с хора.

(Що бе? Да не ги ядеш?)

Заклевам се да изпълнявам целите на компанията, докато съм жив.

(То бива лоялност, ама чак пък толкова!)

Женен, с осем деца. Предпочитам чести командировки.

(А когато ги правихте тези деца къде беше?)

Опитът ми в градинарството е дълбоко вкоренен.

( )

В късметчето ми тази сутрин пишеше, че следващото интервю ще ми донесе нова работа, а и вашата фирмата ми харесва.

(За по-сигурно трябваше направо при врачка да отидеш.)

Енергията и концентрацията ми са на изключително високо ниво, а способността ми да завършвам проектите си навреме е неописуема.

(Ех, такъв скромен човек – как да не го назначиш?)

Ако това резюме не ви отвее шапката, моля, върнете го обратно с приложения плик.

(Такова ценно произведение на изкуството. Няма да го хабим, я!)

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

The post Петък – ден на майстора. Бисери от автобиографии и мотивационни писма. Част 2 appeared first on Нова работа.

Иван Кулеков е един изключително талантлив писател-сатирик, но явно кинематографията не му е силната страна. А ако имаше и кой да го научи на дикция, щеше да бъде значително по-атрактивен на живо.

Не искам да коментирам целия филм, защото не е свързан с темата на този блог. Това, което ми привлече вниманието, беше въпросът, който като червена нишка (какво клише!) се промъкваше през целия филм, и на който Слави отказваше да отговори искрено до самия край. А именно: Защо някои хора са напуснали шоуто?

Отговорът е съвсем прост и не виждам защо трябва да се коментира. Това е работа, като всяка друга и всеки човек може в един момент да прецени, че тя не го устройва. Дали просто не му харесва, дали не му е присърце, дали той самият се чувства негоден да я върши, или (най-тривиалното) заплатата му е малко – това няма значение. Всеки има право на това решение и то е гарантирано от трудовото ни законодателство.

Въпросът, обаче е подъл и подвеждащ, и ни насочва към едни други по-важни въпроси. Например:

1. Защо за хората от шоуто и по-специално за Слави, всяко напускане е толкова болезнено?
2. Защо го напуснаха хора, които не бяха просто служители, а ключови фигури в Шоуто, във фирмата и даже негови лични приятели?
3. Защо след като напуснат, всички тези хора се втурват в медиите и започват яко да го оплюват?

На първият въпрос отговорът е може би най-ясен. За Слави Трифонов шоуто и телевизията не са просто работа, а кауза. Той е не само мениджър, а и истински лидер, който яростно отстоява каузите си и умее да увлича след себе си голяма част от своя екип. Проблемът е, че някои не споделят или каузите, или методите за тяхното постигане. И тук се появява конфликта, в който никой не иска да отстъпи от своите позиции. В резултат – съответният човек е принуден да напусне.

Това, обаче, шефът го възприема твърде лично и за него напускането е равносилно на предателство. Човекът е низвергнат и неговото име е заличено завинаги от аналите на историята.

Какви са изводите?

• Недейте да се заблуждавате, че сте най-великият лидер и вашите служители трябва да са ви вечно благодарен за това, че сте ги наели. Всеки човек има своя път в живота и в професията и правото да си избира работодател.
• Не всеки е длъжен да споделя вашите цели, каузи и ценности. Бъдете толерантни към личността на вашите служители и приемете напускането като търсене на себереализация.
• Не изгаряйте мостовете, а оставете отворена врата – не се знае кога животът отново ще ви срещне с този човек.

Защо напускат ключови фигури в предаването?

Аз съм страничен наблюдател и не познавам лично нито Слави, нито който и да е от екипа му. Просто гледам шоуто (все по-рядко, защото е все по-безинтересно) и следя клюките по медиите. В случая се опитвам да анализирам една ситуация от гледната точка на мениджър, който губи ценни служители и да открия какви са били причините да се стигне дотук.

Хора като Росен Петров, Любен Дилов, Любо Нейков, Евтим Милошев са творчески личности, които търсят различни форми на изява. За да напуснат едно добре печелещо предприятие, в което те заемат солидни позиции, означава, че техните идеи са срещнали много твърд отпор от страна на големия шеф и не са намерили никакъв начин да ги реализират под неговото ръководство.

Какви са изводите?

• Ако сте мениджър, не налагайте своето мнение винаги и във всичко. Изслушвайте своите хора и им давайте шансове да реализират идеите си.
• Ако не го направите, рискувате не само да загубите най-ценните и най-креативните си хора, а и да пропуснете невероятни бизнес възможности.

И накрая, последния въпрос: Защо след раздялата започват ожесточени словесни престрелки в медиите?

Гурувците на рекламата казват (леко цинично), че няма лоша реклама. Няма значение дали пишат добро или лошо за теб във вестниците – важното е да ти изпиша името правилно.

Това донякъде е вярно. За хора, които живеят и работят в медиите е важно да се говори постоянно за тях – поне читателите на жълтата преса поглъщат такива новини като топъл хляб, – но когато бивши служители оплюват своя работодател, това винаги уронва имиджа и на двете страни.

Очевидно е, че подобни изблици са плод на дълго потискани емоции и на липса на добра комуникация между служителя и неговия шеф, но независимо от причината, резултатът е негативен.

Какво мога да ви посъветвам?

• Никога не позволявайте на негативните емоции да ви завладеят и не допускайте да се разделите със свой служител или шеф със скандал и с омраза. Това само ще ви затормози и ще ви попречи в по-нататъшната кариера или в развитието на бизнеса.
• Намерете начин да общувате по-често. Независимо дали сте шефът или служителят, търсете другия, споделяйте своите мисли, идеи и чувства и изслушвайте внимателно неговите, за да разберете по-добре неговото положение.
• И никога, ама при никакви обстоятелства не си вадете кирливите ризи пред медиите. Това ще отблъсне вашите потенциални партньори и работодатели, защото ще знаят, че на вас не може да се разчита за конфиденциалност и че същия номер можете да им го погодите и на тях.

Възхищавах се много на Слави Трифонов за това, че успя да създаде един екип, с който направиха редица успешни предавания през годините, но и той, като всеки човек допуска грешки, от които ние можем да си вземем поука.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

The post Уроци по мениджмънт от Слави Трифонов appeared first on Нова работа.

Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.

Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.

Информацията за това изследване открих в блога Slow Leadreship и авторката на статията – Nina Simosko – смята, че това са доста плашещи стойности, които би трябвало да накарат съвременните мениджъри сериозно да се замислят за своите управленски методи, защото подобна липса на лоялност сред служителите може да доведе до катастрофални последици за фирмите.

Аз нямам данни за България, но според моите лични наблюдения, у нас положението е даже по-зле. Затова бих искал да проуча вашето мнение по въпроса и ще пусна нова анкета по темата.

Разбира се, организаторите на проучването са потърсили и причините за това високо ниво на нелоялност и са задали въпроса „Защо?“. Логично, анкетираните са посочили като основен виновник мениджмънта на фирмата. Ето и най-често даваните отговори:

1. “Моят работодател не ме цени” (61%)
2. “Усилията ми остават незабелязани или неоценени” (52%)
3. “Не ми плащат достатъчно” (51%)
4. “Нямам възможности за кариерно развитие” (44%).

Съвсем очевидно може да се направи извода, че за да бъде мотивиран един човек да работи с желание и хъс, е необходимо:

• неговият мениджър да следи неговата работа и да дава коректна и навременна обратна връзка,
• трудът му да бъде добре заплатен и
• да има възможности за професионално и личностно израстване.

Въпросът е: дали работодателите у нас осъзнават това и какво правят по въпроса за повишаване на лоялността и мотивацията на своите служители?

Очаквам вашите коментари.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

The post Как (не) се гради лоялност appeared first on Нова работа.

Колегата-блогър Pawel Brodzinski ни подсказва как бихме могли да отговорим на тези фундаментални въпроси, като ни задава серия от по-прости въпроси, на които всеки от нас би могъл да отговори (моят превод е доста свободен, по-скоро интерпретация на оригиналните му въпроси):

• Харесвате ли хората, с които работите?
• Можете ли да разчитате на тях за помощ, ако се наложи?
• Ще получите ли подкрепа от ръководството, ако поискате да смените позицията си (или отдела) във фирмата?
• Чувствате ли се удобно да споделяте своите професионални проблеми с вашите началници?
• Те изслушват ли ви?
• Когато вашият шеф направи грешка, извинява ли се?
• Хората, които ви интервюираха, когато кандидатствахте, бяха ли напълно искрени с вас?
• Чувствате ли духа на фирмата като „мускетарски“ – един за всички и всички за един?
• Успяха ли най-досадните неща във фирмата да се променят през последната година?
• Бихте ли препоръчали (искрено) на ваши приятели да дойдат на работа във вашата фирма?

Ако отговорите на повечето въпроси с „да“, значи имате късмета да работите във велика компания, казва Павел. Честно да си призная, въпреки че съм работил на много места, не мога за никоя от фирмите, в които съм бил, да отговоря с „да“ на всички въпроси. А за много от тях, даже и на половината въпроси не мога да дам положителен отговор. Дали фирмите у нас са скапани или просто аз съм имал лош късмет?

Как е при вас? Работите ли във велика фирма?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

The post Кои са великите фирми? appeared first on Нова работа.

Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово – не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника – студен и недостъпен – или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране – не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.

Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши – да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на „лошото ченге“ и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.

В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.

Другият вариант е още по-страшен. Ти полагаш усилия, стараеш се да изпълняваш задълженията си точно и качествено и никой не те забелязва. Дори понякога служителят може да стане настоятелен и сам да си поиска оценка на положения труд и отново да се сблъска с безразличие от страна на мениджмънта.

Такива фирми също не са малко и у нас. Под предлог, че са все заети, съвременните шефове въобще не полагат усилия нито да запомнят имената на своите подчинени, нито да разберат какви усилия полагат, за да си изпълнят задълженията и какъв е техния принос за развитието на фирмата. Подобно безразличие води до най-тежките психологически проблеми сред персонала и до нови вълни от текучество.

А всъщност е необходимо съвсем малко усилие. Не случайно популярният герой на Кенет Бланчард се нарича Едноминутният мениджър – защото за добрата дума е необходима само една минута, а ползата от нея е огромна – човек се чувства разбран и оценен. Знае, че неговият труд не е бил нахалост, а е спомогнал, макар и с малко, за големия напредък на фирмата. Една малка похвала може да изпълни служителя с гордост, да му създаде чувство на удовлетворение и да го вдъхнови за още по-добри резултати.

Един чудесен пример в това отношение е шефът на американската верига кафенета „Старбъкс“ – Джим Доналд, за който ни разказва Екатерина Попова от karieri.bg. Той имал навика всяка сутрин да се обажда по телефона на служители от различни нива, които са се представили добре и лично да им изрази похвалата си за добре свършената работа.

За хората, работещи в такава голяма фирма фирма, това е страхотен жест. Той означава, че независимо колко си дребен в служебната йерархия, твоята работа е важна и ако я вършиш добре, няма начин да не бъдеш забелязан дори и от най-големия шеф. А да получиш лична похвала от него е наистина голяма чест, която е и силен мотивационен стимул.

У нас се смята, че шефът ще загуби от авторитета си ако каже добра дума за някого. Това са пълни глупости! Не се страхувайте да изразите похвала на колегите и подчинените си. Не е нужно нито много усилие, нито много време. А ефектът е невероятен – ще спечелите не само от увеличената продуктивност на вашите служители – ще спечелите и тяхното уважение, лоялност и преданост. А това са основните компоненти на непобедимия екип.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

The post Кратката похвала прави чудеса appeared first on Нова работа.

Лоялно ли е да напуснеш фирмата, в която работиш, особено пък ако тя изпитва проблеми?

В България е масово разпространено мисленето, че всеки, който напуска фирмата, е предател и е нелоялен. Фирмата го е хранила толкова време, а той от черна неблагодарност напуска. Това, според мен са предразсъдъци от времето на социализма.

Думата „лоялност“ означава преданост и вярност, но означава също и законност. Взаимоотношенията между работник и работодател се уреждат с трудов договор. А в него ясно е записано, че той може да бъде прекратен по всяко време и от двете страни със съответното предизвестие. В такъв случай, докато той не е юридически нарушен, не може изобщо да се говори за нелоялност.

По-скоро акцентът тук е морален. Такъв е и поводът да започна да пиша този пост. Блогърката Lyd задава въпроса дали е лоялно да напуснеш фирмата, когато е изпаднала в криза. За мен, отговорът е категоричен: ако спазваш клаузите на договора, значи е лоялно. По-интересно е, обаче, човек да се запита:

Какво ти дава фирмата и какво очакваш от нея?

Когато човек успее да си отговори на този въпрос, тогава ще знае дали да напусне фирмата сега или не. Ако фирмата няма какво да ти даде, значи няма за какво да стоиш там.

В анкетата на Lyd въпросът е зададен твърде крайно: или напускаш за повече пари, или оставаш „за черните очи“ на шефа. Разбира се, това е твърде опростено като дилема. Според мен има и други важни неща, които биха могли да мотивират един служител да остане във фирмата, даже, когато е изпаднала в криза. Ето някои от тях:

• Обучение и професионално израстване. Ако във фирмата има изградени добри практики, било като производствени технологии, било като общуване или организация, това е нещо, което си струва да се усвои. Ако човекът осъзнава, че е още млад и неопитен в професията, а тази фирма е добро място да напредне професионално, това може да е достатъчен мотивиращ фактор да остане и да продължи своето развитие.
• Израстване в кариера (позиция). В моята професия (производство на софтуер) е много трудно премествайки се на нова работа да стъпиш и на по-висока длъжност. Много по-лесно е израстването в служебната йерархия във фирмата, в която си работил достатъчно дълго и си се доказал пред вишестоящите. В този смисъл, ако човекът гони служебно издигане, би могъл да остане, за да получи тази промоция и да напусне по-късно с нова, по-авторитетна позиция.
• Възможност за участие в бизнеса. Това вече зависи от подхода на големия шеф. В примера, който Lyd дава, шефът събира служителите си и им заявява открито, че фирмата изпитва сериозни финансови затруднения. Налагат се драстични мерки, за да оцелее, и те се отразяват най-вече в намаляване на заплатите. Това е наистина сериозен удар по финансовото здраве на всеки един човек. Едва ли има някой, който да не е планирал бъдещи разходи, базирани на текущата си заплата. А едно такова намаляване носи проблеми на цялото му семейство. Тук, обаче, не се казва нищо за някаква друга форма на мотивация или компенсация на загубите, причинени от намаляването на заплатата. Едно нещо, което масово се практикува на запад, е предлагане на дялово участие в собствеността, например раздаване на акции. При положение, че причините за финансовото неблагосъстояние на фирмата са обективни (а не некадърен мениджмънт например), това би могло да бъде добра мотивация за хора, които вярват в успешното бъдеще на фирмата и би ги задържало за доста дълъг период там.

Причината за кризата е също важна

Разбира се, всички тези варианти биха били валидни при положение, че фирменото ръководство е постъпило открито и веднага е поставило въпроса пред служителите си, вместо да шикалкави няколко месеца. Също така ключов момент е доверието, което служителите имат в своите мениджъри. Ако общественото мнение смята ръководството за виновно за кризата, тогава никой не може да спаси кораба от потъване. Хората ще напуснат и то не заради парите, а защото нямат никаква вяра в бъдещето на тази фирма. Когато няма доверие, няма и лоялност.

Когато настъпи подобна криза е много трудно да се вземат решения. Винаги ще има хора недоволни, изненадани и обидени. Винаги ще има обвинения в некадърност, предателство и нелоялност. Но аз си мисля, че такава криза не идва за един ден. Симптомите за нейното настъпване се появяват доста по-рано и най-важното е още в първите моменти да за започне да се мисли за техните последствия. Пренебрегването им или отлагането на тяхното решаване могат да бъдат фатални.

The post Лоялност appeared first on Нова работа.