Когато ни удари Мърфи. Уроци за мениджъри

Управлението е тежка работа. Необходими са години на учение и практика, за да се научи човек да управлява хора и ресурси добре. И ако някои са късметлии и работата им върви леко, то за повечето мениджъри борбата е тежка.

Управлението е акт на балансиране между противоречащи си приоритети и допускания за рискове и отговорности, върху които човек има ограничен контрол.

Така казва Кришна Кумар в неговия блог Thought Clusters и аз напълно се съгласявам с него. Независимо колко си учен и опитен, подреждането на различните приоритети, както и балансирането им, е до голяма степен изкуство. Затова и абсолютно никога не можеш да си 100% сигурен в крайния успех.

Най-трудното, обаче, според автора, особено за по-неопитните мениджъри, е да приемат факта, че се случват и неприятности. И те не могат да бъдат предотвратени, независимо от положените усилия. Ако си допуснал грешка или си бил небрежен към някои от задълженията си, лесно можеш да разбереш защо се е случил проблема и да го приемеш, защото вината си е твоя. Нещо повече, такива грешки могат да бъдат полезни. Защото човек веднъж сгрешил, се научава да бъде по-внимателен и да не повтаря същата грешка пак.  Е, не всички се научават на това 🙂

Не така стоят нещата, когато имаме работа с чиста проба лош късмет. Даже някои мениджъри започват да вярват в суеверия, вярвайки, че над тях тегне някаква прокоба, чувстват се ужасно безпомощни и даже могат да изпаднат в депресия.

Ето няколко примера за Закона на Мърфи за мениджъри:

1. Да загубиш ключов член на екипа в критичен момент: Човекът може да се разболее тежко или да претърпи пътен инцидент в момент, в който най-малко го очакваш. Един ден той помага за превръщането на твоите мечти в реалност, а на другия получаваш обаждане от болницата. Всичките ти планове вече не струват и колкото хартията, върху която са написани.
2. Да попаднеш на непреодолимо техническо препятствие: Оказва се, че си помогнал на Microsoft или Oracle да открият дълбоко закопан бъг в техния системен софтуер точно по тази функционалност, която е жизнено важна, за да работи твоето приложение. По-лошото е, че си загубил ужасно много време да дебъгваш, преследвайки несъществуваща програмна грешка.
3. Да бъдеш тясно обвързан с възходите и паденията на бизнес циклите: Вариант 1: изведнъж ти идват по няколко клиента на седмица и въобще не можеш да намериш и да назначиш необходимите ти хора, за да поемеш всичката работа. Вследствие на това, се налага да отхвърляш клиенти, което е пагубно за твоя бизнес. Вариант 2: голям твой клиент изпада в криза и прекратява всички поръчки към тебе. Целият екип, който е работил за него, остава неангажиран и няма откъде да им подсигуриш заплатите.

Какво правим, ако изпаднем в такова положение?

Не забравяйте, че говорим за неочаквани и непланирани ситуации. Например, ако си предвидил, че някой член на екипа може да отсъства инцидентно, това не се брои. Но даже и да си най-добрия риск мениджър, винаги ще има ситуации, които не си предвидил и които могат да те втрещят.

Ето какви съвети ни дава Кришна, за да предотвратим шока от влиянието на Закона на Мърфи:

Първото нещо, което трябва да се направи,

е никога да не забравяме, че лошите неща винаги се случват. Мениджърът трябва винаги да е подготвен психически за подобни изненади. Това понякога може да има много негативен ефект върху екипния дух, ако се превърнете в онзи черногледец, който никога не се радва на постигнатите успехи, защото очаква изненадващ удар в гръб. Добрата страна на песимистичното отношение е, че никога не си изненадан, когато се случи някоя неприятност. И с възрастта човек все повече придобива това песимистично мислене към живота въобще.

Според Кришна, хората, които най-много страдат от изненадващите неприятности, са невинни идеалисти. Те наивно вярват, че щом си свършат работата добре, всичко останало ще се намести и ще върви по вода. Сблъсъкът с реалността, обаче, не съвпада с тяхното разбиране за справедливост и те просто не могат да го възприемат. За съжаление, животът никога не е справедлив.

Тук май може много да се поспори с него. Аз лично мисля, че ако си песимистично настроен и вечно очакваш да ти се случи нещо неприятно, то наистина ще се случи. Ти просто го привличаш, а може би и предизвикваш. А дали животът е справедлив или не – това е въпрос на лично тълкувание. Позитивно мислещите хора възприемат всяка случка в живота положително и се чувстват щастливи. Негативно мислещите възприемат живота като заговор срещу тях, роптаят, че целия живот е една голяма неправда и постоянно страдат от това и се чувстват нещастни. Вярвам, че човек сам избира в коя категория да попадне и късметът няма нищо общо с това.

Втората важна стъпка, според Кришна, е да не се паникьосваш

Повечето гадни ситуации имат добри възможности за изход. Може и да не са идеални, но в повечето случаи са доста по-добри от ужасните сценарии, които човек започва да си представя в моменти на криза. В много трудни ситуации, да бъдеш открит и честен с хората, които са засегнати, ти гарантира тяхната подкрепа и ти позволява да се справиш със ситуацията с много по-малко стрес.

Да споделиш проблемите си с хора, които могат да помогнат, е също много важно. Безсмислено е да досаждаш на хора, които не могат или не искат да ти помогнат. Това само засилва чувството ти за безпомощност и безизходица. Ако никой не може да ти помогне, говори с някой, който поне може да те успокои.

Тук вече съм напълно съгласен. Паниката и страхът са лоши съветници. Човек трябва да намери начин да се успокои и да се освободи от притеснението, за да може да види положителния изход от ситуацията. А най-добре се получава с хората, които обичаш и на които можеш да разчиташ.

Накрая, създай си правилните приоритети

Повечето неприятност в бизнеса са нищо в сравнение с проблемите на хората от икономически по-изостаналите страни. Животът ти всъщност е много добър – не гладуваш и не се притесняваш, че можеш да бъдеш убит, осакатен или вкаран в затвора. Днешните ти дразнители ще изчезнат в един момент, така че не се шашкай прекалено много!

Don’t worry, be happy! Тук няма какво повече да се добави.