Как (не) се гради лоялност
Много фирми в днешно време се оплакват от липса на лоялност от страна на служителите си, но рядко се замислят каква е причината за това. Вече съм коментирал, че за мен лоялността е поведение, отговарящо на изискванията на закона. Да предадеш важна търговска информация на конкуренцията е нелоялно. Да напуснеш фирмата, в която си работил 5 години е напълно лоялно, стига да си подал предизвестие в договорения срок.
Да искаш един служител да работи дълго и всеотдайно за фирмата – това означава нещо много повече от лоялност – той трябва да бъде мотивиран.
Днешната тема е за лоялността и е продиктувана от едно изследване, проведено от CareerBuilder.com сред HR специалисти в Щатите. Според него, близо 25% от анкетираните са споделили, че не изпитват никакви скрупули и не се чувстват лоялни към фирмата, в която работят, а 20% са завили, че имат намерение да си сменят работата в следващите 12 месеца.
Информацията за това изследване открих в блога Slow Leadreship и авторката на статията – Nina Simosko – смята, че това са доста плашещи стойности, които би трябвало да накарат съвременните мениджъри сериозно да се замислят за своите управленски методи, защото подобна липса на лоялност сред служителите може да доведе до катастрофални последици за фирмите.
Аз нямам данни за България, но според моите лични наблюдения, у нас положението е даже по-зле. Затова бих искал да проуча вашето мнение по въпроса и ще пусна нова анкета по темата.
Разбира се, организаторите на проучването са потърсили и причините за това високо ниво на нелоялност и са задали въпроса „Защо?“. Логично, анкетираните са посочили като основен виновник мениджмънта на фирмата. Ето и най-често даваните отговори:
- “Моят работодател не ме цени” (61%)
- “Усилията ми остават незабелязани или неоценени” (52%)
- “Не ми плащат достатъчно” (51%)
- “Нямам възможности за кариерно развитие” (44%).
Съвсем очевидно може да се направи извода, че за да бъде мотивиран един човек да работи с желание и хъс, е необходимо:
- неговият мениджър да следи неговата работа и да дава коректна и навременна обратна връзка,
- трудът му да бъде добре заплатен и
- да има възможности за професионално и личностно израстване.
Въпросът е: дали работодателите у нас осъзнават това и какво правят по въпроса за повишаване на лоялността и мотивацията на своите служители?
Очаквам вашите коментари.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
След като за 5 години направих (заедно с няколко колеги) една фирма най-добрата в своя бранш в русенска област се оказах на „борсата“. Ето това постигнах с безкрайно лоялно отношение към моите работодатели.
Най-често проблемът е комплексен – хората напускат работа заради ниско заплащане, недооценяване и липса на възможност за развитие. Честно казано, убедена съм, че родните мениджъри рядко разбират същността на проблема. За повечето „шефове“ работникът е трудова единица без чувства и нужди. Ако роботчето работи – всичко е наред, ако напусне – ще си намерят ново.
В този ред на мисли проблемът донякъде се корени и в работниците (слагам и себе си в това число), които са склонни да работят при условия, които не ги задоволяват, „докато си намерят нещо по-добро“. И разбира се, твърде рядко се обръщаме към мениджърите, за да изясним какво ни е недостатъчно на работното място – заплащане ли, социални придобивки ли, нещо друго ли. Но пък то и разбиране няма. Няма да забравя как, когато поисках увеличение на крайно символичната си заплата в една фирма, получих в отговор тирада за матералистичния дух на моето поколение.
Ива,
права си и работниците си траят. В повечето случаи ги е страх да поискат нещо или да предивзикат обсъждане, когато не са доволни от дадени условия. Ама нали сме си робско племе, седим и си траем. Чакаме по-добри времена. Лошото на работодателите е, че като те натистнат малко и поддадеш те продължават и така докато не те сринат. Не се задоволяват с малко.
Хората не си знаят реалните възможности и рядко имат самочувствието да се изправят и да възроптаят, пък ако ще и това да им коства работата. Ако са кадърни и вярват в себе си ще си намерят друга в крайна сметка и то вероятно по-добра.
Повечето работодатели не са лоялни към служителите си,моят е нещо подобно,понякога не се оставям да ме обори,защото за себе си съм права,а понякога просто си замълчавам,защото не ми се спори с нея.Не ги интересува нито празници,нито нищо.Трябва да работиш за да им пълниш гушите.Аз лично на 31-ви декември ще работя от 08.00-20.00.И после как да ми се празнува нова година като ще съм пребита от работа.Нямам думи изобщо за работата в нащта държава.Работодателя винаги ще измисли нещо за да се оправдае.Не се спазват законите и ни експлоатират колкото могат.
Ами уволни го този работодател. Но вероятно другаде няма да получаваш тези пари, които получаваш сега. Стиска ли ти?
Човек има избор, но трябва да взема тежки решения и да си носи последствията за тях. Ако чакаш нещо да ти се случи „отгоре“, то само ще те прави нещастна.