Цяла заплата за половин работен ден, част 2

Откакто вчера публикувах моите размисли по темата Цяла заплата за половин работен ден, получих доста интересни коментари. В допълнение, полският блогър Pawel Brodzinski публикува неговата доста интересна гледна точка по този въпрос. Затова, реших да продължа темата и да предложа още малко „храна за размисъл“.

Първо, да започнем с това, че понятие „цяла заплата“ не съществува

Заплатата на всеки служител се договаря индивидуално, макар и в някакви рамки. Такава е днес практиката не само в България, но и в целия свят, надявам се. Времената на „развития социализъм“, когато всички хора получаваха еднакви заплати, са останали далече в миналото. Днес, в доста компании в България съотношението между най-ниската и най-високата заплата е около 1:5, а в някои може да стигне до 1:10. Това означава, че е напълно нормално за пълен работен ден и 40-часова седмица един служител да получава 1000 лева заплата, а друг – 2000 лева (примерно).

Защо се получава така?

Ами, много просто. Защото се предполага, че един човек може да бъде по-квалифициран и по-продуктивен от друг. От книгите на Steve McConnell за софтуерния бизнес знаем, че разликата в производителността сред програмистите може да стигне 1:10, затова и приемаме за нормално разликата в заплатите също да стигне 1:10. Особено ако единият служител е стажант, а другият – с доста години опит и знания зад гърба си. Защо тогава е толкова трудно да приемем ситуация, в която заплатата на един човек е същата като заплатата на друг, но работното му време е два пъти по-кратко? За мене това е приемливо и логично, ако първият служител е два пъти (или повече) по-продуктивен от втория.

Някои коментатори допускат, че нашият герой е програмист

В действителност, никъде в оригиналната статия не е казано, че Албърт е програмист. Оригиналната постановка е за служител с неизвестна специалност. Но дори и да приемем, че ситуацията се развива в областта на софтуерната разработка, има много други роли, които не изискват служителя да прекарва цялото си време в офиса. Например: агент по продажбите, бизнес анализатор, специалист по внедряване и обучаване на крайния потребител, и т. н. По дефиниция от тези хора се изисква да прекарват значително време при клиента, а не да стоят постоянно в офиса. Така че тяхното отсъствие от офиса не би наранило екипния дух. Служител като Албърт от дадения пример може чудесно да изпълнява една от тези роли и да бъде назначен на половин работен ден. Единственото важно (поне за мен) условие е да може да се справя с поставените му задачи.

В заключение

Продължавам да вярвам, че ако сме достатъчно гъвкави в мисленето си, можем да постигнем по-добри резултати. Не трябва да робуваме на традициите, само защото са традиции и другите също ги следват. Трябва да ги използваме избирателно и да вземаме само онези, които могат да ни помогнат да постигнем целите си.