Силови методи за получаване на по-голяма заплата

Вчера попаднах на поста на Тихомир Димитров Как да се преборим за цената на труда си, в който той споделя доста емоционално своите възгледи за положението на трудовия пазар у нас и за социалната обстановка въобще. Действително, стачката на учителите успя да се наложи като медийна тема номер едно през последния месец и предизвика много спорове и дискусии в обществото. Вярвам, че много хора са се запитали дали това, което получават, си струва усилията, а профсъюзите даже вече започнаха подготовката за следващите стачки.

Някой ще каже, че излиянията на Тишо са твърде лични, емоционални и неблагопристойни, за да бъдат цитирани или препоръчвани на страниците на Нова работа, но аз успях да намеря няколко интересни идеи, които си струва да изложа пред вас, и не мисля, че благоприличието е най-важния фактор, особено когато става въпрос за „хляба насъщен“.

Не искам да коментирам социалната (или социалистическата) страна на неговия пост. Само слагам един цитат, който е малко обемист, но дава доста ясна представа за „личните терзания на лирическия герой“.

Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края. Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси…

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа.

[…] Ти си сам срещу системата. Правителството се интересува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Тишо е писател и тези редове разкриват безспорната му дарба да борави умело с думите. Но аз не споделям това мнение или поне неговия емоционален заряд. Излиза, че едва ли не всички сме прецакани от системата, а никъде не се споменава как точно се е зародила тази система и не сме ли и ние отговорни за нея, гласувайки и стачкувайки? Темата за капиталиста-експлоататор и за държавата-мащеха е толкова изтъркана и мирише много на носталгия по старото време, когато всички бяхме еднакво бедни и всеки се преструваше, че работи. Когато хората преживяваха от жалките подаяния, които партията-държава им подхвърляше и псуваха под сурдинка, но малцина се опитваха да променят статуквото работейки „на частно“, за да припечелят повече.

Чета блога на Тихомир редовно и не вярвам, че това е неговото искрено кредо. По-скоро мисля, че се е опитал да ни провокира да се замислим над собственото си положение и поведение, макар и по един грубичък и силно афектиран начин. Защото по-надолу ни предлага и няколко съвета как да си намерим по-добра (или поне по-високо заплатена) работа, които намирам за интересни. Отчаяният вопъл се превръща в боен зов и тук Тишо е в стихията си.

Човек трябва да бъде активен и да се бори за това да работи това, което му харесва и което умее най-добре, и да получава това, което заслужава за своя труд и своите умения. Работата и парите няма да дойдат от само себе си. Трябва да си ги извоюваш!

Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много трябва да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо внимание на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Трябва всеки ден, без изключение, да пускаш по едно CV някъде. Даже по няколко. […] Порови се малко и направи каталог с абсолютно всички фирми, в които би искала(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много.[…]

Търпеливо си го направи този списък и, независимо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо. Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат.

Много мъдър съвет! Тук му е мястото да спомена, че една от дейностите, които моята фирма RammSoft извършва, са консултантски услуги по намиране на работа – както за работници, така и за работодатели – предимно в сектора на информационните технологии.

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител – също, но с потенциални работодатели.

Много голямо внимание на този съвет трябва да обърнат работодателите! Не познавам фирма, която да има подобен списък – напротив! – повечето фирми изхвърлят всички „ненужни“ сивита след като приключи кампанията. Нещо повече – така процедират даже и фирми, които се занимават с услуги по набиране на персонал!

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш – вече си достатъчно беден.

По принцип съм съгласен, че кандидатът трябва да играе твърдо при преговорите с потенциалния си нов работодател, но не мога да се съглася, че единствено заплатата е критерия, който ще определи дали си струва да се работи в дадена фирма или не.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш сериозно, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.

Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България.

Това е вярно. Загубата на един служител е много скъпа. за съжаление, повечето мениджъри у нас не се сещат за проблемите на своите служители докато не получат молбата за напускане на бюрото си. След това започват тежки пазарлъци, увещания и обещания, които едва ли биват изпълнени.

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоатират, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве.

Думите на Тишо са много силни, но аз не мисля, че когато се стигне до подобен разговор, си струва човек да остане на работа, ако настоящият му шеф му предложи по-добри условия или повече пари. Доверието е изгубено. Всеки знае, че другият се опитва да го измами и че блъфира в някаква степен. Какво ще спечелиш от това? Колко време ще издържиш на тази служба, след като шефът ти ще гледа на теб като на изнудвач? Как ще работиш с колегите си, след като научат как си получил по-голяма заплата?

Моето мнение е, че е по-добре да напуснеш и да приемеш новата работа. Да използваш офертата на новия си работодател като коз срещу стария е не само неморално, но и напълно безполезно. Нещо повече, след няколко такива изпълнения, можеш да влезеш в „черния списък“ на нелоялните и безполезните служители, който всеки уважаващ себе си работодател би трябвало също да има и да го споделя с другите.

Аз вярвам, че ако работодатели и работници гледат едни на други като на партньори, могат да постигнат невероятен успех. Да се създават отношения на антагонизъм, да се проповядва, че едните или другите са експлоататори или използвачи, е погрешна стратегия. Това може да доведе до революция, но никога до просперитет – поне историята ни го е показала.