Заплахата, като форма на (де)мотивация

Ровейки се в блога на Нова визия, прочетох един пост, който се казва Заплахата е по-силна от изпълнението и това ме наведе на размисъл за заплахата въобще като форма на мотивация в инструментариума на съвременните мениджъри. Странното е, че този метод никъде не се препоръчва в дебелите книги, но все още масово се практикува, при това не само у нас.

Форми на изказване на заплахата

Заплахата може да бъде изказана директно: „Ако не се справиш с тази работа, можеш да почнеш да си търсиш друга“ А може и по-завоалирано: „В нашата фирма работят най-добрите служители на света. Който не може да се справя с проблемите, значи не е достоен да работи за нас.“ И в двата случая ефектът от нея е състояние на напрежение и страх у служителя. А то води до все по-некачествена работа или слаба производителност. Мисълта, че можеш да бъдеш уволнен или наказан по някакъв друг начин блокира нормалния мисловен процес. Тя поставя заплашения човек в състояние на постоянен стрес, което може да доведе и до сериозни здравословни проблеми.

Има ли ефект от заплахата?

Според мен заплахата никога не постига мотивиращ ефект, а точно наопаки – сериозно те демотивира, че даже и разболява. Моите лични наблюдения говорят, че този метод се практикува от хора, които по принцип имат проблеми с общуването. А в допълнение вероятно им липсват и елементарни управленски знания и умения. Много често до този метод прибягват хора, управляващи работния процес във фирмата по аналогия с процеса в армията.

Какво да се направи в този случай? Науката казва, че трябва да се седне на една маса с въпросния мениджър (или даже и с неговия началник), и да се обсъдят следните теми:

• да се поставят конкретни и ясни цели, които служителят трябва да следва,
• да се дефинират начините на измерване на тези цели,
• да се упоменат начините за поощрение и наказание, които са общоприети във фирмата.

Какво да направим, ако ни заплашват?

Това всичко звучи много разумно на теория, но на практика, ако ти се падне такъв фелдфебел за шеф, той ще продължи да те тормози. С такъв стил на управление, заплахата, дори и неизказана, ще продължи да виси във въздуха. Затова, моето предложение е: махай се колкото може по-скоро! Рано или късно, конфликтът ще завърши с нечие уволнение, най-вероятно твоето. Да не говорим, че цената, която ще си платил – разбитите нерви и разклатеното здраве – не си заслужава тормоза. По-добре е веднага да напуснеш, отколкото да живееш в притеснение и страх и накрая пак да напуснеш или да бъдеш уволнен.