Изгубени души

Гост-автор на този пост е Питър Вайда (Peter Vajda). Той е публикуван за първи път в блога Slow Leadership под заглавието Его, работа и взаимоотношения (Ego, Work and Relationships). Публикуваме го тук в превод на български с любезното разрешение на автора.

Не са ли хората просто стъпала, които използваш, за да изкачиш служебната стълбица?

Има един феномен, който следя от години и който се случва предимно в работата, като „работата“ може да бъде както фирмата, така и спортната арена, изкуството на политиката или друго място. Феноменът е следният: изглежда, че има постоянно растящ брой хора, които използват своите социални умения да създават професионални връзки с единствената цел да изкачат служебната стълбица. Те притежават всичкия необходим апломб и любезност, които са нужни за създаването и поддържането на взаимоотношения, но ги използват почти единствено на работа.

Такива хора са страхотни в отношенията си със своите колеги, шефове, клиенти и последователи — типичните бизнес контакти. Но когато дойде ред до техните отношения извън фирмата — съпруги (съпрузи), партньори, приятели, деца — там няма нищо. Те са приятели на всички в офиса, но се провалят жестоко, когато трябва да създадат и да поддържат здравословни, съзнателни и интимни отношения извън него.

Много от тях — аз съм наблюдавал и обучавал доста голям брой такива хора през годините — изглеждат да притежават „всичко необходимо“. Произлизат от добри семейства; израствайки, посещават добри училища, играят необходимите спортове и се отдават на уважавани извънкласни дейности; отдават вярност на правилните братства, получават „наградата на деня“ и следдипломни похвали, с които облепват стените си.

Когато маската падне

Така, по пътя си те също се научават и как да бъдат арогантни и егоистични и да носят своите успехи като нашивка върху ръкава. По-късно, навлезли в полето на своя професионален избор, те плащат своите данъци, издигат се нагоре по йерархията и изкачват стълбата на успеха — през всичкото време създавайки и култивирайки връзките, нужни за постигането на това, което техните егоистични желания изискват: позиция, статут, признание, богатство. Те си познават занаята и владеят майсторството на корпоративната политика.

Бидейки изкусни в отношенията, те използват всички инструменти с ненадминато умение: фалшива скромност, фалшива близост, мъглява откритост, фалшива уязвимост, фалшиво обаяние, лицемерен чар, принудена елегантност и всичко останало.

Те разкриват също и своя нарцисизъм: постоянната им нужда да бъдат „отгоре“, да бъдат винаги в светлината на прожекторите, да властват, да контролират и да бъдат центъра на тяхната вселена и поради това – даже и на самата Вселена.

Тогава идва крушението — понякога неусетно, но много често насилствено. Един ден те се събуждат и разбират, че са сами. Може би са загубили позицията си. Може би са загубили интереса си към борбата и към политиката „победителят печели всичко“. Каквато и да е причината, те накрая регистрират самотата и нищетата, които придружават грубото осъзнаване, че всичко е свършило. Край на играта. Маската им се разпада, а под костюма има само един скелет и никаква плът.

Те откриват, че не знаят кои са и изведнъж започват да изпитват тъга, депресия, омраза към себе си и самосъжаление.

Да осъзнаеш, че си бил само половин личност – или всъщност никаква

У дома с техните партньори и деца, на игра с приятелите и въобще в живота си извън работа те никога не са показвали своята самоувереност, която са пазили за служебните взаимоотношения. И сега са още по-объркани. Изглежда, че е твърде късно да започнеш отново с това, което някога са ценили твърде малко. Осъзнавайки какво са изгубили, те се чувстват дезориентирани, изолирани и безпомощни.

Сред хората извън техния служебен живот те се чувстват като непознати — емоционално отдалечени и неспособни да изградят по-силни връзки. Започват да се отчуждават. Често се оказват въвлечени в лекомислени афери, в приключения за една нощ, в случайни и мъчителни връзки — всичко това в стремежа да открият и да почувстват истинската си същност, която някак си им се е изплъзнала.

Те търсят — копнеят да открият — своята душа. Отдавна изгубена, затрупана и забравена. Фокусирани толкова дълго в кариерния успех, те са изхвърлили като ненужен баласт нуждата от истинско приятелство и нормални отношения. И са го направили в името на егоистичната нужда от контрол, признание и сигурност. Те са създали и са живели в един измислен свят, който е подхранвал тяхното его. Те са създали илюзии за привидния и супер-успешен „аз“ и са игнорирали нуждата да намерят истинската си същност чрез приятелство и искрени отношения.

Изгубени, самотни и нещастни, те не знаят накъде да се обърнат.

Ако вие разпознаете част от себе си тук, обърнете погледа си навътре. Там ще намерите истинската си същност — изградена от честни, съзнателни, искрени и здрави връзки. Там е вашата истинска същност. Добрата новина е, че никога не късно за това.

Peter Vajda, Ph.D, C.P.C. е основател-партньор на SpiritHeart, компания, базирана в Атланта, която подкрепя съзнателния начин на живот чрез съвети и коучинг. Питър консултира и напътства лидери и мениджъри в техния личен и служебен живот, двойки, групи и екипи към нови нива на себеосъзнаване, вътрешна хармония и междуличностна ефективност както в работата, така и в личния живот. Питър е професионален лектор и автор на книги. За повече информация: www.spiritheart.net или pvajda@spiritheart.net. Телефон: 770.804.9125.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.