Задачки-закачки на интервю за работа
Alex Papadimoulis от блога The Daily WTF ме подсети за тази тема. Той е публикувал още миналата година статия за новия стил на провеждане на интервюта за работа, въведен от Microsoft, който се състои в задаването на логически гатанки на кандидата с цел да се оцени креативното му мислене.
Алекс е доста критичен и саркастичен към този подход, наречен от него Job Interview 2.0, защото смята, че интервюто за работа трябва да отговори на 2 въпроса:
- Дали си достатъчно компетентен да си вършиш работата, за която кандидатстваш (в случая говорим за софтуерни разработчици)
- Дали имаш качества като човек да се впишеш в екипа и да възприемеш духа на фирмата
Решаването на безсмислени главоблъсканици няма нищо общо с тези два въпроса и е абсолютно ненужно допълнение към интервюто. Нещо повече, понякога точно отговорите на гатанките са решаващия фактор дали един кандидат да бъде одобрен или не.
Ето няколко примерни загадки, използвани често на интервю в Microsoft:
- Как ще определите теглото на самолет Boeing 747?
- Ако имате непрозрачна кутия с три крушки вътре и три ключа отвън, как ще определите кой ключ за коя крушка отговаря, ако кутията може да бъде отворена само веднъж и то след като всички ключовете са поставени в постоянна позиция?
- Вие сте в една клисура заедно с още трима души и трябва да преминете през разклатен мост. Вие можете да преминете за 1 минута, а другите за 2, 5 и 10 минути съответно. Имате само едно фенерче и той е задължително необходим, за да можете да преминете през моста. само двама души могат да минат през мост в един момент. Как ще преминете по най-бързия начин?
За щастие, казва Алекс, Microsoft осъзнаха, че хората, които обичат да решават подобни задачки-закачки не винаги са добри програмисти и обратното – добрите програмисти не винаги са хора, които харесват подобни гатанки. За съжаление, тяхното осъзнаване идва твърде късно: цялата индустрия вече е обсебена от този начин на провеждане на интервюто. Щом Microsoft го правят, значи е най-добрият подход, нали? Вече има множество книги с подобни загадки и инструкции как да се решават, консултанти, които ви съветват как да измъчите кандидатите със свои собствени главоблъсканици и вече всички – от най-малката гаражна фирма до голяма и солидна банка задават глупави гатанки на своите кандидати.
Аз самият имах подобно преживяване преди години в една фирма, където всички служители бяха фанатични последователи на майкрософтския подход. Самото интервю беше като кръстосан разпит – 7 човека ме бяха наобиколили и ми задаваха въпроса за теглото на самолета, като на всеки логичен отговор, който аз предлагах (да попитаме Boeing, да попитаме на летището, да попитаме пилота – тогава още нямаше Google), ми казваха, че не е задоволителен.
В крайна сметка, след повече от един час мъчение с този и още няколко въпроса, се предадох и попитах за верния отговор. Оказа се, че такъв няма. В тази фирма смисълът на подобни гатанки бил не толкова да се оцени креативното мислене, колкото да се види до каква степен кандидатът е издържлив на трудности и колко лесно се предава пред неразрешими проблеми.
Аз, обаче, виждайки задоволството, с което изпитващите ме измъчваха, стигнах до своя извод доколко екипната работа се цени в тази фирма и доколко аз бих могъл да разчитам на тези хора, ако изпадна в затруднение.
Накрая на интервюто ме потупаха по рамото и ми казаха: „Браво! Ти издържа достатъчно дълго и заслужи честта да работиш при нас.“ Това ми прозвуча като изпитание за приемане в някакъв религиозен орден или елитен клуб. Само че аз вече бях направил своя избор – държанието на колегите беше надменно и високомерно, те активно демонстрираха превъзходството си над мен, с което ми показаха, че не мога да разчитам на тяхната помощ и подкрепа в работата, затова и моят отговор беше „Не“. Учудването им беше огромно – как мога да откажа работа във фирмата, след като така великодушно са ме одобрили? Така и не можаха да разберат, че интервюто е двустранен процес и решението за постъпване на работа трябва да е взаимно.
В тази фирма не само бяха възприели един не особено умен подход от Microsoft, но го бяха и приложили погрешно, с което още повече отблъснаха своите кандидати.
Аз лично смятам, че решаването на гатанки и главоблъсканици не е добра практика по време на интервю за работа. Нещо повече, в Щатите вече официално са забранени всякакви въпроси, несвързани с конкретната работа, която кандидатът трябва да върши. У нас, разбира се, няма такива забрани, а и аз мисля, че това е прекалено крайна мярка. Пазарът на труда е достатъчен регулатор сам по себе си. Ако една фирма използва нерегламентирани практики, тя просто ще си отблъсне кандидатите и ще загине по естествен начин.
Не ме разбирайте погрешно – аз обичам логическите задачи и ми доставя голямо удоволствие да за главоблъскам с такива проблеми. Но не смятам, че това е правилния начин да отсяваш кандидатите за работа по време на интервю. Ще се радвам да споделите и вашето мнение по този въпрос.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.
Истината е, че майкрософт все още пускат такива въпроси на програмистите, но доста рядко и това го прави само HR човек. Говоря от личен опит. Аз имах подобна задачка с лампи която дори ми зададоха по телефона и с помощта на интервюиращия я реших. А имах по-интересна (пак такава без реален отговор) за това колко балона с хелий има в една стая в която изобщо не можеш да влезеш :D.
Аз успях да дам 3-4 решение (някои от които гласно бяха одобрени).
Логическите задачки наистина показват някои неща, но най-важни са конкретните умения за длъжността. И това което аз съм чел по книгите и срещнал в работата ми, че наистина е така. Първото нещо е човека да притежава уменията. После вече са работа в екип и т.н. (за които според мен е отговорен мениджъра).
Иначе за „великодушното одобрение“ съм 100% съгласен – не мога да разбера защо все си мислят, че като си кандидатствал ти непременно трябва да приемеш само защото те трудно харесват хора :).
Подходът е оригинален, няма спор и целта му е точна и ясна – „Да стреснем кандидата!”. На хората явно са им писнали заучените отговори, които получават на интервю (те пък може да са отговор на заучените въпроси, задавани от HR-ите ама… иди разбер кое е първото – яйцето или кокошката). Мисля, че го водеха (разните експерти) като разновидност на „стрес-интервюто”. Да не забравяме, че се прилага САМО за определени видове длъжности (както професионално, така и йерархически). Повече ми харесва варианта, когато по време на уж нормално интервю в стаята връхлети ядосан/разреван/пиян „колега”/”шеф” и се гледат реакциите и поведението на кандидата.
Естествено всичко си има граници и твоят пример чудесно изобразява прескачането им. Аз също имам такъв пример и не беше никак приятно. Още повече, че кандидатствах за много тъпа и неотговорна длъжност 🙂 . Направи ми впечатление на адски непрофесионално и неоригинално (веднага разбрах какво целят). Естествено не приех работата (а ми я предложиха и аз бях на зор финансово…).
Да,може да се каже,че съм съгласен с теб,защото и аз съм бил поставян в подобна ситуация само,че тези,които ме интервюираха ме поставиха за кратко време под голям стрес като ми задаваха доста лични(адски изнервящи въпроси) 🙂 …е все пак постигнаха целта си-издържах на напрежението и ме взеха на работа!!!