Как оценявате колегите си? Резултати от анкетата

Анкетата за оценката на хората, с които работим заедно, излезе преди повече от два месеца и в нея се включиха 337 участника, което показва, че темата ви вълнува много и държите да споделите своето мнение. Вашата активност ме радва много и се надявам и в бъдещите анкети да е така, за да можем да си съставим по-ясно впечатление за нагласата на хората в офиса и за това, което очакваме от работата си.

Въпросът, който беше поставен, гласеше: „Как оценявате колегите си?“ и имахте 5 възможни отговора, от които можехте да избирате по два. 337-те участника са дали 410 отговора, които се разпределят както следва:

• Професионалисти, на които разчитам винаги (39% от гласувалите, 130 гласа)
• Клюкари и скатавки, които нося на гърба си (33% от гласувалите, 110 гласа)
• Приятели, с които си пием бирата след работа (23% от гласувалите, 77 гласа)
• Злобни кариеристи, готови да те прегазят (21% от гласувалите, 71 гласа)
• Не работя с колеги и въобще не ги забелязвам (7% от гласувалите, 22 гласа)

Веднага прави впечатление, че отговорите могат да се разделят на три категории:

1. Според професионалното отношение.

В тази категория спадат първите два отговора. Те показват отношението ни към професионалните умения и способности на нашите колеги. Фактът, че най-голям процент от участниците са гласували с тези два варианта (72%), говори, че на работа все повече ценим професионализма на колегите и разчитаме на него. За съжаление, не винаги го намираме, което обяснява защо положителните и отрицателните отговори в тази категория са почти наравно. Твърде много хора смятат, че сред колегите им има излишен баласт, който те носят на гърба си. Все пак, лекият превес на позитивното отношение носи и надеждата, че професионалните отношения надделяват и така трябва да бъде.

2. Според личното отношение

Тук спадат 3-ия и 4-ия отговор, които представят емоционалното ни отношение към колегите – дали ги чувстваме като приятели или като врагове. Безспорно, работата на всички ни би била по-лека и по-приятна, ако хората, с които работим са ни близки или даже приятели (гласувайте и в новата анкета за колегите-приятели), но в крайна сметка, професионалните качества на човека са по-важни. В миналото битуваше мнението, че е най-добре да „се уредиш“ да работиш при приятел и че успехите на колегите се дължат най-вече на подмазването им пред шефовете, а не на техните лични качества. Резултатите от тази анкета ме навеждат на мисълта, че въпреки немалкия брой гласове, тенденцията е хората с този начин на мислене постепенно да намаляват и все повече да се цени професионализма, независимо от личните отношения.

3. Хората-единаци

Те са малко, но тяхната изолираност не остава незабелязана. Понякога това са работохолици, за които общуването с колеги е чиста загуба на време. Други пък са твърде притеснени и затворени, и остават изолирани от всички. Едва ли да работиш сам е най-добрият и най-продуктивният начин на работа. Може би трябва ние да проявим малко повече активност и да се опитаме да ги приобщим към колектива. Може би тези хора се чувстват несигурни в качествата си и това ги кара да странят от другите. Според мен имат нужда от малко помощ, от една протегната ръка, за да могат да се интегрират ефективно в екипа и да бъдат по-продуктивни.

Ще се радвам да споделите и вашето мнение – как сте гласували и защо, и как вие тълкувате тези резултати.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.