Помощ за хора, търсещи работа
Вчерашният ми пост, базиран на публикувани данни от НСИ, предизвика множество коментари, които в един момент се отклониха от основната тема и се превърнаха в злостно нахвърляне върху самия мен, стигащо на моменти до откровени проклятия.
Предполагам, че някои хора са имали нужда да излеят натрупаните емоции, без да обърнат достатъчно внимание на моите думи или дори без да ги прочетат. Това ме накара да затворя коментарите там (нещо, което не съм правил досега), но и да се замисля за съдбата на онези хора, които не успяват да намерят подходяща работа, въпреки огромното си желание и старание.
Мога да си представя какво е да си затрупан с проблеми, да си болен или да се грижиш за болен човек от семейството и в същото това време постоянно да получаваш откази и да не можеш да си намериш работа, която да задоволява твоите финансови и човешки нужди. Много от тези неща са ми се случвали и семейството ми е изпадало в тежки финансови кризи.
Въпреки това, изповядвам убеждението, че човек трябва да кове съдбата си със собствени усилия. Това означава, че трябва да бъде активен, инициативен и отговорен. Не да хленчи колко е нещастен, да се оплаква от съдбата си и да завижда на всички, които са постигнали някакъв успех.
Това, обаче, не означава, че човек трябва всичко да постига сам, без чужда помощ. Напротив – близките, семейството и приятелите са точно за това – да можем да опрем на тях в труден момент и да ги помолим за помощ.
Точно на хората, които търсят своя път, които искат да открият своята реализация, които имат още поне зрънце вяра в успеха – искам да помогна.
Не знам точно как – не съм богат и не мога да им дам пари, нито да ги нахраня. Мога, обаче, да направя две неща:
1. Мога да им да вяра. Мога да им вдъхна кураж и да им дам нова духовна сила да издрапат от дупката, в която са попаднали, и да тръгнат по пътя към своя успех. Сигурно отново ще се намерят злобни души, които ще кажат, че това нищо не струва и че е чисто лицемерие. Аз мисля, че струва много. Убедеността в собствените способности и вярата в неизбежния успех са невероятно мощни сили, на които всеки може да се опре и да постигне успех. Дълбоката ни вяра може да ни помогне да погледнем на ситуацията, в която се намираме, с други очи и да намерим изход от нея, който досега не сме можели да видим.
2. Мога да им дам поле за изява на страниците на този блог. Ще открия една нова рубрика, в която всеки, който желае, ще може да се представи – какво умее, каква работа търси и защо точно той е най-подходящия кандидат за тази работа. Представете се пред света, разкрийте своите най-ценни качества и аз съм убеден, че скоро потенциалните работодатели ще ви забележат и ще се свържат с вас. Сигурен съм, че у нас има много хора, които са съвестни и кадърни работници, но работодателите не знаят за тях. От друга страна, всички хора, четящи и коментиращи в този блог, могат да бъдат ваши потенциални приятели, работодатели или колеги. Ако съумеете да се представите в най-добрата си светлина, няма начин да не намерите и най-добрата работа. Даже може и тя сама да ви открие.
Ако някой търси съвет, подкрепа или вяра, ако иска да представи своя талант и умения пред света – пишете ми и ще се опитам да ви помогна. Не давам гаранции и обещания – този блог все още е твърде скромен форум, а аз съм най-обикновен човек – но това, което със сигурност мога да ви заявя, е, че съм искрен в намеренията си и съм готов да помогна с всички сили, стига и вие да имате желание и вяра.
Вярвам, че можем да постигнем успех, само ако успеем да създадем едно общество на доверие и взаимопомощ. Никой не е постигнал успех, спасявайки се поединично. Такъв успех е фалшив и нетраен. Аз мога да постигна успех само ако хората около мен са успешни, креативни и щастливи. Това е моето кредо и всеки, който го приеме, може да бъде мой приятел и да разчита на моята подкрепа.
Ще се радвам, ако наистина мога да помогна.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Според мен е редно да се добави и препоръката за скромност. Може да е странно, но голяма част от хората, за които иде реч непрекъснато забелязват какво другите имат, което те нямат и по някаква причина няма как да имат.. Няма да забравя един куриозен случай с моя позната, на която се опитвах да помогна по начин, подобен на този в статията. По определени причини не беше запозната с материалното ми положение и след куп време прекарано да я успокоявам, да и вдъхвам кураж, че и даже си позволих да и помогна с малка сума накрая дочаках да чуя следното „Ти няма как да ме разбереш, защото парите за теб не са проблем“.. Наложи се да обърна другата страна на медала и да я информирам за някои неприятни детайли от битието ми. От тогава осъзнах грешката си.. Наистина, добре е да търсим как да помагаме на хората, добре е да се опитваме да им влияем положително, да ги подкрепяме.. Например идеята за мини-трудова борса, изложена тук е много добра. Но само толкова. Останалото наистина зависи от самите хора и най-вече да си поставят конкретни скромни цели, които да изпълняват. Например, когато нямаме работата за която мечтаем но умираме от глад, би било логично да поемем каквато и да е работа, стига да ни е по силите, и така да дочакаме добрата възможност…
Няма да се учудя, ако наистина се появят хора, които директно да ми поискат 1000 лева например, и след като им откажа (защото ги нямам), да ме обвинят в лицемерие.
Надявам се такива хора да са малко. освен това, мога да модерирам коментарите в този блог.
Аз съм на 34г, имам няколко образования,ползвам англ.език,разбирам и руски език, имам средна обща култура, лоялен и сериозен човек съм, може да се разчита на мен. В момента работя, но фирмата ни май скоро ще фалира и колкото и да е неприятно ще трябва да си търся работа.
Бих желала да работя с администрацията на стабилна фирма, търся дългосрочна работа, която да харесвам!
Ако има интерес моля помогнете!
Благодаря!
@Megi, ти си първия осмелил се. Браво! Ще ти изпратя един имейл, за да ми разкажеш малко повече за себе си и да изготвим твоето представяне в този сайт.
Браво за идеята 🙂 Дано постигне целите си и хората оценят жеста!
хихи, ако ти се намира работа, в която да си чатя по цял ден и да вземам голема заплата, обаждай се 🙂
ама гледай заплатата да е по-голема от тая дето вземам сега, щото иначе нема да има разлика и закво да се местя хехехе
Работа имам. Но няма заплата. Засега поне. 🙂
Здравейте и от мен. Майк, много хубави статии пишеш, поздравления за което.
В стила на твоите изказвания искам да се присъединя и да подкрепя мотото, че човек кове съдбата си със собствени усилия с няколко основни точки:
1. Въпреки, че здравето е наистина дар, човек трябва да се грижи за него. Изключение от изказаните класификации мисля, че правят болните хора. Всички други просто нямат оправдание.
2. Необходимите неща са две: вяра и упоритост. Считам себе си за сравнително успял и изключително много ме боли, когато ми кажат, че съм имал късмет и затова съм успял. Особено ако е добавено, че съм изключение. Направо подивявам. Признавам, че имам късмет, защото нямам здравословни проблеми (чук, чук на дърво). Късметлия съм, че работя по 18 часа на ден за успеха си!!! че уча, работя, не си доспивам докато другите се забавляват!!! Че съм изключение!? Не, не съм: всички познати, които работят по много са считани за успели. Не си мислете, че дори жертвите са много – в даден момент се струват направо непосилни, но накрая всичко си идва на мястото и се оказва, че тези хора живеят много пълноценен живот. Много по-пълен, отколкото тези, които са се сковали и не искат да направят и една стъпка.
3. Преди известно време (6м до 2г.) гледах в сутрешният блок на една ТВ много конкретен случай за …. направо не знам как да го класифициарм, затова ще го разкажа: Семейство – мъж и жена – той лекар, тя „икономист“ ровят в кофите за боклук, за да се прехранват. Оплакваха се как не ги „вземали“ никъде на работа, как били принудени и т.н. В течение на разговора се оказа, че притежават апаратамент в София – широк център. И друг в Плевен. Но не искат да ги продадат, защото недвижимо имущество не се било продавало ( в смисъл не било правилно). Не искали да ги дават под наем, защото щели да им ги разбият… И затова ровят в кофите за смет и твърдят, че са принудени… А както сами се досещате това е техен, макар и неосъзнат избор.
Всички бъдете здрави.
И нека да си го кажем в очите:
Когато човек иска да направи нещо – намира начин. Когато не иска – намира оправдание.
Здравейте,
Подадох си молбата за напускане , без да съм си намерил друга работа.Причината е ,че не съм съгласен с начина по който се работи в отдела. В момента си търся работа.Имам натрупан опит в бранша на технически системи за охрана като инсталатор,конструктор,продуктов,организатор производство,технолог /този бранш ми е слабост/.
@unannounced: благодаря за подкрепата!
@Kamen (последния): С удоволствие ще помогна с каквото мога.
Привет! Аз пък се чудя откъде да започна с преквалификацията, след като вече не мога да работя в областта, в която съм добра и в която успях да стигна доста високо по стълбицата. Скръбна вест, НО производството ни умря… Та така… завършвам „Информационни фондове на културно-историческото наследство“, владея английски, чета, но рядко говоря руски, напоследък хоби ми е испанския, но не дотам, че да си го сложа в СV-то. Работя бързо и добре с Word и Photoshop, малко по-зле съм с Excell. Никой не иска да ме взима за офис мениджър, защото съм на 37, не изглеждам като Мис Свят, нямам 2 висши и 4 западни езика и най-вече нямам препоръки. В момента преживявам от преводи на парче, ама тая няма да я бъде задълго. При проявен интерес изпращам СV.
Благодаря за вниманието.
Поздрави
Искам пак да поясня: не съм бизнесмен, който се чуди какво да си прави парите и иска да се отдаде на благотворителност, назначавайки всеки безработен на работа при себе си. Искам да помогна, но единственото, което мога да направя, е да дам вяра на обезверените и място, където да си направите вашата реклама. Ако ВИЕ имате интерес – пращайте CV-та и ми пишете директно на мейла, за да подготвим една специална страничка, където всеки от вас да представи най-доброто от себе си пред потенциалните работодатели.
Привет,
цветни коментари имаше по повод мнението на Майк за доклада на НСИ. Но се забелязва един детайл, който е доста важен – липсата на информираност и гледни точки, разчупен поглед у хората.
Има го моментът, в който хората не виждат добра алтернатива за работа на мястото, където пребивават, наистина. Визирам цитата:
«там чакат продавачката в кварталния да умре, за да я заместят»
Споделям мнението на Майк, че всеки сам кове съдбата си, разбирам и това на други читатели, че понякога има малък (или никакъв) избор. Да се обърне внимание на „разбирам“, а не ”споделям”. Основен проблем е ограниченият мироглед на хората – когато имаш опит, сблъскал си се с различни ситуации и личности, видял си проблемите от различни гледни точки – анализът на ситуацията е много по-различен от този, ако живееш в затворен кръг от хора, за които целта на живота е къща-кола-жена + екстри до каквито можеш да се докопаш. От една страна липсата на работни места и ниското заплащане на едно място може да е доста добра причина ТИ да си човекът, който да създаде нови такива с добра заплата. От друга страна може да е причина да си един от недоволните «защо някой не го направи». Като обикновено под «някой» се разбира удобната за обвинение, неясна група «правителството и тия там в парламента». Но както споменах, това си е до гледна точка. Когато не си информиран за възможностите, които стоят пред теб, когато сам си се ограничил в избора «дали да е сервитьорка в кръчмата или продавачка в хоремаг-а», тогава е ясно, че ще си недоволен.
”Как си представяш всичките жители на градчето да си отворят фирми и да започнат частен бизнес”
– не е задължително всички, достатъчно е 1-2ма светнати да го направят и да отворят работни места за останалата маса…
В ситуация, в която едни виждат само негативи в ниско развита индустрия и прочие, други виждат възможност за реализация. Убеден съм в твърдението, че когато има желание, има и начин. Но съм 100% сигурен, че когато си възпитан, отраснал в една обстановка, и по характер си свикнал да се противиш на промените, когато искаш да си намериш ”перфектната работа”, а не да я създадеш, когато чакаш да ти се сервира наготово като в никакъв случай не трябва да поемаш отговорността ТИ да си инициативният – няма друг начин. Всичко опира до възпитание, кръгозор, обща култура и в последствие – удобството от това да не поемаш отговорност за своите действия и най-вече БЕЗДЕЙСТВИЯ.
Убеден съм, че пред човек, който е готов да дърпа напред без да чака да му падне наготово, стоят коренно различни проблеми, от сорта на глупави административни и бюрократични спънки, искания за рушвети, заплахи от различни паразитиращи елементи и т.н. Но това вече са проблеми, които са решими ако потърпевшите са повече от персонажите, олицетворяващи гореописаните проблеми.
Майк, разбирам много добре какво искаш да кажеш с ”Точно на хората, които търсят своя път, които искат да открият своята реализация, които имат още поне зрънце вяра в успеха – искам да помогна” . Такива хора зареждат и теб, че има надежда, нали? Надявам се да попадаш на все-повече такива хора и вече да имаш такива около теб. Иначе сивата маса много бързо смачква и те превръща в нейно попълнение.
П.П. Има европейски програми, които целят точно разширяване на мирогледа и трениране на аналитично мислене от различни гледни точки у хората. И това е една много добра възможност за мнозина да се занимават с „просветляване“ на хората „останали без избор по затънтените кътчета“.
За справка – http://ec.europa.eu/youth/youth-in-action-programme/doc74_en.htm
@Гриша К.: благодаря за коментара! Много смислена позиция представяш. Всъщност, така разсъждавам и аз. Надявам се да ни разберат 🙂
Аз също си търся работа и ще се радвам да помогна с идеи за страничката с представяне на хората, които търсят като мен.
Действително и аз съм се замислял за подобна инициатива.
Поздравления и пожелания за успех на всички търсещи.